Първият сезон на Франк Лампард като треньор на „Челси“ премина в духа на военната кампания на генерал Юлисис Грант. Герой за Севера от гражданската война в САЩ, който стига до успех въпреки множеството пробойни в неговата тактика. Противоестествено за „сините“ именно те са с най-много допуснати голове не само сред водещите отбори, но и въобще в горната половина на таблицата.

Лампард се превърна в първият англичанин, който извежда отбор от Висшата лига до Шампионска лига, откакто чичо му Хари Реднап го направи с „Тотнъм“. Спортното майсторство очевидно е семейна черта, след като тази година Франк и „Челси“ стигнаха до топ 4 в първия му сезон начело на клуба и втория за цялата кариера (през миналата кампания бе в "Дарби Каунти").  

Не е само това. В събота „сините“ са на финал за ФА Къп, където ще премерят сили със столичния съперник „Арсенал“. Трофеят носи символика за наставника, който като футболист загуби един финал срещу „топчиите“ в същия турнир през 2002 г. Негова основна цел за сезона бе именно шампионската четворка, но прибавянето на купа от вътрешните турнири би било черешката на тортата.

Лампард наследи Маурицио Сари през лятото на 2019 г., с когото лондончани спечелиха Лига Европа. Трансферното емабрго и разделянето с Еден Азар бяха само част от полемиките, с които младият специалист трябваше да се справя.

„Челси“ дълго време бе живото олицетворение на дефанзивния футбол, на отбора с най-добрите защитници и малкото допуснати попадения. Тази година отбраната на „сините“ така и не отговори на подобни очаквания. Личеше останалият отпечатък на т. нар. тактика „Сарибол“ от времето на италианския наставник, но с Лампард начело, тя избледняваше.

Това, с което се отличи Франк, бе доверието му към младите футболисти. Тами Ейбрахам, Рубен Лофтъс-чийк, Мейсън Маунт и Били Гилмор блеснаха с игра за „сините“. Някои биха казали, че поради обстоятелствата с ембаргото юношите са получили шанс, но неведнъж легендата на „Челси“ заявяваше пред медиите, че не му трябваха нови попълнения.

Лампард управляваше клуба през този сезон под формата на чиста меритокрация. Даваше шанс само на тези, които заслужават и изваждаше типични титуляри като Н'Голо Канте и Кепа Арисабалага въпреки техния статут.

Очевидно бе, че за собственика Роман Абрамович първенството представлява главен приоритет, но назначаването на треньор с професионален опит от една година изглеждаше като рискова инвестиция за много специалисти.

„Франк все още не е печелил нищо като треньор. За „Челси“ е важно да назначат човек, на когото могат да разчитат. Много е важно да не прави грешката да взима приятели със себе си“, коментираше нидерландската легенда Рууд Гулит по това време миналата година.

Жозе Моуриньо също не пестеше критиката си към бившия си възпитаник след мача между „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“, който „червените дяволи“ спечелиха с 4:0. Португалецът не одобряваше гласуваното доверие на Маунт вместо на Канте, което изненада Лампард.

„Не харесва Маунт? Това ли каза? Еха“, реагира треньорът.  

Наскоро дори Юрген Клоп се зае да „обучава“ своя колега, а в началото на сезона журналисти от ББС Спорт прогнозираха, че „Челси“ ще се бори за топ 6.

Критиките не бяха лишени от своята истинност, но вероятно от времето му при „овните“ от Дарби, Лампард си имаше закоравяла глава и продължаваше да прави своето.

Без да харчи пари за трансфери, Лампард успя да доведе клуба си до участие в групите на ШЛ и финал за ФА Къп, а това трябва да е признак за повече от успешен сезон. През тази футболна година той достигна до елиминационната фаза в Шампионска лига, нещо което Сари не направи. 

Издигна се над очакванията и завърши само с едно място по-надолу от предшественика си. С оглед на всичко това трябва да кажем, че Лампард свърши повече от добра работа в сезон, в който се очакваше „сините“ да са по-посредствени.

Той се справи въпреки липсата на звездния си играч, който бе отговорен за половината от 63-те попадения на „сините“ през 2018/19 и който нямаше как да замести. Трябваше да експериментира с това, което има на разположение.

42-годишният специалист не се появи в най-лекия период за клуба. Феновете на „Челси“ могат само да са доволни от четвъртото място. Шансовете не бяха особено на тяхна страна и затова, треньорът заслужава тяхното доверие, както и това на Абрамович, защото ако има някой, който може да извлече най-доброто от отбора в този му вид, то това е само Франк Лампард.


"Труд"