Меси се загуби в нищото, а Роналдо изглежда прероден

Вече над десетилетие футболните фенове не спират да правят сравнения между Лионел Меси и Кристиано Роналдо при всяка тяхна стъпка по световните терени. И в това няма нищо чудно, защото двамата най-велики играчи на своето поколение и едни от най-великите в цялата история на футбола заформиха уникално съперничество.

Съперничество, каквото не можем да намерим никъде другаде в годините назад. С тяхното постоянство и дълголетие, с незабравимите изпълнения, спечелените купи и поставените рекорди, Меси и Роналдо не спират да се надпреварват в някаква свръхчовешка футболна категория.

Това лято кариерата и на двамата тръгна в неочаквана посока и те се оказаха в нови отбори, макар и с все толкова големи амбиции. Когато Меси трябваше да напусне Барселона и за броени дни уреди преминаването си в ПСЖ, изглеждаше, че няма как да видим по-значим трансфер до края на прозореца. Тогава обаче Роналдо организира приказното си завръщане в Манчестър Юнайтед - и тяхното съревнование премина в съвсем нов етап.

До момента двамата най-големи футболисти на планетата изиграха по три мача за ПСЖ и Юнайтед и представянето им беше на противоположни полюси. Роналдо стартира втория си период на "Олд Трафорд" така, сякаш никога не си е тръгвал, докато Меси изглежда изгубен и далеч от истинската си същност в пълния със звезди Пари Сен Жермен.

Когато един футболист е на 36 и се завърне в свой бивш клуб, феновете се питат дали все още е способен да окаже същото въздействие като в по-младите си години. Но Роналдо е необикновен и продължава да го доказва, а дотук успя да се разпише и в трите си мача от новия сезон с екипа на Юнайтед.

Това е играч, който вкара 36 гола в 44 мача за Ювентус миналата кампания, така че няма нищо изненадващо в резултатността му. Но той показа и че все още няма никакъв проблем да отговори на стандартите на Висшата лига във физическо отношение и веднага се превърна в централна фигура, около която се гради играта на тима му.

Оле Гунар Солскяер все още не е намерил най-добрата си единайсеторка, а Юнайтед показва липса на баланс в доста моменти от мачовете, но поне сигурното е, че Роналдо е там, когато топката трябва да бъде вкарана във вратата. Двата гола в повторния дебют срещу Нюкасъл бяха последвани от попадение срещу Йънг Бойс при загубата в Шампионската лига, както и от гол срещу Уест Хем при трудната победа в петия кръг на Висшата лига.

Срещу Нюкасъл Кристиано откри резултата с типично за голов хищник попадение, а после се прояви с изпълнение от най-висока класа при втория си гол, когато пое на скорост и с левия крак разстреля вратаря, за да завърши мълниеносна атака. Само 13 минути му трябваха, за да порази вратата на Йънг Бойс в следващия двубой, макар че по-късно беше заменен, а останалият с 10 души Юнайтед допусна пълен обрат и сензационна загуба.

После португалецът изравни за 1:1 срещу Уест Хем, за да стигне отборът му до победата в последните минути благодарение на Джеси Лингард. Разбира се, Роналдо вече е доста различен играч от онова бързоного крило, което напусна Манчестър през 2009. Сега той е смъртоносен централен нападател, но във важните моменти е дори още по-непоколебим, отколкото тогава.

И ако продължава по същия начин, може да направи разликата в сезон, в който "червените дяволи" срещат жестока конкуренция у дома в лицето на Челси, Ливърпул и Манчестър Сити, но разполагат и с най-силния си състав от оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън насам.

Кристиано Роналдо е звезда и личност от такъв ранг, че не само изявите му на терена променят нагласата в отбора. Неговият професионализъм и педантичност в тренировките и възстановителния процес вече впечатляват съотборниците му. Още с появата си CR7 стана лидер и пример за подражание, а това може да донесе невероятни позитиви за младите футболисти на тима в дългосрочен план.

На другия полюс е Меси, който далеч не се радва на експлозивния старт, постигнат от неговия емблематичен съперник. Лео е с малко натежали крака и все още не се е адаптирал към едва втория клубен отбор в кариерата си. След над 20 години, прекарани в Барселона, на 34 геният тепърва ще свиква със схемата и идеите на Маурисио Почетино, ще подобрява и разбирателството си с другите големи имена в атаката Неймар (променен в сравнение с годините в Барса заедно с Меси) и Килиан Мбапе.

Тризъбецът МНМ (Меси-Неймар-Мбапе) на хартия изглежда като сбъдната мечта, но явно ще му трябва време да заработи в евротурнирите и в Лига 1. Меси се появи от скамейката в първия си мач за парижани срещу Реймс и изкара 24 минути при победата с 2:0. После беше титуляр и за пръв път излезе заедно с Мбапе и Неймар срещу Брюж в Шампионската лига - но не успя да окаже кой знае какво влияние върху мача.

Макар че привидно е скромен за възможностите на ПСЖ, белгийският съперник игра силно и измъкна напълно заслужено равенство 1:1 в срещата. Третият мач на аржентинеца беше едно от значимите френски дербита срещу Лион, но Почетино го замени в 76-ата минута при резултат 1:1.

Новото попълнение на тима не беше никак доволен от смяната, не поздрави треньора и направи учуден жест на излизане.  Не реагира особено спонтанно и когато в добавеното време Мауро Икарди вкара победния гол за Пари Сен Жермен. Реакцията му беше показателна за човек, който има голямо желание да играе и който не е свикнал да бъде сменян. 

И макар че Почетино разясни, че смяната е била единствено с цел предпазване от контузия, медиите не пропуснаха да направят голям въпрос от случилото се. По-важното от самата смяна е, че Меси беше по-активен срещу Лион, отколкото срещу Брюж, и накара вратаря Антони Лопес да прави страхотно спасяване след хитър пас на Неймар. Гредата пък го спря при един изстрел от пряк свободен удар.

Представянето му беше обещаващо, но все пак то не отговаря на надеждите за голям бум на Меси в Лига 1 от самото начало. Първенството се счита за по-слабо от испанската Ла Лига, както и от другите топ първенства като Висшата лига и Серия "А", което създаваше очаквания аржентинецът веднага да направи фурор.

Вероятно обаче по-съществено от нивото на различните първенства е, че Меси тепърва ще трябва да опознава френския елит и усещането да играе в различна лига от испанската, докато Роналдо остава отлично запознат с Премиър лийг и очевидно не се нуждае от време за адаптация.

Може би по-адекватно сравнение би могло да се направи между старта на Меси в ПСЖ и времето през 2018 г., когато Роналдо подсили Ювентус. В новата среда в калчото, португалската звезда не се разписа в първите си три мача и беше изгонен в дебюта си в Шампионската лига за "бианконерите" срещу Валенсия.

Онзи сезон завърши с 21 гола за него, най-слабото му постижение от напускането на Юнайтед през 2009-а. Следващите две кампании обаче бяха по-успешни за Роналдо с 31 и 29 гола на сметката му.

Познавайки класата на Меси, ще бъде шокиращо, ако той не успее да се адаптира и да окаже огромно въздействие върху състава на Почетино - но определено на старта Роналдо взе преднина в звездната надпревара. Разбира се, сезонът тепърва започва и има достатъчно време ситуацията напълно да се преобърне. Сигурното е, че това велико съперничество продължава и че е все толкова вълнуващо да го наблюдаваме. 

Материал на webcafe.bg