Кошмарният месец на Арсенал

Само няколко часа след настъпването на 2022-ра изглеждаше, че това ще бъде годината на Арсенал. Когато Букайо Сака откри резултата за топчиите на 1 януари срещу шампиона Ман Сити на „Емирейтс“, мнозина бяха склонни да се съгласят, че лондончани най-сетне ще започнат да се превръщат в солиден и постоянен отбор под ръководството на Микел Артета.

Арсенал наистина започна годината с впечатляващо първо полувреме срещу тима на Пеп, но в крайна сметка загуби мача, а това, което се случи след това, може да се опише с нищо друго освен с катастрофа. Преднината на почивката срещу шампионите бе изхвърлена на боклука заради червен картон и 2 допуснати гола през втората част. Много скоро и всякакви шансове за трофей също се изпариха, защото отборът на Артета бе изхвърлен от двете национални купи. Първо отборът отпадна от Нотингам за ФА Къп, а след това и от Ливърпул за Купата на лигата, при това на крачка от финала. Нулевото равенство с Бърнли във Висшата лига бе поредното разочарование пред собствените фенове, а след повече червени картони (3), отколкото голове (1) от началото на календарната година, вярата в режима на Артета отново започва да намалява.

Отвъд разочароващите резултати се крие разединен отбор, който премина през всичко – в това число контузии, наказания, нарушаване на дисциплината и коронавирус.

Единствената добра новина е, че походът към Топ 4 все още изглежда възможен, така че какви корекции е длъжен да направи Артета, за да измъкне отбора си от кашата?

• Лош мениджмънт на състава

Една от основните причини за мрачната януарска форма на Арсенал е лошото планиране на отбора от Артета. Със сигурност топчиите бяха застигнати от злощастни обстоятелства, но бяха длъжни по-рано да се подсигурят за липсата на основни фигури по време на Купата на Африка. Отсъствието на Томас Парти и Мохамед Елнени, съчетано с напускането на Мейтланд-Найлс в посока Рома, намали до санитарния минимум опциите. На практика в средата на терена останаха само двама души – Локонга и Джака, от които единият (Джака) получи червен картон и се наложи младият белгийски халф да върши сам голяма част от работата.

Решението за раздялата с Мейтланд-Найлс също е спорно, но Артета така и не успя да даде на 24-годишния играч времето за игра, което му бе обещал. Това е по-дългосрочен пример за лошото управление на мениджъра.

Липсата на дълбочина в атака също се усети този месец заради изгнанието на Обамеянг и заминаването на Никола Пепе в националния отбор на Кот д’Ивоар. Това доведе до ситуацията, при която на пейката трябваше да сядат непознати юноши от младежкия отбор – Мика Биерет, Чарли Патино и Омари Хътчинсън – все момчета, които не са готови за първия състав.

Александър Лаказет и Еди Нкетия получиха много минути като централни нападатели, но не успяха да вкарат. При положение че договорите на двамата изтичат през лятото, те трябваше да се борят по-усърдно за местата си, вместо да пропиляват дадените възможности.

Здравословните проблеми на Смит Роу и умората при Букайо Сака отслабиха допълнително нападението на топчиите, а това най-много се видя при безсилието, което демонстрираше отборът при 0:0 с Бърнли. Букайо буквално се срина на земята от умора след последния сигнал, а грешките му в мача под формата на загубени топки бяха двойно повече от обикновено. Подобен проблем имаше на десния бек, където прекалено голямото натоварване на Томиясу доведе до дългосрочната му контузия. Очевидно неговите заместници Седрик Соареш и Калъм Чеймбърс не са харесвани от Артета, което доведе до импровизирането с Бен Уайт на поста краен бранител. Той също бъркаше често заради многото натрупани минути, а вратарят Аарън Рамсдейл го потвърди в свое изказване: „Всичко се дължи на умората, но не мога да виня усилията, които момчетата положиха“.

• Липсата на лидер

Скандалът с отнемането на капитанската лента на Обамеянг изглеждаше преодолян заради добрите резултати през декември, но случаят продължава да е актуален заради влошаването на формата на отбора през новата година. Явно дисциплинарните проблеми оказват ефект и върху останалата част от отбора, защото Арсенал не може да печели, но за сметка на това получава изобилие от червени картони.

Това е стар проблем, защото Арсенал има 15 изгонени играчи от съдиите при Артета, а това е почти два пъти повече от всеки друг отбор за същия период от време.

Определено на топчиите им липсва лидер, с какъвто всеки един от водещите отбори пред тях разполага – като Тиаго Силва в защитата на Челси или Джордан Хендерсън в халфовата линия на Ливърпул. Лаказет в момента държи лентата на ръката си при топчиите, но бъдещето му съвсем не е сигурно. Гранит Джака минава за най-гласовита и уважавана фигура в съблекалнята, но няма намерение да се разделя с манталитета, който му донесе 5 червени картона с екипа на топчиите.

• Тактически слабости

Уменията на Артета като тактик също са поставени под въпрос, тъй като топчиите не успяха да регистрират дори точен удар в мача си срещу втородивизионния Нотингам за ФА Къп. В двата двубоя с Ливърпул за Купата на лигата пък отборът правеше по един удар в целта средно на всеки час, което е крайно недостатъчно, а при 0:0 срещу Бърнли съперникът бе максимално улеснен заради големия брой изсипани топки.

Добрата новина за Арсенал е, че изостават само с 2 точки от четвъртия в класирането Манчестър Ю, а имат и мач по-малко от червените дяволи. Със сигурност зимната пауза се е отразила добре на топчиите, които ще могат да възстановят силите си преди решителните битки, а и януарският пазар все още не е затворил за търсенето на нов нападател, който да повиши успеваемостта на отбора в предни позиции.

Сам Блиц, DAILY MAIL, превод на в-к "Тема спорт"