Проблемът с похвалите е, че те могат да станат причина за допълнително напрежение, а проблемът с напрежението е, че може да накара някой футболист да се затвори в черупката си. Особено в ден, подобен на този на "Вила Парк" в неделя следобед. Студен и влажен, подгизнал и малко мрачен. Английска зима в най-зимния й вариант.
Тоест не особено приятен, като човек само може да се чуди как Оливие Жиру е оценявал обстановката, когато пристигна там 48 часа след като Арсен Венгер го обяви за "един от най-добрите нападатели в Европа". Смело твърдение, което учуди мнозина и което донякъде постави централния нападател на Арсенал в центъра на вниманието. Където французинът не винаги е преуспявал, там, където напрежението се е оказвало прекалено. Но тук не можеше да се случи подобно нещо, не и след казаното от неговия мениджър. В мрака Жиру просто трябваше да блесне.
В интерес на истината той точно това и направи, като вкара жизненоважен хеттрик в Шампионската лига срещу Олимпиакос миналата сряда, което от своя страна доведе до хвалбите на Венгер към неговия френски сънародник. И докато представянето на Жиру тук не беше толкова убедително в сравнение с онова в Атина, той все пак се оказа на висота, със значителен принос, увенчан с неговия 50-и гол във Висшата лига за Арсенал откакто дойде преди 3 години.
29-годишният нападател стана едва седмият футболист в клубната история, достигнал до тази граница, и третият най-бърз зад Тиери Анри и Йън Райт. И докато Жиру едва ли някога ще достигне техния легендарен статут в Арсенал, постижението му все пак говори, че що се отнася до резултатност, той определено е част от подобна високопоставена компания.
Неговият 50-и гол дойде рано - дузпа в осмата минута след нескопосаното влизане на Алан Хътън срещу Тио Уолкот и след като реферът Кевин Френд първоначално не счете това за фаул. Той си промени мнението и даде шанс на Жиру да изведе Арсенал напред - ударът му с левия крак прати топката в мрежата, а вратарят на Астън Вила Брад Гузан плонжира в обратния ъгъл.
Това бе 11-ият гол на Жиру в последните му 13 мача, и неговият 27-и през настоящата календарна година. Затова и съвсем обяснимо Венгер изтъкна, че играчът е достигнал "върха в играта си", а после го засипа с още похвали. "Той е оспорван, но в крайна сметка числата карат хората да осъзнаят, че той е добър футболист - каза мениджърът на Арсенал. - Аз мисля, че той постигна подобрение в техниката, неговата комбинативна игра стана по-добра и когато ние получим възможност да наблегнем на дълги топки, той ни осигурява интересен вариант."
Жиру със сигурност е достатъчно компетентен в това, като постоянно се извисява във въздуха, за да спечели колкото се може повече високи топки. И макар че понякога бе надиграван в сблъсъците си с Джолиън Лескот, неговото присъствие определено смущаваше защитника на "Астън Вила". И други играчи на домакините бяха притискани от Жиру, когато той опитваше да спечели обратно топката за отбора си, както в 17-ата мин, когато принуди Окоре да избърза с паса си, или в 58-ата мин, когато накара Идриса Гей да я изгуби. Освен това се виждаше готовността на Жиру да се връща дълбоко назад, за да се открие за началото на поредната атака, като се открои с бързия си пас към Месут Йозил близо до центъра на терена, който доведе до отбелязването на втория гол за Арсенал от Аарън Ремзи след възхитителна колективна контра.
Би било глупаво да се превъзнася играта на Жиру срещу съперник, който има вече 15 мача без победа и който само веднъж в последните си 11 мача във всички турнири успя да запази суха мрежата си. На "Вила Парк" не се видя нищо, което би наредило Жиру до играчи от класата на Серхио Агуеро, Роберт Левандовски и Карим Бензема, както стори Венгер миналата седмица, когато го възхваляваше като един от най-елитните нападатели в Европа. Фактически всеки фен на Арсенал веднага би заменил Жиру за всеки от първите двама, изброени по-горе. А вероятно и за третия, поне преди скандала със секс шантажа.
Освен това не бива да се забравя как Жиру умее да вбесява публиката, както най-ярко се видя при загубата на Арсенал от Монако на "Емиратс" през февруари, когато той не успя да реализира няколко чисти положения, с което накара домашната публика да приветства неговата смяна, а Барни Роней да го опише като нападател, който, "изглежда, е излязъл да играе с чифт боксови ръкавици, вързани за краката му".
Да, има ги и тези мачове, но също и други, като този на "Вила Парк", а и при онази съдбоносна победа срещу Олимпиакос, където Жиру показа своята стойност за Арсенал като класически централен нападател. Един от малцината, останали в най-високите ешелони на европейския футбол и който от идването си през 2012 г. от Монпелие прави това толкова важно нещо за един голмайстор - да бележи голове.
И докато той празнуваше с останалите си съотборници пред гостуващата агитка в един от ъглите на трибуната "Дъг Елис" - радостта от победата, изстреляла Арсенал на върха на таблицата - не беше никак трудно да усетиш задоволство заради Жиру. Не най-добрият, вероятно даже не и сред най-добрите. И все пак много добър по свой собствен начин.
Сахин Накрани, "Гардиън" Превод на вестник "7 дни спорт"