Великият параноик

Колкото повече време минава, толкова по-ясен ми става смисълът на думите на Жозе Моуриньо, насочени към Арсен Венгер. Португалецът нарече мениджъра на Арсенал "воайор" и "специалист по провали", изпитвайки една крещяща непоносимост към колегата си. Ако обаче се абстрахираме от нея, ще открием много голяма истина в коментарите на Специалния.

Вече 13 години Венгер наблюдава как други мениджъри печелят титлата във Висшата лига. От 2010 година насам той не е бил част от четвъртфиналите на Шампионската лига, отпадайки на осминафиналите седем поредни сезона. И закачливото с Реал Мадрид "ОсминаРеал" остана в историята, защото днес модерният израз е "ОсминаАрсенал".

Винаги съм харесвал атакуващия стил на "артилеристите" и моделът на управление на клуба, който донякъде прилича на германския. Преди години пратеници на лондончани бяха на специална визита на Байерн Мюнхен, за да се учат как се управлява футболен клуб без финансовите инжекции на руски, еврейски, американски и арабски милиардери със съмнителен произход. Точно баварците са еталонът в Европа, защото четвърт век работят неизменно на печалба. Без космически кредити и без общински "въртележки" на бази, характерни за сивия сектор.

Арсенал наистина се стабилизира като клуб, но сега му се налага да прати свой екип в Мюнхен, за да види как се изгражда не само успешен в икономически план клуб, но и ефективен на терена отбор. Снощи лондончани отпаднаха от най-успешния германски отбор за четвърти път на 1/8-финал в ШЛ. От четири опита. Загубиха за трети пореден (!) път с 1:5 от Байерн в турнира и за n-ти път техният мениджър намери смехотворно оправдание за зрелищния нокаут.

Снощи Венгер се оправда отново със съдията, защото според него изравнителният гол на Байерн е дошъл от положение на засада, а дузпа не е трябвало да бъде маркирана. Французинът оспори и червения картон на Лоран Косиелни. Повторенията показаха, че Роберт Левандовски наистина се намира в положение на тънка засада при подаването на Франк Рибери към него, но нарушение на Косиелни има. Защитникът е изпуснал нападателя и го поваля с прийом от борбата - по правилата това е дузпа.

Нарушение, което е много по-чисто от това (високо вдигнат крак) на Левандовски срещу Косиелни в Мюнхен, когато Арсенал получи право да изпълни дузпа в първия мач. На 15-и февруари обаче Венгер не коментира как реферът Мажич удари рамо на неговия отбор на два пъти, когато не "видя" волейболните изпълнения на Бейерин и Гибс в наказателното поле на англичаните. Извод: Пресилена дузпа за Арсенал и две неотсъдени за Байерн. Така реалният резултат можеше да бъде двуцифрен. В полза на германците. Но Арсен не спомена нищо за "убиване на мача" и "помощ" от съдията.

Спомняте ли си коментарите на французина след загубата от Байерн с 0:2 в Лондон през март 2014 година? Тогава той отново обвини съдията, както и Ариен Робен. Нарече го "симулант" за ситуация, в която холандецът беше спънат от Войчех Шчесни. И тогава Арсен съзря конспирация срещу отбора си, макар да призна, че полският вратар не е преценил добре излизането си. Тогава той хем призна за нарушението, хем обвини съдията и Робен. Уникално! Поведение, характерно за сърдито дете. Или сърдито старче.

През 2013 година Байерн спечели на "Емиратс" с 3:1, а почетният гол за домакините (дело на Лукас Подолски) падна след изпълнение на несъществуващ корнер. Ситуацията нямаше нужда дори от повторение, за да се види, че играч на Арсенал играе последен с топката. Тогава Венгер също си замълча тактично и за пореден път демонстрира двоен аршин в оценките си за съдийството. 

И съдиите допускат грешки, но когато са в полза на неговия отбор, Венгер ги приема като част от играта. Когато има грешки в ущърб на Арсенал, Арсен открива някаква неясна конспирация и се оправдава с нея. Когато Арсенал победи Байерн с 2:0 в групите на турнира през октомври 2015 година, мениджърът на каза нищо за гола с ръка на Оливие Жиру. Гол, който откри резултата и остави англичаните в борбата за класиране, след шокиращи загуби от Динамо Загреб и Олимпиакос.

Налудничавото поведение на Венгер вече започна да предизвиква иронични реакции не само сред феновете, но и сред специалисти и анализатори. Тези дни легендата на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона се изсмя на Венгер и заяви шеговито, че той умишлено не става шампион в Англия.

Някога Арсен Венгер наистина беше голям шампион в мениджърската професия и печелеше трофеи. През годините обаче той все по-често започна да се крие зад съдии, липса на късмет, натоварена програма, лоши терени, неподходящ начален час, малшанс. Все някой друг е виновен за неуспехите му, докато той "воайорства" и се проваля в големия футбол. 

Арсен започна да прилича на куче, което преследва опашката си. Голяма част от феновете на отбора масово протестират срещу него и искат смяната му. Не липсва напрежение между специалиста и някои от неговите футболисти, сред които голямата звезда Алексис Санчес. Пет загуби в последните седем мача. Фенове и бивши играчи на съперниците на Арсенал в Англия се молят мосю да остане на поста си още дълго време. А това е много лош знак за всеки професионалист. Случайност?

Венгер вече няма "тежест" не само в големия европейски футбол, но очевидно е загубил позиции и в собствената си съблекалня. Той вече не е в ролята на излъчващия респект баща, който кара синовете си да дават максимума от себе си. Французинът е като добрият стар чичо, който временно е в къщата, докато родителите ги няма. И децата създават хаос, след като са се наиграли...

Има хора, които умеят да губят и такива, на които им е трудно да покажат характер в поражението. След отпадане с гръмкото и оставащо за историята 2:10 достойният човек стиска ръката на победителя и не става за смях с оправдания. Защото тази разлика в Шампионската лига не е разгром, а истински срам, който може да бъде измит (като за начало) най-добре с пълно мълчание. Обикновено умеят да губят достойно само големите шампиони. А Арсен отдавна не е част от тях.

Друми Георгиев, Gol.bg