Агентът на играч, за когото "Манчестър Юнайтед" подпитваше по време на трансферния пазар, обясни така объркването около клуба. "Те са толкова неорганизирани, че когато ти се обадят, не знаеш доколко са сериозни", каза той. Може би и в "Монако" са се чувствали така, когато изпълнителният вицепрезидент на "Юнайтед" Ед Удуърд предложил €51,4 млн. плюс допълнителни €30 млн. премии за Антони Марсиал. Но офертата си беше напълно реална. Френската преса я нарече "халюцинация" и "илюзорна", но ако се втренчим прекалено в обстоятелствата около сделката за Марсиал, ще пропуснем основното - смисъла на трансферите. Те са оценявани по едно нещо - от крайния резултат. Когато един футболист успее, тогава самият процес на привличането му винаги се забравя. Само когато играчът се провали, тогава се критикуват пробойните в икономиката и в механизма на трансфера. 

Ако Марсиал се докаже като звезда, на никого няма да му пука дали той е подписал в първия ден на трансферния прозорец, или в последния; дали за него са платени €8 милиона, или €80 милиона. "Юнайтед" знае това отдавна. Как ви звучи това? Едно трансферно лято, което стартира окей ("Юнайтед" подсили халфовата линия и взе нов вратар), изведнъж се обърка, когато търсенето на звезда за атаката зацикли. Отрязани бяха опитите им да вземат бразилска мегазвезда, изпреварени бяха от "Челси" за един нападател. И в крайна сметка компенсираха с надута до небето сделка за един обещаващ тийнейджър. Звучи до болка познато, нали? 

Но не става дума за сегашната 2015 г., а за 2003. Бразилецът, който не дойде в "Юнайтед", бе Роналдиньо, не Неймар. Нападателят, преминал в "Челси"? Деймиън Дъф, не Педро. А тийнейджърът, привлечен фактически от никъде? Кристиано Роналдо, не Марсиал. През онова лято имаше много засечки в селекцията на "Юнайтед" и както стори и по отношение на Марсиал, и тогава Венгер повдигна учудено вежди при скока на сумата за Роналдо в последните няколко часа на трансфера му. Но възраженията се оказаха маловажни: колкото повече Роналдо блестеше и омайваше, толкова по-незначителен ставаше начинът, по който "Юнайтед" се добра до него. 

Така че, ако отново извади късмет, "Юнайтед" ще бъде аплодиран за своя риск, а Удуърд дори може да заслужи уважението, което все още не получава. Миналата седмица имаше закачка от президента на "Реал" (Мадрид) Флорентино Перес за "липсата на опит" на "Олд Трафорд" по отношение на трансферите. Удуърд обаче е сигурен, че е ударил джакпота. Като подхвърля, че "Челси", който опита да провали трансфера в 11-ия час, явно също се оказал в плен на същата "халюцинация" и бил готов да плати същите пари за Марсиал. Добавените премии от сделката се изплащат както за обичайни неща - като броя на изиграните мачове, така и за големи амбиции - например Марсиал да стане най-добър футболист на годината в света. Но Удуърд се надява клубът да изплати напълно тези премии, защото това ще означава, че "Юнайтед" е придобил един нов Кристиано Роналдо.

Той е убеден, че ако Марсиал израсне до такива висини, то платената за него цена ще се окаже минималната. Някои биха казали, че в случая има много "ако" и много отчаяни надежди. В "Юнайтед" обаче вярват, че техният план за Марсиал има стабилна основа след направения обстоен рисков анализ на трансфера. Клубът се поинтересувал от цената на покупката на готова звезда в най-добрата й възраст - между 26 и 27 г. Заключението било, че ако готовата звезда, като например Ди Мария, е способна да играе за оценка 7 от 10 всяка седмица, то потенциалът и талантът на Марсиал дават възможност един ден той да редува мачове за 8 или 9. 

Това зависи от неговото правилно развитие, но Удуърд вярва, че има два фактора, които вдигат шансовете това да се случи. Единият е опитът на Луис ван Гаал с млади играчи. Оптимистично настроеният изпълнителен вицепрезидент посочва видимия напредък, който правят този сезон Люк Шоу и Крис Смолинг, и добавя, че в предишните си клубове Ван Гаал е предоставил шанс на играчи като Иниеста и Томас Мюлер да пробият в големия футбол. 

Другият фактор е традицията "Юнайтед" да създава звезди. Публиката на "Олд Трафорд" е свикнала да окуражава и да аплодира младоците, а не да ги притиска и пришпорва. Именно тази култура може да помогне Марсиал да бъде "отгледан" правилно. А трансферната сума за него съвсем не го задължава да започне да прави футболни чудеса от първия миг, смятат в "Юнайтед". 

А и тези пари: наистина ли €50 млн. изглеждат чак толкова много, при условие че "Челси" не успя да вземе Джон Стоунс за €56 млн., Рахийм Стърлинг струваше €62 млн. плюс допълнителни премии, а за неизвестния на широката публика Садио Мане се споменаваха суми от порядъка на €35 млн.? В такъв случай "Юнайтед" е на сметка. Заплатата също си заслужава да бъде спомената. Договорът на Марсиал за 4 плюс 1 година ще струва на клуба два пъти по-малко от това, което щеше да плати на една утвърдена звезда за същия период от време. Защото на "Олд Трафорд" наистина са предпазливи: Матео Дармиан дойде за €17,7 млн., а "Юнайтед" плати на "Байерн" само €9,2 млн. за Бастиан Швайнщайгер. Новият договор за екипа с "Адидас" позволява на клуба да увеличи още повече приходите от продажба на фланелки, а маркетингов специалист като  Удуърд се зарича да натрупа истинско богатство от използването на имидж правата на звездите. 

Но нека да върнем лентата малко назад. Дали наистина успехите на Ван Гаал с млади таланти са повод за голям оптимизъм? Начинът, по който действаше с Аднан Янузай, чието самочувствие сякаш се изпари, щом Ван Гаал започна да проповядва своята отборна философия за сметка на индивидуализма, и бързото му даване под наем на "Борусия" (Дортмунд), едва ли са добра реклама за неговия подход към таланта. Той твърде бързо се отърва от Дани Уелбек и няма доверие към Джеймс Уилсън. И макар тези двамата да не са най-големите световни звезди, все пак бяха двама млади играчи, които биха свършили много добра работа на сър Алекс Фъргюсън. А и макар феновете на "Юнайтед" да изпитват симпатия към младите таланти, то колко време преди първото освиркване очаква да получи Марсиал? При това, когато отборът на Ван Гаал е притискан все повече да заиграе свободно в атака и да започне да вкарва голове. Но когато подръка е само един утвърден нападател като Уейн Руни, то момчета като Марсиал и Мемфис Депай трябва много бързо да станат мъже. 

Детският идол на Марсиал бил Сони Андерсон, но той заедно с Ривалдо и Джовани бе част от бразилската клика в "Барселона", която навремето прекръсти Ван Гаал на "Хитлер". Казват, че Марсиал обича удобствата. "Няма никакъв смисъл да го будиш рано за тренировка. Той ще се събуди едва 2 минути преди нея", разкри бившият му съотборник от "Лион" Закари Лабади. Явно той ще трябва бързо да промени навиците си, защото Ван Гаал е разработил до най-малките подробности тренировъчен план, който предвижда дълги дни на базата в Карингтън.

И все пак неговият потенциал е налице. През сезон 2014/2015 в петте най-големи европейски лиги Марсиал е вкарал повече голове (9) от всеки друг играч под 20-годишна възраст. Неговите статистики в юношеските отбори на Франция са изключителни. Неговото движение, особено когато пробива на празно пространство с топка в краката, е интелигентно, има отлична техника, както и талант да свива рязко към центъра и да търкулва топката в мрежата така, сякаш подава пас. Освен това притежава и скорост. 

Ето защо има повече причини да бъде сравняван с младия Тиери Анри от посочените съвпадения, че и двамата идват от суровите предградия на Париж, че започват в един и същ отбор - "Лес Юлис", местен клуб, прочут с добрата подготовка за младите, и че после се озовават в "Монако". Но не бива да забравяме и нещо друго: Анри стана световен шампион на 20-годишна възраст, а Марсиал, който става на 20 г. през декември, едва дебютира като национал, и то като резерва. Женен за любимото момиче, вече баща, с още едно бебе на път, животът на Марсиал извън терена изглежда предначертан. А за живота му на терена само времето ще покаже. И ако рискът за него бъде оправдан, то платените €82 млн. на "Монако" ще са без значение. 

Джонатън Норткрофт, превод на вестник "7 дни спорт"