Жезус е Х-факторът за Арсенал този сезон

Увит в топлото си пухено яке, Габриел Жезус излезе на терена след последния съдийски сигнал. Беше изминал повече от половин час, откакто беше сменен, но всеки все още искаше частица от него. Съперниците от Лийдс търсеха да му стиснат ръката. Феновете настояваха да пеят името му. Съотборниците му пък желаеха да го потупат по гърба. Докато бразилецът правеше почетната си обиколка, един оператор го следваше по цялото игрище, насочвайки обектива си към това блещукащо лице, което по някаква причина изглеждаше така, сякаш е на ръба да избухне в сълзи.

И по някаква причина Жезус винаги е притежавал това особено омагьосващо качество. Гледате го не заради това, което прави, а заради това, което може да направи. Невинаги се получава, но той продължава да опитва, а вие не спирате да го следите. В известен смисъл бразилецът е върховният акт на вяра. А точно от това се нуждае този отбор на Арсенал. Често през този изключително странен сезон имаше моменти, когато феновете на топчиите сами си задаваха въпроса: „Как се случва всичко това?“.

Помислете. Бен Уайт, Леандро Тросар, АрънРамсдейл, Гранит Джака – в началото на сезона бихте ли описали някои от тях като предстоящ шампион? И така може би единствената истинска надежда на Арсенал е да се довери напълно на тази алтернативна реалност и да продължи да прави нещата, без изобщо да знае защо ги прави.

Срещу Лийдс (4:1) Жезус беше титуляр във Висшата лига за първи път от почти 4 месеца. Той започна първите 14 мача на Арсенал от сезона, преди да получи контузия в коляното по време на Мондиал 2022. След това артилеристите изиграха 14 двубоя без него. И тук, разбира се, има парадокс. Никой не може да оспорва колко решаващ е бразилецът за начина, по който играят топчиите. За начина, по който атакуват, и за начина, по който бележат голове. Как обаче Арсенал изглеждаше по този начин и без него? Как е възможно топчиите да изкарат почти половин сезон без един незаменим футболист и това да няма забележим ефект?

За да отговорим на тези въпроси, си струва да погледнем не само Жезус, но и играчите около него. Вземете втория му гол срещу Лийдс. Той поема топката в класическата си позиция далеч от вратата и тръгва по дясното крило. Създаденото пространство позволява на Тросар да мине през центъра, докато получава паса от бразилеца. Защитниците, привлечени от Тросар, оставят свобода на Джака и самия Жезус, който нахлува в наказателното поле. За всяка отбрана това е като някакъв кошмарен пъзел, постоянно възобновяваща се форма на атака, при която едни и същи футболисти някак успяват да продължат да тичат от едни и същи ъгли и да те нараняват отново и отново.

Това в много отношения е отличителната черта на Арсенал. Върнете се назад и вижте колко от головете им през този сезон по същество са подаване на играч А към играч Б, продължаване на бягането, евентуално връщане на топката от играч Б и след това отбелязване на попадение. Жезус със своята сила и ловкост, бързина и агресия, способност да работи с топката прецизно в изключително тесни пространства е играч, който е създаден за този тип голове.

Любопитното е, че Арсенал продължаваше да ги вкарва дори когато той беше контузен. От време на време Еди Нкетия влизаше в ролята на бразилеца. Понякога това правеше дори Джака. Тросар пък се превърна в друг потенциален център на атаките. Въпросът е, че чрез някаква странна телепатия Жезус продължава да влияе на този отбор на Арсенал, въпреки че небе ритал топка от месеци. Движенията, размяната на подавания, спринтът – по някакъв начин топчиите усещаха присъствието му дори когато той физически отсъстваше.

Може би най-интересната точка на контраст между Арсенал и Ман Сити в момента са изключително различните маршрути, които поемат към гола. Гражданите с Холанд като единствен източник на попадения, а топчиите с различен и широк актьорски състав – цели 14 играчи са се разписали.
Чувства се иронично, дори нелогично, че можете да вземете ненужен нападател от миналогодишния шампион и по някакъв начин да станете по-добър отбор от него. Но логиката няма да бъде приятел на Арсенал през следващите седмици. Единственият начин да оцелееш в това пътуване е да продължиш да правиш нещата, без изобщо да знаеш защо го правиш. Важното е да се получават!

Джонатан ЛЮ, Guardiаn, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС