Мениджърът на Челси Маурисио Почетино даде интервю пред „Гардиън“, в което коментира намеренията си да превърне сините отново във водещ и печеливш клуб. Лятната селекция е пълна с млади и все още недоказани таланти, но аржентинецът не е в настроение да се оправдава. Неговият основен фокус сега е да се увери, че неговият отбор ще бъде готов за мача от първия кръг на Висшата лига срещу Ливърпул в неделя от 18:30 ч. на „Стамфорд бридж“.

Хаосът в Челси доведе до първо финиширане извън Топ 10 от 1996 г. насам, което показва, че задачата на Почетино няма да е никак лесна.  Напротив. Той е петият наставник, откакто лондончани смениха собственика си миналата година (след Тухел, Потър, Салтор и Лампард). Липсата на европейски футбол ще позволи на сините да се концентрират изцяло върху домашната сцена. Новите нападатели Николас Джаксън и Кристофър Нкунку изглеждат обещаващо, а отборът не загуби нито един мач от контролите. Дори спечели Летните серии на Висшата лига. Даваме думата на Почетино: „Окей, вече имаме една купичка. Ами сега? Продължаваме, защото имаме нужда да спечелим и следващия мач”, започва той.

За целите в Челси

Изграждаме нещо специално. Това е дълъг процес и със сигурност ще ни трябва време, но във футбола няма кой да те чака. Трябват ни резултати сега. Ние сме Челси и дори с толкова млади играчи, които ще влязат срещу Ливърпул, нашият манталитет е да гоним победата.

Вълнувам се да започна нещо средносрочно и дългосрочно, но никога не се знае. Всички трябва да сме заедно, за да видим дали можем да развием наистина специален проект тук. В момента сме едва в началото. В края на трансферния прозорец трябва да имаме… (прекъсва и прави пауза). Така или иначе, съм много щастлив, защото работим здраво. Знам колко е трудно да се гради отбор, който да се мери на равни обороти с такива като Манчестър Сити, Ливърпул и компания. Но мисля, че сме на добър път.

Моето послание към играчите, феновете и всички е, че ние сме Челси и трябва да побеждаваме. При това още днес или вчера, а не да чакаме утре. В същото време обаче трябва да бъдем умни в начина, по който ще се подготвим за следващия месец, шест месеца или година. Да имаме план и водач, който да казва: „Трябва да достигнем там“. Ако се случи по-рано, перфектно. Ако пък не, ние ще знаем, че ще стигнем до планираната дестинация.

За развитието на Висшата лига

Еволюцията е нормален процес. Понякога в различните лиги развитието е бавно, но в Англия всичко се подобрява във всяка една област. Вече не е само Топ 6 или Топ 8. В Премиършип говорим за Топ 20! Всички отбори имат възможности да подобряват своите състави и да харчат много пари за трансфери. Самите играчи искат да се присъединят към всички тези отбори, включително преминаващите през Чемпиъншип.

За промяната на Почетино и опита в ПСЖ

Сега вече сме по-стари, променихме се много с целия щаб. Когато си над 50-годишен, трябва да внимаваш, защото промяната идва бързо. С моя екип натрупахме опити в различно първенство, в Пари Сен Жермен. Станали сме по-зрели. Винаги обсъждаме, оценяваме и искаме да се подобряваме, да се усъвършенстваме. По отношение на футбола не спираме да вървим напред, наблюдаваме и се опитваме да развием идеи. От гледна точка на управлението имаш повече инструменти, когато вече си получил възможност да работиш в различна държава. Сега сме много по-добри хора. Може би спя по-добре. Когато започвах в Еспаньол, беше като всичко или нищо. Чувстваш, че ако не спечелиш следващия мач, кариерата ти ще бъде катастрофа. Сега управляваме напрежението по-добре и намираме време за почивка, без да губим връзка с адреналина. Преди беше повече бам, бам, бам, бам. Като треньор трябва да знаеш кога да се наслаждаваш и кога да освободиш играчите от напрежението. Както се държим ние с щаба, всичко се предава на футболистите.

свързани статии

За стила на игра

Футболът в последните години те кара да работиш по този начин, да се опитваш да играеш, да бъдеш смел и да пресираш високо. Мисля, че технологиите предоставиха на останалия свят възможността да научи този тип философия. Но все още хората, които правят разликата, са самите играчи. Ние като треньори можем да имаме идеите, методологията или всичките знания за тактика, но в крайна сметка качеството на футболистите е най-важно. Те притежават играта, те са главните действащи лица и ние само трябва да им предоставим най-добрите условия и инструменти. Сега не става въпрос за преса, за една или друга система, а по-скоро самите футболисти да приемат идеята, да вярват в нея и да имат достатъчно талант, който да приложат в мачовете. Винаги това ще бъде ключът.

ПСЖ – провал или не?

Моите резултати? Мисля, че със следващия треньорски щаб в ПСЖ се случи същото. Ние стигнахме до полуфинал срещу Ман Сити в първия сезон. Победихме Барселона, когато Меси беше там. Елиминирахме Байерн Мюнхен и се наредихме в Топ 4 на Европа още в дебютната кампания. След това дойде втората година, в която изиграхме фантастичен мач срещу Реал Мадрид на „Парк де Пренс“. Трябваше да ги отнесем с два или три гола. Пропуснахме дузпа. След това във втория мач също заслужавахме много повече. Едно на нула за нас, след това за няколко минути се случи мистерията, ситуацията на „Бернабеу“… И след това клубът започна да мисли за цялостна промяна. Ман Сити или Ливърпул, те губят полуфинали и финали, но продължават да вярват в треньорите и им дават възможност да работят. Имаше много неща, които трябваше да разбереш, че бяха невъзможни, но ние всъщност взехме много положителни неща от това преживяване. Знаехме, че в клуб като ПСЖ целта е да спечелиш Шампионската лига. Ако не го направиш, трябва да си тръгнеш. Надявам се тази  практика да се промени, защото ПСЖ има нужда от повече последователност. Няма как да водиш само имена и играчи, без да градиш нищо. Ливърпул успя, но го направи след много години на труд и постоянство. Сити го постигна след 7 години с Пеп Гуардиола. Реал Мадрид също. Печели този клуб, който е най-постоянен.

Материал на "Гардиън", превод на "Тема спорт"