Пречи ли Роналдо на Рангник и Ман Юнайтед?

Последният съдийски сигнал на "Олд Трафорд" в понеделник вечерта беше съпроводен с освирквания от домакинската публика, която се чудеше дали не гледа Манчестър Юнайтед от финалните дни на Оле Гунар Солскяер. Норвежецът вече го няма, но проблемите на отбора остават твърде познати и пристигането на новия мениджър Ралф Рангник не предизвика очакваното пробуждане.

Скучен и без вдъхновение, съставът на Юнайтед загуби с 0:1 от Уулвърхемптън и в още един мач остана далеч от прилагането на желаната от Рангник интензивна преса. Оттогава критиките към "червените дяволи" не спират, като някои идват и от собствения лагер. Защитникът Люк Шоу постави под въпрос сплотеността и отдадеността на играчите, анализаторът на Sky Sports Джейми Реднап пък изрази мнение, че системата, която Рангник налага, просто не работи.

Манчестър Юнайтед нямаше изразена футболна идентичност при Солскяер, няма я и сега при наследника му, който очевидно се нуждае от повече време, за да намери подходяща схема за наличните футболисти. Философията на германския тактик е базирана на стремежа за контрол върху мачовете, но дотук Юнайтед е обезпокояващо далеч от тази философия.

И то не само срещу средняка Уулвърхемптън, който има едва 14 гола този сезон, а през първата част на "Олд Трафорд" му беше позволено да отправи цели 15 удара към Давид де Хеа. Юнайтед се мъчи и срещу други неособено впечатляващи съперници, а мисълта да срещне някои от топ клубовете сигурно е ужасяваща за феновете.

Уулвс нанесоха първа загуба на Рангник начело на Юнайтед, но играта не вървеше и преди това - изглежда е време мениджърът да преглътне гордостта си и да изостави схемата 4-2-2-2, с която той се чувства комфортно, но която не извлича най-доброто от играчите му.

Седмата позиция във временното класиране означава, че отборът се нуждае от серия добри резултати, за да не изостане твърде много от местата, даващи право на участие в Шампионската лига. Рангник трябва да намери вярната рецепта бързо и най-вероятно тя изисква промяна на схемата, дори завръщане към изоставената 4-2-3-1, с която играчите са добре запознати.

Преди месец победата с 1:0 над Кристъл Палас даде надежди, че тимът е на прав път. Тогава пресата беше висока и интензивна, личеше нова енергия и оптимизъм в състава, а беше едва първият мач при Рангник. Оттогава обаче формата на Юнайтед върви надолу и вялото представяне срещу Норич, Нюкасъл и Уулвс върна германеца обратно в началната точка.

Нищо чудно изборът на 4-2-2-2 да е бил продиктуван и от желанието системата да бъде възможно най-удобна за звездата Кристиано Роналдо. Смята се, че португалецът е най-продуктивен, когато не е сам в атака и затова до него е поставян Единсон Кавани, а понякога и Мейсън Грийнууд.

Между Кавани и Роналдо съществува добро разбирателство и събирането им заедно изглежда логичен ход, но срещу Уулвс проблемът дойде от играчите зад тях, които бяха твърде непохватни при боравенето с топката. Затова двамата нападатели не получаваха удобни подавания и не показаха почти нищо от качествата си.

Огромен е въпросът как да бъде използван най-добре 36-годишният Роналдо с неговите специфични тактически нужди, но съществува и въпросът доколко наистина всичко в Юнайтед трябва да се върти около португалеца. Създава се впечатление, че останалите атакуващи играчи на отбора се страхуват да не попречат на суперзвездата, да не навлязат в зоната му, стараят се всеки път да подават именно на него и да му предоставят завършващия удар.

Това прави Юнайтед предвидим, а когато в предни позиции са Кристиано и Кавани с обща възраст 70 г., няма как да се очакват чудеса откъм пресиране от първа линия. Разбира се, работата на Ралф Рангник ще се улесни, когато той има на разположение пълния си състав. Принудителната пауза от 16 дни в отбора заради заразените от COVID-19 също никак не помогна и единствено наруши ритъма на играчите. Но така или иначе, нуждата от промени остава налице. Какво може да предприеме мениджърът в кратки срокове и кои са подходящите схеми, които биха елиминирали поне част от проблемите в играта на Юнайтед?

