Челси се намира в уникалната позиция да бъде шампион на трансферния пазар и да гони световния рекорд по похарчени средства за един прозорец - и същевременно да се мъчи на терена срещу сравнително скромни за неговия статут съперници.
Тази седмица тимът записа втора поредна загуба при гостуване и отстъпи с 1:2 на Саутхемптън. Предишната визита на Томас Тухел и играчите му пък завърши с конфузното 0:3 от Лийдс. До момента "сините" постигнаха трудни победи над Лестър и Евертън без да впечатлят, а най-добрият им мач всъщност беше равенството 2:2 с Тотнъм, когато победата беше изпусната в края.
Покрай нерадостните моменти на терена, новият собственик Тод Боели продължава да пръска средства наляво и надясно за нови играчи и след като купи Уесли Фофана от Лестър за 70 млн. паунда, подобри британския рекорд по разходи в рамките на един трансферен период.
Бяха похарчени солидни суми и за Марк Кукурея, Калиду Кулибали, Рахим Стърлинг и няколко младоци, а общата похарчена сума набъбна до около 260 млн. паунда. Ако се вярва на английските медии, Боели няма да миряса и в последния ден от трансферния прозорец, тъй като Челси работи по още няколко възможни сделки, за да реши проблемите си в нападение.
Говори се за интерес към Пиер-Емерик Обамеянг от Барселона и Антъни Гордън от Евертън, а на "сините" дори им е бил предложен Неймар, който прави страхотно впечатление в последните седмици с екипа на ПСЖ.
Нищо чудно да бъде реализиран още някой трансфер, с който да бъде сринат световният рекорд на Реал Мадрид от 272.6 млн. паунда, похарчени за един трансферен прозорец (през 2019 г., когато част от привлечените бяха издънките Еден Азар и Лука Йович). Очевидно амбициите са големи, затова играта на Челси и деветото място в класирането няма как да не будят безпокойство.
Разбира се, мениджърът Томас Тухел вижда къде са проблемите. Гледайки колко лековато играчите му изпуснаха преднината си срещу Саутхемптън, той призна, че причина за загубата е повече играта в защита, отколкото постоянно коментираната липса на типичен №9.
Всъщност Челси започна доста енергично мача и Стърлинг заслужено откри резултата, след като пред него се откриха няколко добри положения. Още до почивката обаче гостите вече изоставаха и не за пръв път през този сезон изглеждаха все по-неубедителни с напредването на мача. Липсваше искрата за финален щурм и за осъществяване дори на частичен обрат, а опциите на скамейката в атакуващ план нямаше как да притеснят добре организираните домакини.
Разбира се, не е новина, че Челси бележи трудно при Тухел. Успехите на германеца на "Стамфорд Бридж" до момента са базирани на стабилната защита. В първите си 50 мача начело на отбора, той постигна 31 сухи мрежи - повече от всеки друг състав от топ 5 първенствата през същия период.
Напускането на основни защитници след края на миналия сезон обаче нямаше как да не се отрази. До момента през новата кампания Челси няма суха мрежа и допусна 8 гола за 5 мача. Може би най-лошата новина за Тухел и Боели е, че недъзите в играта на Челси не изглеждат като нещо, което може да бъде лесно изгладено с още някой и друг трансфер през последните часове от прозореца.
Може ли 33-годишният Обамеянг, изгонен от Арсенал в началото на годината, да бъде решението? Или 21-годишният Антъни Гордън? Или трябва да се помисли за надежден дефанзивен халф, предвид поредната контузия на Н'Голо Канте? Французинът е изключителен, но за съжаление не може да се разчита, че ще изкара пълен сезон без травми и това би трябвало да е отчетено при планирането на мащабната селекция.
Доверието към Тухел на "Стамфорд Бридж" остава голямо и той няма лесно да го изгуби. Мениджърът донесе на Челси втория триумф в Шампионската лига през 2021 г. и поддържаше стабилността в състава през трудния период около смяната на собствеността и оттеглянето на Роман Абрамович. Не беше изненадващо, че новите собственици му дадоха по-основна роля в трансферната политика.
И макар че активността на Челси на пазара изглежда в голяма степен хаотична, твърде рано е да даваме оценки на трансферите през това лято. Определено привлечените имена и похарчените суми поне на хартия отговарят на амбициите на клуб, който иска да е в топ 3 на Висшата лига и да стигне далеч в Шампионската лига.
Но проблемът е, че промените отнемат време, сработването на футболистите невинаги става гладко, а дотук опитите на Тухел да освежи схемата на игра изглежда повече затрудняват изпълнителите, вместо да ги улесняват. А в модерния футбол търпението не е на почит и времето за реорганизация никога не е достатъчно. Календарът е безмилостен и вече почти не оставя нормален период за почивка и подготовка дори през лятото.
Започне ли веднъж сезонът, мачовете идват през няколко дни и проблемите трябва да се решават в движение. Челси има пари, но и всичките пари на света не могат да ти купят време - а сега може би тъкмо време е най-нужно на Тухел и на тази група играчи.
Няма обаче кой да ги чака. При такива амбиции и такива харчове, при толкова сериозна и развиваща се конкуренция, "сините" не могат да си позволят преходен сезон, без той да доведе до значителни сътресения.
Материал на webcafe.bg