Докато играчите на Арсенал празнуваха на терена след последния съдийски сигнал на „Емирейтс“, имаше поразително допълнение към познатата картина от стискане на ръце и прегръдки. Микел Артета крачеше през заминаващите небесносини фланелки и изведнъж в цялото това скупчване той удари с юмрук въздуха и подлуди тълпата.
Известно време испанецът беше следван от телевизионната камера на терена, сякаш този човек със сиви панталони беше играч №1 на дербито със Сити. В края имаше леко разочарование, че Артета не скъса тясната си черна поло тениска и не я хвърли в тълпата. Не е трудно да се разбере защо младият специалист беше толкова въодушевен след късното попадение на Габриел Мартинели за 1:0.
Това беше един от онзи следобеди, в които всичко, което Артета правеше, изглежда работеше. От избора на Жоржиньо да започне титуляр в халфовата линия до перфектните смени, които той извърши. Победният гол беше атака, която включваше и четирите резерви на испанеца през второто полувреме – нещо, което може би никога не се е случвало преди във футболен мач.
Първо Томас Партей хвърли дълъг пас към Такехиро Томиясу. Няколко минути преди попадението Артета бърбореше съвети в ухото на японеца, който в ключовата ситуация отклони към Кай Хаверц – третата резерва. Германският национал пък спокойно подаде към Мартинели. Тогава Томиясу много хубаво спринтира наляво, за да се отвори пространство за бразилеца да стреля. Ударът му се отклони в Нейтън Аке и спря в мрежата на Едерсон. А това доведе до огромна вълна от шум на „Емирейтс“.
И след като вече определихме Артета за Играч на мача в дербито, то ако е нужно да отличим някой на терена, без съмнение на върха на пирамидата поставяме едно попълнение за 100 млн. паунда. Деклан Райс беше засипан със суперлативи за успеха над Ман Юнайтед в началото на септември. Но това беше по-добро. Не се случва често противников полузащитник да бъде над всички в двубой срещу отбор на Пеп Гуардиола. Но Райс беше отличен използваше по перфектен начин пространството, оставено от отсъствието на Родри, подаваше като по конец, отнемаше топката и демонстрираше хъса и смелостта си да я изнася от дълбоки позиции.
Сити беше разочароващ. Ерлинг Холанд беше пълен анонимник, в голяма степен благодарение на отличната работа на Уилям Салиба. Гуардиола пък бе смекчил външния си вид на линията от изцяло черното, което е типично за него. Тук беше в тъмно сиво с големи черни ботуши, което напомняше за механик от Кралските военновъздушни сили. В голяма част от тези 90 минути той изглеждаше замислен на тъчлинията. Това е пренастроен отбор на Сити и ще е нужно време, за да може частите отново да заработят на перфектни обороти.
Иначе за първи път в битка между тези двама специалисти се почувства сякаш това е играта на Артета. Неговите рокади през втората част промениха темпото и текстурата достатъчно, за да предизвикат победата, плюс малко късмет в точния момент. Определено Сити беше като психическа пречка за Арсенал преди това. Но тази победа може да се окачестви като златна. Топчиите завършиха втори през миналия сезон зад един от великите отбори на модерната епоха. Сити изглеждаше необичайно зле тук по пътя към третата си загуба в 4 мача. Въпреки това усещането за Арсенал е като стъпка напред.
Материал на "Дейли мейл"
превод на "Тема спорт"