Едва в началото на сезона сме, а представянето на Арсенал вече предизвиква сериозни съмнения и въпроси. Най-големият от тях е дали всъщност нещата на „Емиратс“ се променят към добро?

Гледайки как Артилеристите се сринаха срещу Борусия Д във вторник, беше невъзможно да не стигна до извода, че те не се учат от грешките си. Вече десет години Арсенал не е в състояние да се противопоставя на съперници, които залагат на бързината и физическата мощ. Всички знаят как да играят срещу Топчиите.

Борусия спокойно можеше да вкара още голове и да се стигне до нова конфузна загуба на Арсенал, като тези срещу Ливърпул (1:5 през февруари) и Челси (0:6 през март). Най-тревожният факт е, че Артилеристите са запазили мрежата си суха само три пъти при последните си 29 гостувания в Шампионската лига. Честно казано, това е кошмарна статистика.

Всеки път, когато гледам Арсенал, оставам ядосан и разочарован. Те играят по един и същи начин във всяко гостуване. Бековете им се изнасят твърде напред и редовно ги хващат на контраатаки. Та те са гости! Те са отборът, който трябва да се опитва да хване в крачка домакините.

Защо Топчиите не могат да усвоят урока, който непрекъснато им се преподнася? Непростимо е, че повтарят едни и същи грешки.

Когато навремето с Ливърпул гостувахме в Европа, първата ни цел беше да не допуснем гол, да затрудним максимално домакините, а ако ни се открие възможност за нещо повече, да се опитаме да се възползваме.

Но в Арсенал са убедени, че могат да надиграят всекиго и навсякъде. Играят своята си игра. Това е твърде наивен подход. Единственият отбор, който прилагаше успешно тази философия в последните години, беше Барселона на Пеп Гуардиола. Те бяха един от най-големите отбори в историята, но въпреки това не се свеняха да прилагат различни тактически варианти.

Миналата година в Лигата път Реал (Мадрид) се класира за финала, като игра на контри срещу Байерн – при това още в първия мач на „Бернабеу“. Просто това бе най-сполучливата тактика срещу този противник.

Жизненоважно е да променяш подхода и стила си според конкретните съперници. Жозе Моуриньо например винаги крие някоя изненада в ръкава си. Сър Алекс Фъргюсън понякога използваше Пак Джи-сун в големите мачове, за да пази персонално някой от противниковите атакуващи халфове. Той пускаше Кристиано Роналдо сам в атака, защото знаеше, че португалецът няма да гони противниковия бек на крилото.

Арсенал обаче е твърде едноизмерен тим, за да има успех на голямата сцена. Човек се пита как ли ще свърши всичко това. Венгер може да е легендарна фигура в английския футбол и постиженията му ще останат в историята. Понякога обаче човек се пита дали това, че е толкова непоклатим на поста си не е недостатък.

През миналия сезон Челси не спечели нито един трофей. Моуриньо знаеше, че ще бъде поставен под сериозен натиск, ако това се повтори и този сезон. Затова той подсили състава си с доказани изпълнители – Диего Коста, Сеск Фабрегас, Дидие Дрогба. Резултатите са налице, като се изключи издънката срещу Челси в сряда.

Венгер обаче сякаш продължава да привлича играчи с мисълта за бъдещето (което обаче никога не настъпва). Вземете Дани Уелбек и Калъм Чеймбърс. И двамата са обещаващи футболисти, но Венгер не е под напрежение от страна на борда на директорите, за разлика от Моуриньо. Затова мисли за утрешния ден, вместо за днешния.

Защо Венгер не се опита да привлече Коста, при положение че на Арсенал му трябва класен нападател? Защо не се опита да привлече Петър Чех? Да, Алексис Санчес е страхотен, но дали именно такъв играч бе нужен на Арсенал?

И преди съм го казвал: гръбнакът на Арсенал не е достатъчно силен. Трябва им и ляв бек, защото Начо Монреал и Киерън Гибс не са достатъчно стабилни. Защо не се опитаха да вземат Филипе Луис, който премина в Челси?

Преди 10 години Арсенал имаха готов модел, който им носеше шампионски титли. За пореден път ще кажа, че от 2002 до 2004 г. Топчиите бяха най-силният отбор, срещу който някога съм играл. Имаха бързина, мощ, техника и класа, като се започне от вратаря и се стигне до централния нападател.

Разбирам, че е трудно да се откриват и привличат футболисти като Анри, Бергкамп и Виейра, но Артилеристите залагаха и на хора като Лаурен, Еду, Вилторд и Люнгберг, които не бяха особено именити, но бяха достатъчно добри и способни да издържат на натоварването в английския футбол.

Днес, когато човек прегледа имената в състава на Арсенал, веднага му става ясно, че това е отбор, неспособен да издържи на месомелачката на Висшата лига. Топчиите изглеждат отбор от лека категория и плачат за човек с присъствие в центъра на игрището, на който да се опира цялата им средна линия.

Разбира се, на моменти Артилеристите продължават да показват прекрасен футбол, но спомените за времето, когато го правеха в най-големите мачове, избледняват все повече.

На лондончани им предстои поредица от важни мачове, която може да определи посоката, в която ще тръгне сезонът им. Днес те се изправят срещу Астън Вила, после гостуват на „Стамфорд Бридж“. Да не забравяме и мача с Галатасарай в Шампионската лига.

Най-големият проблем на Арсенал си остават преките сблъсъци с конкурентите за челните места. Дори когато поведоха с 2:1 на Ман Сити миналата събота, не ми се струваше, че Топчиите са способни да вземат трите точки. Накраря можеха дори да загубят. Човек винаги очаква Артилеристите да пуснат гол, когато са под напрежение.

Ако това не се промени, перспективите пред клуба също няма да се променят. Арсенал няма да е в състояние да се бори за най-големите трофеи и ще продължи да капитулира безславно в решаващите мачове. Венгер е длъжен да реши тези проблеми.

Джейми Карагър, „Дейли Мейл“