Веднъж богат азиатски инвеститор поръча на бившия премиер на Израел Ехуд Олмерт да сондира почвата за покупката на Манчестър Юнайтед. Ако човек иска да придобие клуба от "Олд Трафорд", първата преграда пред него е среща със собствениците, семейство Глейзър. Те рядко се появяват публично, но са големи приятели на Израел и инвеститорът предположи, че ще се съгласят на среща с Олмерт. Така и става. Срещата е организирана в кънтри клуба на Глейзър в Палм Бийч, Флорида. Олмерт е фен на "Юнайтед" от времето на мюнхенската катастрофа през 1958 г. Той връчва на семейството чек от 1 млрд. паунда, но Глейзър отказват. Дори не разглеждат варианта с продажбата на Юнайтед. "Това е най-силната марка в света на спорта", била репликата им към Олмерт. Освен това очаквали цената на клуба да нарасне и се оказали прави.

Днес Олмерт търка наровете зад решетките, след като йерусалимският окръжен съд го призна за виновен в подкуп и корупция. Докато за американските финансисти от семейство Глейзър животът си остава все така слънчев. Тези дни се закръглиха 10 г. от покупката на Червените дяволи за 750 млн. паунда (тогава 1.47 млрд. долара - рекордна цена за футболен клуб). Парите за сделката бяха банкови кредити, превърнати моментално в дълг на клуба, който тогава не дължеше и един долар. Впоследствие кланът Глейзър изстискаха от Ман Юнайтед още около 500-700 млн. паунда (над €970 млн.), гарантирайки си редовни протести на огромна маса фенове на "Театъра на мечтите". И създаването на нов клуб - "Юнайтед ъв Манчестър", ръководен от част от привържениците на Червените дяволи.

Нова книга на бившия пиар мениджър на семейството Техсин Наяни, озаглавена "Портиерът на Глейзър", показва, че Глейзър са си направили отлично сметката. Макар че футболните клубове не трябва да работят само за финансова печалба - тяхната идеална цел е победи в състезания, този модел за съжаление олицетворява бъдещето на футбола. Наяни, фен на Ливърпул, е работил като рупор на семейството, което никога нищо не говори. Това не е книга за откровения, да не говорим за критика - Наяни изобразява бившите си работодатели от клана Глейзър и всички сътрудници на Юнайтед като "отлични момчета". Бидейки по-близо до семейството от всеки друг, той изяснява отношението им към Юнайтед.

Наяни убедително описва Глейзър като разумни, проницателни и скромни хора. Нарича ги "милиардери от средна класа", които "биха пасвали идеално на конгрес на дипломирани счетоводители". Оскърбленията от страна на феновете и медиите почти не ги смущават. Колкото и Наяни да предлагал да отвърнат на атаките, Джоел Глейзър, съпредседател на Юнайтед, спокойно го разубеждавал.

Сплотеното семейство изобщо не се вълнувало от общественото мнение. Интересували ги единствено пачките.

През 2005 г. това беше новина за европейския футбол. Повечето британски клубове по това време бяха губещи и се управляваха от тщеславни местни бизнесмени - например Нюкасъл под председателството на Фреди Шепърд. Глейзър вече бяха явни търсачи на злато. Това породи бурни спекулации на тема какво биха предприели: да сменят герба на Юнайтед, да продадат правата на името "Олд Трафорд", да уволнят сър Алекс Фъргюсън и иконата директор на клуба сър Боби Чарлтън и въобще да потъпкат традициите на Юнайтед като жестоки американски капиталисти.

В действителност, разказва Наяни, Глейзър били доста по-умни. Не искали промени в Юнайтед. Те са го купили точно затова, защото се управлява добре и носи постоянен доход: за 30 г. до момента, в който става собственост на Глейзър през 2005 г., Манчестър Юнайтед генерира 250 млн. паунда (400 млн. долара) приходи с данъците, като при това печели 8 титли в Премиършип. Американците се прицелиха в най-доходния бизнес в една ужасна индустрия.

Когато братя Глейзър за пръв път посещават "Олд Трафорд" през лятото на 2005 г., сътрудниците на Юнайтед се събират да чуят речта на Джоел. Той заявява, че те ще бъдат консервативни собственици, които уважават традициите на Юнайтед. Това почти напълно се потвърждава. Вместо да уволнят Фъргюсън, Глейзър винаги са проявявали уважение към него. Те посещават него и играчите му в съблекалнята, на негова земя, като никога не привикват сър Алекс в техния офис.

