Той дойде, игра и победи. След четири сезона Кристофър Нкунку напусна РБ Лайпциг като ярка звезда на Бундеслигата, за да изгрее в Челси. Пристигна в Германия от ПСЖ през 2019 г. като 21-годишен играч, чийто експлозивен потенциал току-що започваше да избухва. Неговият талант продължи да разцъфва в Лайпциг, като Нкунку записа някои страхотни цифри за статистиката, като същевременно разви мощен стил на игра, който доведе до изобилие от награди и първите му мачове за Франция.
Момчето от предградията на Париж вкара 47 гола и направи 43 асистенции в своите 119 мача в Бундеслигата. Участието в 90 попадания в малко по-малко от 120 изяви са числа, запазени за елита, а Нкунку беше точно това. Неговата награда за Играч на сезона в Бундеслигата 2021/22, която дойде в края на кампания, когато отбеляза 20 гола и даде 13 асистенции в 34 мача на най-високото ниво, беше последвана от още успехи в последния му сезон на „Ред Бул Арена“.
Победатана Лайпциг във финала на Купата на Германия в края на кампанията 2021/22 предшества триумфа на Кристофър и неговата лебедова песен, когато дубълът му срещу Шалке 04 в последния кръг го изведе до върха при стрелците с 16 попадения, поделен с НикласФюлкруг (Вердер). А защитеният национален трофей бе прощалният му подарък за клуба, който получи за него 53 млн. паунда. (60 млн. евро).
Когато се присъедини към Лайпциг, малцина биха предвидили, че Нкунку ще има влиянието, което имаше. Той просто беше описан като „третото лятно попълнение“ в туита, който клубът публикува, когато Нкунку подписа с червените бикове, обявявайки го като „полузащитник“.
Това определение беше подчертано в първия му сезон, когато асистенциите, а не головете отличиха Нкунку. Той подаде за 15 попадения на съотборниците си, но самият той вкара само пет. Разписа се още при дебюта си при разгрома на Унион Берлин с 4:0, но като цяло новодошлият не можа да издържи на темпото на Бундеслигата.
„Ключът е да приемем моментите, в които се борим, обясни той.–Бях наясно, че понякога не можех да завърша мача. Приех, че имам тактически трудности с новия стил, който опознавах, и работих върху тези неща. Но бях наясно с качествата си и знаех, че мога да се подобря. Добавете към това доверието, което клубът ми оказа, това помогна. Просто се съсредоточих върху себе си, какво мога да подобря в себе си. И нещата се получиха.“
Статистиката му за сезон 2020/21 не подсказва, че напредъкът е бърз, тъй като той вкара само шест гола и асистира за седем в 28 мача в първенството. Но тогава дойде 2021/22 и всичко се промени.
„Мисля, че това, което правя на терена в Лайпциг, ми позволи да попадна във френския национален отбор, така че се опитвам да играя моята игра, докато се адаптирам към различния стил на игра със селекцията“, обясни той, след като беше повикан от Дидие Дешан през март 2022 г.
Той направи своя международен дебют в приятелския мач срещу Кот д’Ивоар (2:1) в края на същия месец, само десерта за един сензационен сезон, в който неочаквано, но заслужено бе коронован за Играч на годината в Бундеслигата.
Въпреки турбуленцията, при която Джеси Марш беше заменен от Доменико Тедеско като треньор през кампанията, Нкунку остана едно от ако не и първите имена в стартовия лист. Как може някой да пропусне играч, който ще вкара 20 гола и ще даде 15 асистенции? Отговорът е, че не можеха и не го направиха, тъй като Нкунку изигра всичките 34 мача в Бундеслигата.
„Той вече беше един от най-добрите ни играчи през първата половина на сезона, въпреки че, както всички знаят, не вървеше много добре, признаизпълнителният директор на Лайпциг Оливер Минцлаф. – Под ръководството на Доменико Тедеско Нкунку направи още една крачка напред в своето развитие и ще продължи да прави това през следващия сезон.“
Французинът също така си спечели място в клубнитеанали с успеха за Купата на Германия – – първият трофей в историята на Лайпциг, който Кристофър и съотборниците му впоследствие бисираха. Това се оказа и прощалната му изява, въпреки че монументалните му усилия през 2021/22 г. му спечелиха двугодишно удължаване на договора до 2026-а.
Кампанията с лебедова песен на Нкунку не вървеше добре заради контузия. Проблемът с коляното му попречи да отиде на Световното първенство в Катар, където Франция остана със сребърните медали. Неговите 25 гола през календарната година обаче бяха най-доброто постижение в Бундеслигата. Нкунку стана и първият играч на Лайпциг, спечелил голмайсторския приз в първенството, преди да реши финала за Купата срещу Айнтрахт Франкфурт (2:0) със своя 70-и гол и 56-а асистенция в общо 172 мача за клуба.
Но тази награда заедно с медалите и безбройните аплодисменти, които спечели по време на периода си в Лайпциг, няма да го спрат да продължи да се стреми да се подобрява още повече с цветовете на Челси, просто защото това е, което Нкунку непрекъснато прави.
„Наистина съм горд, че бях номиниран, защото си мисля колко далеч съм стигнал, но оставам смирен, защото това не е самоцел“, каза той, след като за първи път беше посочен сред 30-те номинирани за „Златната топка“ за 2022/23 г. „Трябва да продължа. Това показва моята скромна и в същото време амбициозна страна. Виждам се отвъд това“, заяви новото попълнение на Челси.
Люк Паухър, „Дейли Мейл“, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС