„Кралят е мъртъв": Некадърността на Глейзър съсипа Ман Юнайтед

Коментар на Мартин Георгиев от Букмейкър Рейтинги за възхода и падението на Манчестър Юнайтед през 21-ви век.

Годината е 2008-ма, в края на месец август, а аз пътувам със семейството ми към язовир Александър Стамболийски за кратка лятна почивка. Движейки се с колата, Дарик радио гърмеше „Бербатов е пред подпис с Манчестър Юнайтед!“ – най-вероятно с екзалтирания глас на Томислав Русев. Аз съм на 15 години, но вече съм заклет футболен фен – „още от дете“ на ЦСКА и на Манчестър Юнайтед. Защо на Юнайтед ли?..

Честно, нямам си и представа. Родителите ми са ми разказвали със забава, че още на 4-5 годишна възраст съм казвал, че любимият ми отбор е „Стерионайтед“ (визирайки Манчестър Юнайтед, но казано по детски). Нямам спомен защо и как съм чул за тях тогава, но знаех, че това е моят отбор. А точно 2008-ма беше абсолютния пик във „фенството“ ми – подскачах като луд на изпуснатата дузпа на Джон Тери и последващото спасяване на Ван дер Сар, което направи „червените дяволи“ Шампион на Европа.

Как може да не си фен на тим с такъв прякор?! Тимът вече бе спечелил своята ДЕСЕТА Висша лига под ръководството на Сър Алекс и общо 17-тата титла в историята си. Абсолютният хегемон през последните 18 години бе на път да се превърне в най-успешния тим в Англия, а и защо не и в света. И тогава… Сър Алекс купи Димитър Бербатов.

Не знам дали някой може да опише чувството да види българин да играе в любимия си чуждестранен отбор, който текущо е и най-добрият в света, а в него вече играят легенди като Рууни, Гигс, Скоулс, Видич и Роналдо, който само след половин година ще стане и носител на Златната топка, а по-късно в кариерата си ще се превърне в (според мен) най-великият футболист за всички времена. И към тази и още половин дузина звезди се присъединява Димитър Бербатов… Не съм и осъзнавал какво ще значи това след години…

Самият факт, че същинската част на моето фенство – закупуване на фланелки, членства във фен форуми, фен клубове и т.н., съвпада с един от най-силните периоди в историята на тима и с идването на най-добрия български футболист в него, е… сюрреалистичен. След идването на Бербатов в Юнайтед той дори стана голмайстор на Висшата лига и спечели титлата на ДВА пъти – кога ли ще видим отново българин да вдига титла в някое от топ 5 първенствата в Европа?! Манчестър Юнайтед се превръща лека-полека в абсолютен хегемон, играейки 3 финала в ШЛ за 4 години, печелейки титлата почти всяка година. А аз? Аз съм в абсолютният ПИК на моето фенство. Не осъзнавам обаче, че този пик е може би пикът и на моя футболен клуб…

На няколко хиляди километра от мрачен Манчестър, аз горя, крещя, скачам, радвам се и дивея на всеки успех, провал и всяка една титла на този тим – с нищо не се различавам от Стивън от Салфорд, който е всяка седмица на Олд Трафорд. Това е и великото на Ман Юнайтед – има фенове по цял свят, дори сигурно няколко пингвина на Антарктида се разхождат с червени шалчета като стане време за футболния уикенд. Тимът се превърна във футболен и комерсиален доминант и по едно време беше и най-скъпата спортна марка в света, надвивайки бегемот като Далас Каубойс например.

Сър Алекс дори дотолкова „превъртя играта“, че за юбилейната 20-та титла закупи Робин Ван Перси от най-големия си враг Арсен Венгер и стана шампион с играчи като Андерсон, Флетчър, Гибсън и братята да Силва в състава си. През 2013-та година обаче бе краят на хегемонията на „червената роза“…

„От високо се пада най, най-тежко“, казват мъдрите хора… Но някой предвиждал ли е падение толкова тежко, колкото това на славния Манчестър Юнайтед? Държави, някога велики, сега са с далеч по-малко територия, но запазват някаква част от мощта си. Бивши спортни и шоубизнес суперзвезди фалират, стигат до дъното, но намират сили да си върнат отново част от известността и богатството си – Робърт Дауни Джиниър, Алън Айверсън и Майк Тайсън са само част от тези примери. Но някой виждал ли е такова падение, каквото виждаме сега от някогашния Голиат от северозападна Англия? Манчестър Юнайтед сякаш отново пише история… но този път по съвсем лош повод.

