Това беше едновременно най-добрият и най-лошият мач за Челси. Сякаш мъдростта на новия режим най-после се реализираше и тогава се намеси глупостта на младостта. Дали това ще бъде сезон на светлина или тъмнина? Oстава да видим дали сините се насочват към зима на отчаяние или пролет на нова надежда.
В края на цялата тази драма срещу Арсенал (2:2) те могат да вземат положителното и да си кажат, че никога не са играли по-добре под ръководството на Маурисио Почетино или откакто Тод Бьоли закупи клуба. Челси се наслади на 76 минути превъзходен футбол, а топчиите бяха тотално надиграни. И въпреки това сините ще трябва да обяснят как не съумяха да вземат спечелен мач, а в неговия край дори се бореха за точката. Отговорът трябва да се търси в очевидното.
Критиката към похарчените милиарди е, че балансът на състава е грешен, твърде насочен към младостта. Има причина Алън Хансен да казва, че не се печели нищо с деца, дори и този път да греши. Понякога жизнеността на младостта извира и светлото бъдеще беше историята на „Стамфорд Бридж“ до 77-ата минута. Тогава Роберт Санчес излезе от вратата си и изчисти топката. Халфът на Челси Конър Галахър беше изключил, което позволи на Деклан Райс да шутира от дистанция към опразнената врата и да намали за 1:2. В моменти като този е невъзможно да избягате от усещането, че гледате отбор до 9 години как прави пагубни грешки, а не група елитни футболисти.
И така изведнъж Арсенал беше осмелен да се надява. Този отбор е различен от предишните години. Топчиите вече надушват уязвимостта и ловуват на глутници, за да си осигурят плячката. И в 84-тата минута Леандро Тросар спринтира покрай спрелия неподвижно Мало Густо и засече центриране на Букайо Сака за 2:2. Никой не можеше да повярва какво се случва на „Стамфорд Бридж“, включително феновете на Арсенал, които се бяха примирили с поражението. Когато Еди Нкетия пропусна чудесна възможност няколко минути по-късно, те повярваха, че всичко е възможно.
Почетино призна, че е наистина тъжен, но и позитивен, защото момчетата му показали страхотен личност и характер. Определено обаче трябва да се отправят критики към четенето на играта и времето за поемане на рискове. В 77-ата минута при резултат 2:0 може би трябваше вратарят на сините да вземе по-сигурно решение и да изрита топката извън терена. Но до този момент на лудост това беше денят на Челси. И по-специално Михайло Мудрик. Украинецът реализира фамозен гол в началото на второто полувреме – първи негов на „Стамфорд Бридж“, който удвои аванса на домакините. Да, той може би искаше да центрира, но попадението изключително много наподобяваше на това, което Роналдиньо вкара на Дейвид Сиймън на Мондиал 2022.
Мудрик се представяше ужасно, откакто дойде във Висшата лига през януари с прозвището „бъдещ носител на „Златната топка“. По ирония на съдбата той беше почти подписал с Арсенал, а от онзи момент нататък украинецът беше символ на гафовете на Тод Бьоли. Но увереността му, изглежда, се завръща. Когато той напусна терена в 65-ата минута, Почетино предизвика бурни овации и му даде аржентинска прегръдка.
Челси изглеждаше перфектно – солиден в защита, упорит в халфовата линия и опасен по крилата, където Рахийм Стърлинг беше особено енергичен. Палмър играеше ролята на фалшива деветка по чудесен начин, а Марк Кукурея държеше в малкия си джоб Сака. Арсенал в нито един момент през този сезон не изглеждаше толкова объркан. Когато артилеристите имаха топката, те не можеха да пробият отбранителните линии на сините. „Ние движехме топката без намерение да ги заплашваме. Това, което ми хареса, беше начинът, по който отборът реагира след равенството. Те искаха повече и бяха тихи. Видях ги, че на почивката държаха ножа между зъбите си и бяха приели, че трябва да се справят много по-добре“ каза Артета след срещата. Е, Челси също им помогна в това начинание.
Материал на "Дейли мейл"
Превод на "Тема спорт"