А вместо да уволни Чарлтън, Джоел казва на Наяни: "Сър Боби има пожизнена длъжност в клуба... Той е "Манчестър Юнайтед". Не е чудно, че Фъргюсън и Чарлтън стават главни застъпници на семейство Глейзър, защитавайки ги от разлютените фенове.

Медии и запалянковци често обвиняват Глейзър в неразбиране на "душата на "Юнайтед". В действителност обаче те я разбират идеално. Просто в нея виждат източник на печалба.

Наяни акцентира върху титлите, които отборът е спечелил с Глейзър - 5 шампионски титли, 3 купи на лигата и ШЛ - макар че клубът би могъл да спечели и повече без тях. Представете си звездите, които Юнайтед би могъл да купи през изминалото десетилетие с 500-700 млн. паунда, които Глейзър прибраха във вид на процент от доходите, банкови такси и собствени възнаграждения. Както заявиха от Фонда на феновете на Манчестър Юнайтед: "Ако си го представим във вид на гонка,

Юнайтед влачи своите собственици като трактор зад себе си, като в същото време собствениците на Манчестър Сити снабдяват своя клуб с ракетно гориво."

Глейзър обаче имат и положителни качества. Първо, те не са тщеславни. Когато Ливърпул губи финала в ШЛ през 2007 г. срещу Милан в Атина, злополучният американски собственик Джордж Джилет лично поведе играчите си да получат медалите. Наяни твърди, че никога няма да видите Джоел Глейзър в такава роля. Докато Роман Абрамович пък извърши доста ненужни покупки, като Андрий Шевченко, Фернандо Торес и куп треньори, Глейзър предоставиха шанс на Фъргюсън сам да решава. Второ, макар че и Глейзър вдигат цената на билетите, те не са по-алчни от другите английски клубове. Най-евтиният сезонен билет на "Олд Трафорд" тази година е 532 паунда (780 долара) - едва 9-и по стойност във Висшата лига. Най-скъпият е 950 паунда (1400 долара) - почти колкото у КПР и два пъти по-евтин от Арсенал. Не им трябва да повишават цените. Хитрите американци бързо усетиха потенциала на големия ръст на Юнайтед по света. Тимът има стотици милиони задгранични фенове, много от които никога няма да видят "Олд Трафорд". Най-добрият начин да се спечел
ят пари от тях е сключването на глобални спонсорски сделки. Но докато другите чакат спонсорите, Юнайтед сам отива при тях. Търговският отдел просто подготвя пробни фланелки с имената на компанията, опакова ги в скъпи черни кутии и ги изпраща на ръководителите на всяка компания. Наяни резюмира посланието: "Няма нужда да си представяте как ще изглежда Руни във фланелка на вашата компания, ние вече го направихме за вас." Така застрахователната компания Аon стана спонсор на фланелките на Юнайтед, след като тя се оказа на бюрото на новия директор по маркетинг Фил Клементе.

Техните усилия плюс глобализацията на футбола насърчиха бизнеса на Юнайтед.

Глейзър поеха клуб с доход от 246.4 млн. евро (280 млн. долара) през сезон 2004/2005 – втори резултат след Реал Мадрид съгласно "Делойт". През последния сезон, макар отново втори след Кралския клуб, Юнайтед увеличи над два пъти доходите си - на 518 млн. евро (550 млн. долара). В същото време кредитът на Глейзър за купуването на клуба спадна двойно от 717 млн. паунда през 2009 г. на 380.5 млн. паунда миналия сезон. Днес онази паника изглежда глупаво.

На Глейзър помага и финансовият феърплей, отчасти благодарение на който Юнайтед надви съседите от Сити - новите правила на УЕФА ограничават Гражданите от подсилването с още по-добри играчи. Глейзър победиха с мълчание. Наяни завършва книгата със своето уволнение: семейството просто няма нужда от представител.

Семейство Глейзър - това, изглежда, е бъдещето. За пръв път от своето съществуване английският футбол става печеливш бизнес. Други американски бизнесмени, като Ранди Лърнър в Астън Вила, Стан Крьонке в Арсенал и Елис Шорт в Съндърланд, също купиха клубове в търсене на печалбата, която откриха Глейзър.

Това е донякъде и тъжно. Клубовете не трябва да се използват за трупане на печалби. Търсещите печалба бизнесмени не могат да купят Британския музей и не трябва да им се позволява да купуват Манчестър Юнайтед. Футболните правила обаче го допуснаха, а Глейзър бяха достатъчно умни, за да видят печалба там, където другите не видяха.

 

Саймън Купър, ESPN

Превод: Вестник "7 дни спорт"