4-2-3-1

Съществува вариантът за завръщане към нещо, което и при Солскяер не работеше блестящо. Тази схема може да реши част от новопоявилите се проблеми, но на тяхно място да се настанят старите. Позитивното е, че при 4-2-3-1 Бруно Фернандеш ще може да се върне на най-добрата си позиция зад нападателя, докато сегашната схема на Рангник сериозно го ощетява - а да не забравяме, че именно Бруно е най-добрият футболист в тима за последните две години заедно с Де Хеа.

Зад плеймейкъра ще оперират Фред и Скот Мактоминей, които не са от класата на най-силните халфове във Висшата лига, но поне са усърдни черноработници. Схемата би трябвало да даде възможност и на Джейдън Санчо да се изявява в най-добрата си светлина по дясното крило, докато отляво най-добрият избор изглежда Маркъс Рашфорд.  При това положение обаче, Роналдо ще бъде самотник най-отпред и ще се конкурира с Кавани и Грийнууд за мястото на върха на атаката.

4-3-3

Един по-смел и динамичен подход би позволил на Рангник да играе със Санчо, Грийнууд и Рашфорд едновременно в атака, а такова трио звучи повече от обещаващо - то притежава скорост, техника и огромна енергия в атака и защита.

Проблемът е, че в такъв случай ролята на Роналдо ще бъде просто на жокер от скамейката, а това незабавно ще създаде голям проблем със звездата. Незадоволителната игра на Юнайтед обаче налага изпробването на всякакви варианти, включително и на такъв без ветерана, който си остава сред най-блестящите голмайстори в света, но останалите аспекти от играта му вече няма как да са на нивото отпреди години.

Система 4-3-3 ще даде на Рангник и възможност за ротации в полузащитата и може най-сетне да предостави повече игрово време на Дони ван де Беек. 

3-5-2

Още по-смел ход би бил прекрояване на защитата и налагането на халф-бекове. Аарън Уан-Бисака е критикуван почти ежеседмично за липсата на принос в атакуващ план, но Рангник вече показа готовност да налага Диого Далот и Алекс Телес на двата бека - а двамата определено са подходящи за халф-бекове с по-атакуваща роля.

Системата би трябвало да насити средната линия и да даде повече шансове на Юнайтед да доминира в контрола върху топката. По-осъществимо ще бъде и налагането на висока преса с повече на брой футболисти. В атака отново могат да действат Роналдо и Кавани или да бъдат пускани по-младите нападатели в зависимост от съперника.

3-5-2 беше изпробвана от Солскяер в заключителните седмици преди уволнението му и донесе една обнадеждаваща победа с 3:0 над Тотнъм през октомври. Вярно е, че тогава и Спърс доста спомогнаха за този развой с вялата си игра, а после системата се провали тотално срещу твърде силния Манчестър Сити.

Но философията на Рангник за активна преса и контрол върху мачовете може да се окаже най-ефективно приложима именно при 3-5-2 с по-наситената централна зона. Какъвто и избор да направи мениджърът, следващите няколко седмици ще бъдат особено показателни за посоката, в която ще поеме Юнайтед при Рангник.

Германецът няма много време, тъй като е начело на отбора само до края на сезона и се нуждае от бързо работещи решения. Предстоят нелеки мачове срещу Астън Вила на Стивън Джерард и Уест Хем на Дейвид Мойс, които трябва да бъдат спечелени, за да се преследва мястото в топ 4.

Тактическите експерименти на Рангник със сигурност ще продължат и ще бъде интригуващо да ги наблюдаваме, а резултатът от тях ще определи съдбата на "червените дяволи" за този сезон. Залогът няма как да не е голям - тъй като за клуба позиция извън първите четири би била равносилна на болезнен и скъпоструващ провал.

Материал на webcafe.bg