Не вярвайте в историите за малшанса. Лесно е да се оправдаваш с контузиите, докато в действителност в Арсенал сами са си виновни за това, че не водят пред конкурентите в битката за титлата във Висшата лига. Също както преди 2 сезона, трофеят е буквално пред тях. По мое мнение няма някой изключителен отбор, като дори Манчестър Сити, макар да има безспорно най-добрия състав, съвсем не изглежда убедителен. 

И оттук идва разочарованието за Арсенал и техните фенове. Това беше тяхната възможност и контузиите са толкова лесно предсказуеми, защото това се случва, когато съставът не е достатъчно солиден. Арсен Венгер не привлече нито един полеви играч през лятото. Докато новият вратар Петър Чех видимо подсили тима, всеки може да види, че Артилеристите имаха нужда от още играчи. Когато не подпишеш с други топ футболисти, това автоматично означава, че не можеш да осигуриш почивка на силните си футболисти. Именно заради това и Алексис Санчес се присъедини към постоянно нарастващия брой лекуващи се в лазарета. Никой не може да го замести, но ако имаш добри алтернативи, няма нужда да го пускаш да се бори срещу борещия се да не изпадне Норич, когато е ясно, че има проблем с подколянното сухожилие. В такива двубои се очаква претендентите за титлата да побеждават. 

Контузените вече станаха 10, нещата тотално излязоха от контрол. Санчес липсва, Лоран Косиелни напусна мача с Канарчетата заради проблем с ханша, Санти Касорла също завърши на куц крак заради травма на коляното. След това идват Киърън Гибс, Джак Уилшър, Дани Уелбек, Томаш Росицки, Тио Уолкот, Франсис Коклен и Микел Артета, които също са в лазарета. Това е достатъчно, за да парализира всеки отбор, а в Арсенал се случва всеки сезон. 

Като стария филм "Омагьосан ден" (където героят се събужда всеки път в един и същи ден). Трябва да има някаква причина, а най-големият отделен фактор е мениджърът. Той сам предпочете да кара с по-малоброен състав, с по-дребни и технични играчи, които (теоретично) поради тази причина са по-уязвими физически. Загубата на Коклен определено е удар. Това е така, защото той е един от твърде малкото на брой дефанзивни полузащитници в клуба. Артета не може да играе редовно вече - тъжно, но факт. Фламини е на линия, но той също не е играчът, когото познавахме. И това е другото притеснение с Венгер. Беше толкова очевидно, че Арсенал се нуждае от подсилване в тази зона. Коклен заигра в първия отбор едва през втората половина на миналия сезон. Те опитаха, но безуспешно, да разкарат Фламини. За Артета е ясно, че има проблеми с контузии. Тогава защо ще опитват да започнат сезона фактически само с Коклен? Странно е. 

Венгер всъщност сам би алармата за Алексис Санчес на пресконференцията си последния четвъртък. Мениджърът призна, че играчът се е оплакал от болки в бедрото, но французинът даде да се разбере, че няма да му даде почивка с думите, че Санчес се изморявал най-много, когато почива. Спомням си, че се чух по телефона с приятел след пресконференцията, а той на шега каза, че това значи Санчес да получи разтежение срещу Норич. Естествено той се оказа прав. Няма нужда да си експерт по медицина, за да имаш представа какво ще се случи. Футболната ръка на съдбата работи по този начин. И не съм мислил да се обзалагам - но подхождам със смело предположение, че медицинският екип на Арсенал е посъветвал Венгер да даде почивка на Санчес. Забелязвам някакво информационно неразбирателство относно медиците в Арсенал. Те имат добър екип, но Венгер е този, който решава ще почива ли или не даден играч.

Французинът взима решение по свое усмотрение как ще тренират, кога ще са тренировките и дали футболистите ще играят. Той редовно пуска играчи в "червената зона" (новият жаргон на феновете на отбора, когато статистиката предполага, че играчите са вече рискови и податливи на контузии като разтеженията). По-голямата част от мениджърите повече слушат своите физиотерапевти и лекари, не са толкова инатливи и оставят дори звездите си да почиват повече от Венгер. Сега французинът е изправен пред сериозни главоболия. Списъкът му с контузени е извън контрол, а можете да се съгласите, че всеки отбор ще изпитва липса от тези играчи, но обърнете внимание на причините за техните контузии. 

Манчестър Юнайтед също има огромен брой контузени, а Луис ван Гаал е известен с репутацията си как тренира играчите - твърдо, безмилостно и, според слухове от съблекалнята, скучно. Не твърдя, че заниманията и в Арсенал са скучни, но все пак през годините те са имали прекалено много увреждания на меките тъкани и мускулите. За което не може да обвиняваш непременно медицинския екип. Иронията е, че наемането на фитнес треньора Шад Форсайт помогна този проблем да се свие до такава степен, че да изглежда напълно решен през миналия сезон. А сега Арсенал пак са в началната точка, като една от причините за това е липсата на достатъчно дълга резервна скамейка. Заради което се наложи Санчес да бъде хвърлен срещу Норич, Уолкот и Окслейд-Чембърлейн - срещу Шефилд Уензди за Купата на лигата, и накрая всички те приключиха с мускулни контузии. Тук не става дума за някаква сложна материя като космонавтиката. 

Беше очевидно, че Арсенал се нуждаеше от още двама нови играчи през лятото - топ реализатор и опорен полузащитник. С нападателя беше трудно, тъй като нямаше много на пазара. Но със сигурност е имало поне един, който в напечените игри може да играе по-добре от Оливие Жиру срещу Норич. И ако има лято, в което дори Венгер да не може да се оправдае с липсата на дефанзивни полузащитници на пазара, то такъв беше последният трансферен прозорец - имаше изобилие от избор. Морган Шнайдерлин, Уилиям Карвальо или Гжегош Криховяк бяха само трима от тях. 

Има мачове, в които превесът идва от това да пуснеш двама опорни халфове пред защитата, задържащи полузащитници и - например - Коклен и Шнайдерлин можеха да си партнират при важните гостувания, за да подсилят централната полузащита при схема 4-2-3-1. Да, имаше и лош късмет, но феновете на Арсенал са гледали този филм и преди и именно за това им идва в повече този сезон. Тревогата им е свързана с гостуването на Олимпиакос на 9 декември, където ще трябва победа с 2 гола над гърците, за да достигне отбора до осминафиналите в Шампионската лига. Ако Арсенал не го направи - отива в Лига Европа. Това ще бъде изключително унизително за някой като Венгер. И на всичко отгоре заплашва да създаде дори повече проблеми, защото мачовете там ще ги накарат да играят в четвъртък и неделя. 

Целият сезон на Арсенал е поставен на дузпата. Лош късмет или пропусната възможност? Определено смятам - пропусната възможност. Те можеха да спечелят титлата, но за да го направят, трябваше да купят още двама играчи миналото лято. Това беше хвърлянето на заровете, което Венгер не пожела да направи. Французинът ще се оттегли като най-великия мениджър на Артилеристите за всички времена. Но човек се чуди дали дори той може да спечели отново титлата, или неговият инат ще попречи на Арсенал да направи последната крачка. 

Джон Крос, вестник"Мирър"
Превод на вестник "7 дни спорт"