Стратегията на Оле Гунар Солскяр превърна Манчестър Юнайтед в един от най-добрите отбори за обръщане на резултат.

През този сезон "червените дяволи" са обръщали развоя на събитията в своя полза вече седем пъти.

Победата над Фулъм миналата сряда им донесе няколко интересни рекорда. Не само, че Юнайтед печели най-много точки от положение на губещ във Висшата лига през този сезон, но със седемте мача, които спечели от позиция на губещ, вече са на трето място за най-много точки в историята на Висшата лига. Преди тях е отново Манчестър Юнайтед, в последния шампионски сезон от 2012-13 (когато имат 29 точки от позиция на губещ) и Нюкасъл от 2002-03 (в който те печелят 34 точки от позиция на изоставащ в резултата.

На полусезона, отборът на Юнайтед 2020-21 е 17-и в таблицата за всички времена за точки, спечелени от обръщане на мачове в сезон на Висшата лига. Ако достигнат до само още едно равенство от позиция на губещ в останалите 19 мача, те ще стигнат до 13-то място, докато допълнителна победа ще ги отведе на четвърто място. Друга по-интересна подробност  към рекорда на Юнайтед за "изоставането" е местоположението на тези победи. Всичките 21 точки, които Юнайтед спечели от изоставане в резултата през този сезон, бяха като гост, нещо, което Оле Гунар Солскяер посочи след победата с 3:1 в Уест Хем на 5 декември.

„Като гости ние имаме характер и вяра. Да успееш да обърнеш резултата и да спечелиш пет пъти е изключително“, каза той.

  „При 2:0 за Саутхемптън на полувремето, да обърнем до 3:2 в наша полза беше стъпка напред! Много съм доволен от формата ни при гостуванията и ставаме все по-последователни и у дома. Ние се справяме по-добре, когато губим, защото играчите имат характера и вярата да се върнат в мача."

„Не е случайно, че продължаваме да го правим. Няма паника когато губим. В края на сезона не е важно представянето ако спечелиш, но все пак знаем, че има неща, които можем да подобрим.“

Това не е случайно и има нещо като тенденция.

Отборът на Юнайтед през този сезон вече държи "рекорда" във Висшата лига за най-много спечелени гостувания от позиция на губещ...

Юнайтед се слави с история на късни голове и обръщане на мачове, особено при сър Алекс Фъргюсън, но представянето им през 2020-21 овладява тази способност до уникална степен.

И така, защо Юнайтед е толкова добър в натрупването на точки от изоставане в резултата? И защо им е нужно да изостанат в резултата, за да спечелят? След победата над Уест Хем, The Athletic изрази мнение, че способността да обърнат мача идва от нокаутиращата сила в атаката на Юнайтед, която трябва да компенсира за потенциална слабост в защитата. Самият Солскяер е на мнение, че „домакинството“ и „гостуването“ не е толкова фактор в тези мачове при закрити врата, но отборите от Висшата лига се опитват да поемат инициативата, когато играят у дома, отваряйки повече пространство отзад за смъртоносните контри на Юнайтед.

Солскяер често използва термина „бърз“, когато описва атаката си - неговият отбор е известен със силата си при контраатаки и отбелязване на голове при прехода от защита към нападение, но преди победата в неделя за ФА Къп над Ливърпул (друг мач в който изоставаха), той даде допълнителни подробности за това качество на отбора.

"Играчите са нетърпеливи, разбира се, но това е и начин, по който искаме да атакуваме бързо", обясни той за скоростта на отбора си. „Не че е необходимо да атакуваме бързо всеки път, а това решение, което трябва да се вземе според ситуацията. В ДНК-то на Юнайтед е ако види възможност да се възползва моментално. Но да го направи правилно. Не мисля обаче, че успяхме да се възползваме добре. Някои от атаките бяха може би твърде припряни, особено на „Анфийлд“ (Става въпрос за мача завършил при резултат 0:0 преди седмица.)

Тези думи звучат така, сякаш Солскяер и неговият треньорски щаб се стремят да научат играчите да постъпват така както сметнат, че е най-правилно в конкретната ситуация, вместо да ги натиска да действат по предварително заучени ситуации.

Той добави още: „Може да се върши много работа, и ние я вършим, но става въпрос за напипване на точен момент в мача и чувствам, че успяваме."

„Винаги е било в генетиката на Юнайтед да атакуваме бързо. И ние го правим. Имаме бързи играчи, които могат да стигнат до целта много бързо. Но когато стигнат там, решението може да бъде да се забавят и да разиграят, а не просто да стрелят. Това са малките неща, които се опитваме да изгладим."

Mоже би често се питате на кого ще подаде футболистът с топката или кога изобщо че подаде. Изглежда, че Солскяер се доверява на играчите си да изнесат топката зад защитата и чак след това да вземат правилното решение как да отиграят и отбележат. Това е вероятно защото смята че футболистите се обиграват когато им се дава продължително поле за изява, както и дава отговор на въпроса защо Бруно Фернандес е толкова важен за Юнайтед. Когато играч не може да прецени какво е вярното решение, те просто му подават и той е този който прави завършващия удар.

В обобщение, ето някои мисли за това защо Юнайтед е толкова добър да обръща мачове:

1. Голямата атакуваща сила на Юнайтед идва от контраатаки и голове при прехода от защита в нападение. 2. Изглежда, че тази сила се налага чрез преценяване на ситуации и поверяване решенията на играчите, вместо да се задават заучени положения. 3. Този стил на атака е мощен, когато Юнайтед играе като гост или срещу отбори, които се опитват да поемат инициативата и да оставят пространства зад защитата си. 4. Възможността за контраатаки се увеличава, когато опозиционните отбори тръгнат да търсят втори или трети гол, осъзнавайки, че един гол едва ли ще бъде достатъчен, за победа над Юнайтед. 5. Когато играчите на Юнайтед атакуват от положение на губещ в резултата, тяхното мислене е по-избистрено, тъй като единствената цел е „да се направи каквото е необходимо за да се върнат в мача“.

Солскяер е доволен и изглежда, че стратегията му работи. Човек би предположил, че ще се чувства по-спокоен ако отборът му печели мачове, без да се налага да изостава в резултата преди това. Въпреки, че  Юнайтед се подобри през двете години под управлението на норвежеца, понякога са уязвими в защита и при загуба на топката в средата на терена.

Те са склонни да изпадат в дупки, но не и да се пречупят, когато допуснат гол. Въпреки, че Солскяер не описва защитата по същия начин, по който описва атаката на отбора, защитници като Люк Шоу и полузащитниците Скот Мактомини и Фред определено показват подобрение.

Ако наблюдавате играта на отбора ще забележите, че защитниците са склонни да прекарват по-малко време в притежание на топката. Когато отборът губи - Юнайтед се защитава „по-добре“, когато е в позиция на губещ те са склонни да разиграват по-решително. Когато атаката на отбора става по-мощна, защитата на отбора става все по-решителна.

Въпреки, че трудно ще достигне до всички успехи на Юнайтед по времето на Фъргюсън, Солскяер успява да накара отбора да покаже най-силните страни, които направиха отборите, в които той участваше като играч.

Карл Анка, The Athletic