Някога футболът беше равностоен. После дойдоха големите пари, а с тях историята се промени. Нищо вече не е същото и вероятно няма да бъде. Все по-рядко ще гледаме Давид да побеждава Голиат. Финансовият феърплей, въведен още през 2010 година от УЕФА, не промени драстично ситуацията, а трябваше да осигури конкурентоспособност. В Нион не намериха начин за въвеждане на специфичен таван на заплати подобно на тези, използвани в спортовете в Северна Америка. Причината е, че УЕФА има 55 страни-членки с над 1000 клуба и трябва да се съобразява с Европейския съюз и националното трудово законодателство и турнири. Тази зима финансовият феърплей стана за смях. Още веднъж! Най-силно на него му се изсмя „Челси“.
През януари Висшата лига пръсна умопомрачителните 815 милиона паунда (829 млн. евро) за селекция, което е абсолютен рекорд за зимния трансферен прозорец. Счупени бяха куп постижения, а вложената сума бе с 90% повече от досегашната №1 от 430 млн. паунда от 2018-а. Дотук през сезона Висшата лига даде общо 2.8 милиарда за попълнения, след като счупи и рекорда през лятото (1.9 милиарда).
През януари „Челси“ бе най-деен. Общо „сините“ платиха 329 млн. за нови, сред които и 121 млн. евро за световния шампион Енцо Фернандес („Бенфика“). На „Стамфорд Бридж“ засенчиха по вложения останалите големи първенства на Стария континент – Ла Лига, Серия А, Бундеслигата и Лига 1. Общо пръснатите средства на „Челси“ през януари бяха повече от тези на шампионатите от топ 5 на Европа. И всичко това се случи в рамките на финансовия феърплей, показвайки нагледно, че той не е особено справедлив и не функционира така, че да има равнопоставеност между клубовете.
За да привлече скъпи играчи като Михайло Мудрик за 70 млн. евро, „Челси“ предприе умел подход, обвързвайки се с дълги договори и плащайки на вноски. По този начин в Лондон харчат само част от общата сума за съответния период, обхващащ Финансовия феърплей. Така украинецът парафира нестандартен контракт със „сините“ до 2030 година, а трансферът все пак позволява умел баланс в счетоводството на „Стамфорд Бридж“. Договорът на Фернандес пък е до 2031 година.
„Трябва да кажа, че това е лудост – обясни спортният директор на „Борусия“ (Дортмунд) Себастиан Кел. - Разбира се, че следя какво прави „Челси“ в последните седмици. Парите нямат значение там. Тук ние трябва да спечелим нашите по различен начин. Затова не сме в позиция да правим подобни трансфери.“
В същото време „Нотингам Форест“, чакал 23 години за завръщане в елита, счупи друг рекорд, привличайки общо 29 нови за сезон 2022/23. Още едно постижение пък записа Висшата лига тази зима - в рамките на 31 януари, последния ден от трансферния прозорец, бяха похарчени 275 милиона паунда, което досега не се бе случвало в такива мащаби.
В същото време за целия януари останалите водещи първенства бяха изпаднали в летаргия. Серия А бе най-пестелива - едва 30 млн. евро за целия период, а преди година вложенията бяха на стойност 185 млн. Сега на Апенините бе записана най-ниската активност на клубовете от 2006 година насам. От водещите отбори „Наполи“, „Интер“, „Лацио“, „Ювентус“ и „Аталанта“ не похарчиха нито евро за попълнения. Защитаващият титлата „Милан“, както и „Рома“ на Жозе Моуриньо, се позволиха „лукса“ да дадат 500 хил. евро за наеми.
„Безполезно е да се правят сравнения – отсече Масимилиано Алегри, треньорът на „Ювентус“. - Съотношението е ясно и е едно към четири. Висшата лига генерира 8 милиарда евро приходи, а Серия А 2 милиарда.“
На свой ред класация на Deloitte Football Money League за най-богатите клубове, базираща се на приходи за предходния сезон, затвърди доминацията на Висшата лига. За пръв път в историята повече от половината клубове от топ 20 бяха от Англия.
Отговорът на конкурентите на закъсня. Темата повдигна Хавиер Тебас, президент на Ла Лига. "Четем за мощта на Висшата лига, но това е първенство, базирано на многомилионни загуби на клубовете, тъй като редовните им приходи не покриват харчовете – обясни ръководителят в испанския шампионат. - Повечето от тези клубове са "финансово допингирани".
Отношение по темата взе и корпоративният директор на Ла Лига Хавиер Гомес: „В Испания държим клубовете да харчат това, което могат да генерират като приход самостоятелно. На акционерите е позволено да подкрепят финансово в рамките на определени граници", добави корпоративният директор на Ла Лига Хавиер Гомес. Във Висшата лига е обратното. До юни 2021 година Премиършип и Чемпиъншип са загубили 3,28 милиарда долара, докато испанската Ла Лига загуби 250 милиона евро. През същия период акционерите на Висшата лига и Чемпиъншип вложиха 3,5 милиарда евро, в Испания влагат 450 милиона евро. Те допингират клубовете, инжектират пари, които не са генерирани от клубовете. Това излага на риск жизнеспособността на един клуб, когато този акционер напусне. Според нас това е измама, защото повлича надолу останалите лиги.“
На свой ред говорител на Висшата лига обясни, че данните, изнесени от Ла Лига, не са коректни и през въпросния период загубите са били около 1 милиард паунда причинени главно от пандемията. Факт е обаче, че феърплей няма, а Висшата лига може да си позволи всеки един футболист от останалите първенства и това води до по-високия интерес към първенството. В Англия пък се защитават с факта, че само Sky има 13 милиона абоната на територията на Острова, които всеки месец плащат, за да гледат този продукт. Приходите от останалите държави също спомагат, за да могат клубовете да генерират умопомрачителни приходи от телевизионни права. А с тях да доминират на трансферния пазар. Преди по-малко то 2 години проектът Суперлига бе обявен за враг №1 на футбола, тъй като щеше да осигури сериозни приходи за европейските грандове и да ги изстреля в друга орбита, правейки разликата с по-малките клубове още по-внушителна. Е, по всичко изглежда, че Суперлига вече съществува. Нейното име е Висшата лига на Англия.
Материал на "Труд" * заглавието е на Gol.bg