Може би този старомоден стадион, където принципите на футболния свят във Висшата лига просто не са приложими, винаги щеше да бъде мястото, където Арсенал да се предаде на влакчето на ужасите. Стабилността, контролът и издръжливостта са три от модните думи в този спорт. Първите две отсъстваха от репертоара на топчиите тази вечер, но за сметка на това те се държаха хладнокръвно пред ръмжащата публика и постигнаха такъв вид победа, която печели титли.
Течеше седмата минута на добавеното време на този трилър, а резултатът бе 3:3. Деклан Райс беше закупен от Арсенал, за да добави спокойствието, което липсваше на тима в битката за короната през миналия сезон. Този път обаче той внесе хаоса, нахлу мощно в наказателното поле на шапкарите и с глава донесе триумфа на артилеристите буквално с последното действие в сблъсъка. Секунди след това вратарят Давид Рая – виновен за втория и третия гол на Лутън и изглеждащ предопределен да бъде злодеят на вечерта прегърна своя съотборник с добавено значение.
Да се заглуши това зловещо място не бе никак лесно. В началото на мача беше изкушаващо да се чудим как Микел Артета, който има нетрадиционни методи да подготвя футболистите за дяволска атмосфера при визити, е действал през седмицата. Преди 2 сезона в навечерието на пътуването до „Анфилд“ той пусна по високоговорителите да звучи химнът на Ливърпул, докато обърканите му момчета тренираха. Най-добрата подготовка този път може би е била да се наемат няколкостотин статисти, които да им крещят в лицата. Няма друг клуб в дивизията, чиято общественост да е толкова активно ангажирана. В Лутън феновете прегръщат тъчлинията и правят идеята за допълнителен човек да изглежда реална.
Още по-удивителното е, че Арсенал, чиито идеи намаляваха с тиктакането на часовника, измисли ход, който да донесе победата. Мартин Йодегор и Райс знаеха какво ще направят още когато норвежецът получи пас от Александър Зинченко. Така два от талисманите на топчиите успяха да останат на правилната честота през глъчката на оранжевия шум.
От гледна точка на създадените положения беше заслужено, но колко болезнено бе това за Лутън и по-специално за Рос Баркли. Нямаше по-добър играч на терена от него от първата до последната минута. Комбинация от личност, усет и спокойствие доведоха до най-доброто му представяне за повече от 2 години. И го стори в деня на 30-ия си рожден ден.
Но тази версия на Арсенал не може да бъде обвинена в липса на сърце. Артилеристите бяха водени в предни позиции гладиаторски от Габриел Жезус, който вкара категорично с глава преди почивката. Кай Хаверц също отбеляза и дава предпоставки, че е преодолял моментите на съмнение. Накрая дойде черешката на тортата с попадението на Райс. А с това шансовете за осигуряването на титлата се подобриха с още една потенциално решаваща стъпка.
Материал на "Гардиън", превод на "Тема спорт"