Феновете, играчите и шефовете в Манчестър Юнайтед вече гледат към бъдеще без Луис ван Гаал, провалящ отбора с приспивен стил на игра и унизителното отпадане от една съвсем безобидна група на ШЛ. Доверието към треньорите се срива с обезпокоителна скорост. Твърде бързо, в повечето случаи. Но само спечелването на надпреварата за титлата във Висшата лига може да оправдае решението за назначаването на Ван Гаал на мястото на Дейвид Мойс.
Големите клубове наемат големи имена, защото те по принцип гарантират сигурност. Като се допускат и възможни грешки. Само че мачът с Волфсбург беше тотална бъркотия - от началото с Майкъл Карик на пейката, до вкарването на Ник Пауъл и забиването на контузения централен защитник Крис Смолинг като център-нападател. Последната поява на Пауъл беше при загубата 0:4 за Купата на Лигата от МК Донс през август 2014 г., когато бе на терена 57 минути.
Ван Гаал сега ще загуби контрол, а феновете и експертите ще започнат непрекъснато да спекулират с имена. Две възможни решения се открояват над останалите - идното лято или дори по-рано, ако се провали сезонът във Висшата лига. Едното от тях е "дриймтим" от набор `92 в състав Райън Гигс, Гари Невил, Пол Скоулс и Ники Бът. Другото е запитване за двама от треньорите, които биха върнали нападателните традиции на Юнайтед. Юрген Клоп изпусна кораба, така че мечтите на феновете отново ще се насочат към Карло Анчелоти или Пеп Гуардиола.
И в двата сценария - домашен или чуждестранно величие - Ван Гаал ще си плати скъпо за това, че се отнася към Юнайтед като сложно академично упражнение, възможност да покаже колко напред е той с материала.
И спекулациите няма да спрат заради строги погледи или подхвърляния от "Крал Луис". Анчелоти е безработен. Гари Невил пое треньорския пост във Валенсия и като нищо може да се върне още през лятото, за да работи с Гигс, който поддържа дипломатично мълчание през 18-те месеца на престоя на Ван Гаал. Поколението на Скоулс, Рио Фърдинанд обаче вече ръмжи от плъзгането на Юнайтед към пълен ступор. Да си скучен у дома, а също и в Европа не е манифест, който ще спечели симпатиите към Ван Гаал на многото легенди от ерата на Фъргюсън, които могат да дават оценки, стъпили върху своите успехи.
Някои от проблемите са на самата институция, като отразяват пренасочването на приоритетите в полза на търговския успех. Да се целиш в Кристиано Роналдо и Гарет Бейл изглежда по-скоро като опит да се вдигне една избледняваща марка, отколкото реалистична трансферна стратегия. Продължаващото надценяване на приноса на Уейн Руни за отбора е друг проблем, както и навикът на Ван Гаал да подлага играчите си на терапия с горещи и топли вълни. Изпращането на Аднан Янузай под наем бе особено смайващо решение. Всичко това значи, че Юнайтед стартира този сезон, като разчиташе за головете си на закупен 19-годишен играч с потенциал (Антони Марсиал) и на залязващо голямо име с 14-годишна кариера във Висшата лига (Руни).
Юнайтед вече нае две версии на един и същ проблем. Настървени да демонстрират своя личен авторитет, и Мойс, и Ван Гаал отказват да приемат, че Юнайтед вече има философия. Мойс бе твърде директен като стил - прекалено ала "Евертън". Ван Гаал пък превръща отбора в една по-бавна версия на Холандия. Късащата нервите на публиката монотонна игра може и да става за гонитбата на титлата в слабата Висша лига, но не и срещу Волфсбург.
Ван Гаал вече страдаше от липса на доверие и преди краха срещу германците, а в момента е в състояние на свободно падане. Треньор, който е обиколил Европа и е признат тактик, трябва да е способен да намери път извън група, съставена от Волфсбург, ПСВ Айндховен и ЦСКА Москва. Посредственото ръководство на мача в Германия бе олицетворение на провала в групата, в която Юнайтед загърби жизненоважната нужда да атакува и да побеждава вкъщи.
Отново и отново хора от клуба твърдяха, че той "е доведен да свърши една работа", след като Мойс бе уволнен. Стабилността щяла бъде възстановена, отборът - обновен. И Юнайтед отново щял да изглежда като футболните аристократи и ще поднови битката си с Барселона, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. Вместо това се оказа, че продължаването в Шампионската лига не е по силите му, а използването на похарчените 250 милиона паунда за трансфери за спечелването на титлата във Висшата лига изглежда по-трудно, отколкото трябва да бъде.
Самоувереността на Ван Гаал може дори да стигне дотам, че да повярва, че неговият треньорски мозък е по-голям от историята и традициите на Юнайтед. Типичният му стил на ръководство е диктаторски, което отблъсква играчите. Има безброй забавни анекдоти от престоя му в Барселона, където той вбесил Христо Стоичков, като започнал да му обяснява как да изпълнява дузпите.
Феновете на Юнайтед вече са враждебно настроени, а нещата ще се влошат допълнително, ако играчите започнат да не го слушат. В днешния футболен климат, когато един мениджър прави звездите да изглеждат зле, повече не става за този свят, както разбра на свой гръб Мойс. След като вече не е гледан като спасителя, Ван Гаал вече има само една възможност да спре тенденцията: той трябва да спечели титлата на Висшата лига. А ако тази възможност се изпари до Великден, той може дори да бъде уволнен. Заради начина, по който се управлява Юнайтед сега, той ще бъде махнат, когато стане пречка за бизнеса.
Пол Хейуърд, "Телеграф" Превод на вестник "7 дни спорт"