Веднъж гадателка предсказала на Боб ван Перси, че ще има 3 деца - първо ще му се родят две дъщери, после и син. Не вярвайки на предсказания, Робин й подхвърлил: "Когато всичко това се сбъдне, ще се върна, за да разбера останалото". През август 1983 г., две седмици след като Лили и Кики се сдобили с брат Робин, Боб отново отишъл при гадателката, която този път предсказала на сина му проблеми с успеха в училище, но изключителен атлетичен талант. "Ще стане звезда във футбола, ще бъде много богат и знаменит" - уверила тя.

Този път Боб Ван Перси не се усъмнил и в началото на 90-те, когато Ван Перси-младши тъкмо започвал да подритва топката, разказал тази история на приятели и съседи. Сред тях се оказал и бъдещият журналист Лео Верхол, който поднесъл забавната история на широката публика. Прогнозата се оказала дори по-точна: Робин станал не само богата и знаменита футболна звезда, но и архетипен футболист в английската Висша лига. В много отношения той олицетворявал съвременните футболни ценности, в които личните му амбиции надвишавали колективните, а преходът в лагера на заклетия враг смятал за стандартно средство за постигане на целта.

Освен това трансферът на Ван Перси от Арсенал в Манчестър Юнайтед се вписва добре в налагащата се мода да се плаща за мигновен резултат - той е може би най-яркият и успешен пример за използването на тази концепция. Преди му трябваше само половин година за прехода от "талантлив, но стъклен" до "звезда от световна класа".

Днес също толкова стремително го смъкнаха от отчет като прекалено стар и негоден за Юнайтед, независимо че само преди година като капитан и лидер на Холандия спечели сребро на мондиала, а клубната му статистика след Фъргюсън все още е на добро ниво.

Кариерата на Ван Перси олицетворява не само особеностите на нашата футболна епоха, но се явява и превъзходно пособие за оцеляване в нея. Той е рядък пример за играч, който се е учил от всяка грешка и постоянно е еволюирал както на терена, така и извън него.

Ван Перси стартира по своя път като типична възходяща звезда: отказва се от предоставения му от спонсорите на Фейенорд автомобил заради спортен "Мерцедес", като влиза и в открит конфликт с ветераните Пиер ван Хойдонк и Пол Босвелт, както и с треньора Берт ван Марвайк. В Арсенал обаче пристига като съвършено друг играч. "За Ван Перси говореха, че е трудна личност, не слуша опитните играчи и тем подобни, но той се оказа отличен пример за играч, предприел правилния трансфер в правилното време. Бързо се адаптира в отбор с куп големи играчи, като още от първия ден прояви уважение към тях, вслушвайки се в съветите им. Мисля, че това много му помогна" - разказва Денис Бергкамп.

Според самия Робин именно Денис го вдъхновил да се самоусъвършенства: "Веднъж наблюдавах отстрани негова тренировка. Участваше в упражнения за точност на паса. В 45-минутното занятие той не даде един лош пас.

Не допусна и нито една грешка, постигайки максимален резултат. Това си беше изкуство. То ми даде отговорите, които отдавна търсех. Хъсът и концентрацията на Бергкамп ми отвориха очите. В онзи миг осъзнах какъв дълъг път ми предстои, ако искам да достигна това ниво. А аз исках да стана като Бергкамп" - разказа Робин в интервю за холандското сп. Voetbal International през 2010 г.

Тази черта от характера му е присъща от детинство: от 12-годишен тренирал като животно в сравнение с останалите младоци от академията Екселсиор. Много пот хвърлил и в процеса на самоусъвършенстване в Арсенал.

Подобна повратна точка Ван Перси има и в личния си живот. През юни 2005 г. той е арестуван и прекарва няколко седмици в затвора по подозрение в изнасилване. На практика съдбата му изиграва лоша шега - прекарвайки една нощ със стриптийзьорка, Ван Перси решава да й скрие дрехите, което силно я изнервя. Съдът постановява неговата невиновност, жена му му прощава, но границата е вече пресечена. До този момент холандецът водел разгулен живот, след което напълно се преобразил. Според в. "Гардиън" и негов познат репортер Робин бил "доволно скучен - за него вече съществуват само 3 неща в порядъка: семейство, футбол, тенис на маса".

Единствено постоянните травми му пречели да постигне стабилност и пълноценен звезден статут. "Не беше лесно, но с всяка контузия все повече разбирах тялото си и нуждата от правилно хранене" - призна той през 2009 г. Т.нар. "възстановителна стая" става неразделна част от апартаментите му в Лондон и Манчестър. В крайна сметка два сезона подред холандецът изиграва по 38 мача (2011/12 и 2012/13) – забележително постижение, тъй като полевите играчи с подобни показатели са не повече от 10.

Повече от всичко обаче впечатлява тактическата еволюция на Ван Перси, който усвоява две диаметрално противоположни роли. "В началото на кариерата предполагах, че не съм достатъчно добър за десетка, но и като ляво крило бях средно ниво" - признава Робин. Вдъхновен от Бергкамп, той се развива като изтеглен нападател, но не спира дотук. През 2009 г. Арсен Венгер споделя: "Той не е спринтьор като Тиери Анри, но не е и копие на Денис Бергкамп. Ван Перси може да е най-добрият подавач и голмайстор в лигата."

Робин достига пика си през сезон 2011/12. С 30 гола той става голмайстор във Висшата лига с 10 асистенции. Влиза и в тройката на най-креативните играчи с 11 подавания, след които следва пас или гол.

Великият италиански треньор Ариго Саки го нарече "най-гъвкавият нападател в света". Юрген Клоп също го ласкае - "едва ли може да се намери друг играч, който да е толкова полезен както в полузащитата, така и в пеналта на противника". Ролята на Ван Перси тогава може да се нарече "лъжливата деветка" - единствено Лео Меси я играел по-добре.

След прехода в Юнайтед Ван Перси бързо и успешно се развива в класическа деветка. Той повече не помага на полузащитата и практически не опитва рисковани пасове (общо 1 пас встрани на сезон), като строи играта си около разумните откривания. Гари Невил го похвали: "Всичко, което върши Ван Перси на терена, има значение. Той никога не се придвижва безсмислено."

Не по-малко се наслаждавал на новия Ван Перси и сър Алекс Фъргюсън, признавайки в своята автобиография: "Трябваше ни известно време, за да разберем доколко добър е Робин. Качеството на неговите движения не бе веднага разпознато дори от най-умните ни играчи. Пол Скоулс и Майкъл Карик невинаги успяваха да следят неговата вълшебна мобилност. Освен това имахме глупавия навик да си подаваме излишно топката в центъра, преди да разберем как майсторски Ван Перси умее да се открива за пасове от дълбочина."

През последния сезон на Фъргюсън обновеният Ван Перси се отличи с 26 гола в Премиършип и голмайсторска титла. Именно с тези качества той съхрани достойни показатели - 12 гола в 18 старта и 10 гола в 25, дори след като нивото му на игра, както и на отбора, рязко спаднаха.

Син на художничка и скулптор, Ван Перси веднъж призна: "Когато гледам футболния терен, сякаш виждам едно платно. Аз не се посветих на традиционното изкуство, но смятам, че и аз творя чрез спорта. Винаги съм обсебен да постигам максимума." В известен смисъл самата кариера на Ван Перси е произведение на изкуството, което трябва да се съхрани за бъдещите поколения.

Материал на вестник "7 дни спорт"