Собственик на Ман Юнайтед е фамилията Глейзър, която „държи“ и НФЛ франчайза Тампа Бей Бъканиърс. Любопитното е, че Тампа Бей е тоталната противоположност на Юнайтед – Бъканиърс е тимът в ИСТОРИЯТА на Националната футболна лига с най-лош процент спечелени мачове – спечелил е само 40.2% от мачовете в историята си. За справка, Грийн Бей Пакърс е тимът с най-добри показатели и е спечелил 57.2% от своите срещи. Разликата е ОГРОМНА – от 725 мача ТБ Бъканиърс са спечелили само 291 пъти. Това напомня ли ви на нещо, което се случва сега в Юнайтед?…

Некадърността на фамилията Глейзър е очевидна не само на футболния фронт в Европа, а и отвъд океана (нека Супербоула на Тампа от преди 2 години не ви залъгва), като дълги години Тампа Бей е синоним на посредственост и дори повод за присмех сред другите фенбази. Неадекватността и липсата на всякаква адаптивност на Глейзърите дори си пролича след опита за копирането на модела „Том Брейди“ в Ман Юнайтед – Бъканиърс привлякоха Том Брейди, най-великият играч в историята на НФЛ, и спечелиха Супербоул, но с привличането на Роналдо ефектът по-скоро бе… в обратната посока. Защото има една съществена разлика – „сокърът“ просто не е американският футбол.

Фамилията Глейзър закупи Ман Юнайтед през 2005-та година, когато тимът беше в своя възход, но феновете на тима на два пъти организираха бурни периоди от протести – при закупуването на тима и малко преди отказването на Сър Алекс с прословутите жълто-зелени шалчета. Дори и в успешните години на Юнайтед, феновете бяха твърдо против модела на Глейзърите, който на практика е поробване на тима в дългове, точене на дивиденти и инвестирайки точно 0 долара от своите пари в клуба. Да, Глейзърите „похарчиха“ над 1 милиард паунда за трансфери през всичките тези години, но това са парите, които комерсиален Бегемот като Манчестър Юнайтед прави, по-скоро правеше, с лекота.

Пионките на Глейзърите като Ед Уудуърд и Ричард Арнолд даваха стотици милиони паунди за футболисти, които не се вписваха във философията на Ман Юнайтед като Ди Мария, Санчес, Погба, Лукаку, докато същевременно съсипаха славната академия на клуба, дала таланти на футболния свят като Гигс, Бекъм, Скоулс, Боби Чарлтън, Дънкан Едуардс и други. Падението бе неочаквано за футболния свят, но повече от очаквано за тези, които обръщат внимание на детайлите… А самият факт, че Глейзърите са били твърдо решени да уволнят Сър Алекс малко след като „поеха“ юздите на „червените дяволи“ говори казва всичко по-добре от всяка една моя дума…

Искаше ми се да не е така и много дълго отлагах този мой текст, но сега го пиша след поредната срамна страница в историята на „червените дяволи“. Това е моето опело на славния гигант, Бегемота, Голиата на английския футбол – Манчестър Юнайтед. Тимът, който Сър Мат Бъзби и Сър Алекс Фъргюсън възродиха на два пъти от пепелта (в първия случай дори и буквално) е в мозъчна смърт и на тотален автопилот. Време е някой да дръпне шалтера. Време е някой да каже „Манчестър Юнайтед на Сър Алекс е мъртъв“. Време е да оставим тази славна втора глава от историята на тима да почива в мир. Кралят е мъртъв… Манчестър Юнайтед е мъртъв… да живее Нютън Хийт.

Както се казва при всяко опело, с края на един „живот“, то неимоверно друг се ражда. От пепелта на 13-кратния носител на титлата във Висшата лига е крайно, крайно време да се роди 3-тият славен период на Манчестър Юнайтед. Пътят ще е дълъг, а решението е само едно – Вън фамилията Глейзър от Манчестър Юнайтед! Да живее кралят…