Бербатов: Красивите ми голове са повече от грозните

Голмайстор №1 на България Димитър Бербатов даде ексклузивно интервю за "Гардиън", в което коментира един от най-тежките моменти в кариерата си. Това е финалът в Шампионската лига през сезон 2010/2011 срещу Барселона, когато шокиращо бе оставен извън групата от мениджъра на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън. За Димитър това бе тежък удар, от който сякаш не успя да се възстанови напълно. Само след една година българинът бе продаден на Фулъм...

В материала на "Гардиън" има и голям гаф. В него е посочено, че българинът е роден в „украинския” град Благоевград. Митко използва интервюто, за да промотира своята книга и на британския пазар.

За отношенията с Фъргюсън

От дистанцията на времето бившият нападател споделя, че е приел със смесени чувства признанието на легендарния мениджър, че е допуснал грешка и съжалява. Сега двамата все пак са в добри отношения, а Фъргюсън веднага се съгласил да напише предговора на автобиографичната книга на Бербатов, озаглавена "По моя начин". Нещо повече, шотландецът се е извинил на Бербатов за изхвърлянето му от състава през 2011 година. 

„Когато за първи път прочетох какво е написал, го приех със смесени чувства - признава Димитър по телефона. - Трябва да си много силен характер, за да кажеш "съжалявам". Самият факт, че той го направи, показва какъв човек е сър Алекс. Думите му ме накараха да се почувствам добре. И все пак не бих казал, че съм изненадан, защото винаги съм вярвал, че имах място в онзи отбор и в конкретния мач. Но сега това е в миналото, а не можем да върнем времето назад”, споделя Бербатов.

На него никога не му е липсвала увереност, но тогава червените дяволи отстъпиха с 1:3 на "Уембли", а Майкъл Оуен, който бе избран пред Бербатов, остана неизползвана резерва.

За бъдещата треньорска кариера

При напускането на Юнайтед през 2012 г. обиденият тогава Бербатов каза, че не се е сбогувал с Фъргюсън. Но сега, когато самият той също обмисля да се заеме с треньорство, бившият нападател осъзнава, че един ден ще му се наложи да влезе в ролята на сър Алекс и също да разочарова футболисти: „Знам, че ще трябва да направя същото като Фъргюсън, ако отборът ми стигне до финал. При това с повече от един играч. Затова сега се опитвам да гледам на всички тези неща от друг ъгъл - като мениджър”, признава Митко.

„Със сър Алекс сме в добри отношения. Няма за какво да му прощавам. Никога не съм изпитвал лоши чувства към Фъргюсън. Просто бях разочарован от решението, което взе. Първоначално реагирах импулсивно, бях много разстроен. Но с течение на времето започнах да го разбирам”, отговаря Димитър на въпрос дали е простил на сър Алекс.

Ако можеше да върне времето назад...

„При всичко, което казах досега, ако можех да изиграя отново само един мач, това щеше да бъде именно финалът в Шампионската лига през 2011 година. В онзи сезон бях голмайстор на Юнайтед и завърших кампанията като един от двамата най-резултатни футболисти във Висшата лига (заедно с Карлос Тевес). Бях в страхотна форма и имах чувството, че мога да отбележа от всеки удар. Определено съм сигурен, че можех да помогна на отбора”, коментира българинът.

Бербатов остави своята следа във Висшата лига с екипите на Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Фулъм, за които вкара общо над 100 гола. В Англия обаче често получаваше критики, че не полага достатъчно усилия на терена. Това поражда въпроса дали на Острова разбираха стила на Бербатов: „Някои - да, други - не. Част от хората започнаха да го разбират и оценяват, когато вече не бях там (в Манчестър Юнайтед). Аз просто останах верен на моя игрови стил, на истинктите ми. Това има значение за мен. Във всеки клуб играх моя футбол. Имах късмета да попадна на мениджъри, които ме оставяха да бъда себе си. Никой не ме е карал да променям начина си на игра... Не съм ги смятал, но определено мисля, че красивите ми голове са повече от грозните”, горд е Митко.

За детството

В книгата на Бербатов, която е в съавторство с българските журналисти Найден Тодоров и Димитрина Ходжева, се разказва и за детството на Димитър. „Нямахме футболна топка, затова използвах баскетболна. Хвърлях я нагоре във въздуха и се опитвах да я укротя с крак. Хиляди и хиляди пъти. В днешно време вече младото поколение има достатъчно топки, с които да тренира, но по-важното е да има страстта и амбицията да го прави постоянно. Отново и отново. Понякога простите неща са тези, които са най-ефективни”, казва Митко. Понякога на него и брат му Асен се е налагало да си играят със свински мехур, а това са последните години преди падането на комунистическия режим през 1989 година. Животът е бил тежък за повечето семейства. Баща му Иван е работил във фабрика за тютюн, а майка му Маргарита е била медицинска сестра.

За конфликта с Фогтс

Бербатов е по-твърд, отколкото повечето хора си мислят. Той дори е пример за стоманена решителност, когато се сблъсква с Берти Фогтс в Леверкузен. Пристига в Германия от ЦСКА през 2001-а. Фогтс му обещава да играе, но не го пуска. „Бях млад и мислех, че вече знам всичко за живота. И в мен гореше тази амбиция да се докажа. Когато обаче не получих този шанс, бях наистина разстроен. Опитвах да го скрия. Казах си, че ще докажа на този човек (Берти Фогтс), че греши”, спомня си Митко.

И така прави. Докато Берти издържа само един сезон в Байер, Митко изкарва цели пет. Отбелязва 69 гола, попадения в 154 срещи от Бундеслигата. През 2006-а той вече бе обещал да се присъедини към Тотнъм, когато е дошло късното обаждане от Манчестър Юнайтед. Съжалява ли, че не се е присъединил към червените дяволи с две години по-рано? „Не, изобщо. По това време вече бях дал дума на шпорите и нямаше как да я наруша. Прекарах две невероятни години на стария "Уайт Харт Лейн". Срещнах Мартин Йол, който е фантастичен персонаж. Успяхме да създадем чудесно партньорство с Роби Кийн. А и аз бях от последния отбор на шпорите, който спечели трофей - Купата на лигата през 2008 година”, заяви Бербатов.

За финал

С екипа на червените дяволи българинът печели две титли във Висшата лига, световната клубна купа и още една Купа на лигата. Докато се подготвя да започне следващата глава от своята кариера на мениджър, знаейки какво е преминал през всичките тези години, Митко дава съвет на един 10-годишен Бербатов: „Бих го посъветвал да не променя нищо и да прави нещата по неговия начин. Е, може би щях да го накарам да бъде малко по-приказлив, когато отива в нов клуб и се среща с нови хора. Да не е толкова срамежлив. Рядко пускам някого във вътрешния си кръг”, завършва Бербатов.

Превод на "Тема спорт"