„Всичко, което виждах, беше цимент“, каза веднъж Тиери Анри за Лез Юли - градчето, в което е израснал. „Високи, дълги сгради, стени, срещу които играехме футбол“. Общо взето, Лез Юли е доста невзрачно място, с малко над 20 000 души, наблъскано с жилищни блокове - типичното парижко предградие, точно встрани от магистрала №118. Построено е през 60-те и чак сега започва да се отърсва от репутацията си на място, пълно с дребни кражби и скука. Там няма дори жп гара. Ако това място не беше произвело някои от най-великите футболисти в модерния футбол, повечето французи, включително парижани, нямаше да са чували за него.
Сега от бетонната купчина излезе нова надежда – Антони Марсиал, който бе взет от Манчестър Юнайтед в последните часове на трансферния прозорец за сума, направила го най-скъпият тийнейджър в историята на футбола. Освен с това, че е 19-годишен и струва 36 млн. паунда (които могат да станат 58 млн. с бонусите), какъв играч е Марсиал всъщност? Какво го мотивира? Мамаду Ниакате, треньорът на местния отбор в Лез Юли, първи забелязва Марсиал, когато той е само на 6.
„Веднага видяхме, че има качества, с които е над останалите. Имаше скорост, сила и техника“, казва треньорът. Ниакате е бил в Лез Юли през по-голямата част на живота си. Играл е с Анри в миналото, а в последната седмица основното му занимание бе да отговаря на въпроси за последната звезда. Освен Анри и Марсиал от Лез Юли идва и Патрис Евра. Каква е тайната?
„Ние сме малък град, който обаче е пълен с футболни терени. Бяха направени много салони, много игрища. Футболният клуб е на 500 метра от всеки в града. След това трябват добри учители, които да работят здраво за клуба. Това е едно малко семейство“, казва Ниакате. Здравата работа е основната движеща сила в Лез Юли. Треньорът постоянно повтаря на младите си играчи колко важно е образованието, да са концентрирани в училище и да имат правилната настройка, когато получат задача.
Младият Марсиал невинаги е бил добър ученик. Бил е тих, понякога леко сърдит. Езикът на тялото му често е бил негативен. По някакъв начин тези неща съществуват в него и до днес. Но ако му дадете топка в краката, може да му простите почти всичко. „Винаги е можел да прави всичко. Винаги беше най-добрият. Винаги, винаги, винаги. Беше несравним. Най-добрата техника, най-добрият в тренировките. Да, беше малко срамежлив, малко свит. Но на терена, когато мачът започнеше, той имаше манталитет на победител. Работи много и слуша треньорите“, казва Ниакате.
Когато е на 14, Марсиал е взет от академията на Лион. Още тогава той редовно ходи до базата на френския национален отбор. „Когато стана на 15, всеки клуб го искаше“, спомня си бившият спортен директор на Монако Тор-Кристиан Карлсен. За две години Марсиал вече тренира с първия отбор. В деня след 17-ия си рожден ден, когато повечето хлапета отиват да си изкарат шофьорска книжа, Марсиал прави дебют в групите на Лига Европа. Очевидно го чака дълго и славно бъдеще с Лион. И тогава съдбата се намесва.
„При нормални обстоятелства топ-талант на Лион няма как да дойде в Монако. Но в този случай имаше шанс за трансфер, защото Лион не се класира за Шампионската лига и очевидно бяха под натиск чисто финансово. Трябваше да напусна клуба, преди той да подпише, но си спомням как треньорът Клаудио Раниери и тогавашния технически директор Рикардо Печини бяха впечатлени от Марсиал и веднага подписаха с него“, казва Карлсен.
През лятото на 2013-а Монако хвърля огромни пари за Радамел Фалкао, Хамес Родригес и Жоао Моутиньо. И е нормално трансферът на Марсиал за почти 3,6 млн. паунда да не предизвиква кой знае какъв интерес. А съдейки по това, че цената му скочи от 10 пъти само за 2 години, човек би си направил изводите, че в последните 2 сезона той се е представил изключително.
Е, не съвсем. В първия си сезон в Монако, Марсиал бе публично критикуван от Раниери и игра само 11 мача. Италианският треньор бе уволнен, а на негово място дойде Леонардо Жардим, който също критикува нападателя в началото. В един от първите си мачове той пусна Марсиал като резерва, само за да го унижи и да го върне обратно на пейката след 27 минути. Този мач е повратната точка. След него родителите на Марсиал решават да му покажат някои истини.
„Когато гледам записи, виждам, че не съм давал всичко тогава. Родителите ми казаха, че от мен зависи дали ще дам повече и ще се концентрирам повече. Но тогава бях пред трансфер във Валенсия и не бях съсредоточен“, каза Марсиал по-късно. Но има ли той проблем с отношението? „В 20-годишната си кариера във футбола не съм виждал тийнейджър, който да няма трудни моменти в първата или втората година при мъжете. И със сигурност не мисля, че Марсиал е направил нещо, заради което да се предполага, че той няма да стане топ професионалист. В последните 9 месеца той показа забележителен прогрес и поема по-голяма отговорност на игрището“, казва Карлсен.
По-рано тази година самият Марсиал призова медиите „да гледат безгрижността му, а не поведението“. Миналия сезон той се представи доста по-добре – вкара 12 гола, а повечето случаи игра като крило, откъдето подкрепяше Димитър Бербатов. Но всички, които познават французина, знаят, че мястото му е в центъра – или като централен, или като втори нападател.
„Най-ефективният начин да го използваш е да го оставиш да търси празни места. Той е най-добър, когато го оставиш да избухне. Да играе като централен нападател, където ще вкарва много голове. Той ще даде повече на Юнайтед, защото те нямат толкова играчи в атака. Има същите характеристики като Тиери Анри: мощен, ефективен голмайстор“, казва Ниакате. Марсиал има всички качества да успее.
Той обича да играе на скорост, но може да успее и в мачове, в които съперникът се е затворил. Според Ниакате Марсиал няма да има проблеми с физическите натоварвания във Висшата лига. Бъдещето е пред него и нищо не му пречи да се развива още. Според правилата на ФИФА процент от трансфера на всеки млад играч отива като компенсация за първия клуб, който го е развивал. Това значи, че Лез Юли ще вземе 400 000 паунда, които ще покрият текущите разходи в следващите 5 години и ще помогнат на тима да извади следващия Анри, новия Евра и новия Марсиал. От години хората в градчето следят всяка стъпка на Марсиал. Сега, подобно на големите сенки, които жилищните блокове хвърлят над всичко, Антони също ще бди над Лез Юли.