„Да не забравяме, че взимам отбора след две поредни седми места”, това каза Антонио Конте в началото в Ювентус. В Челси той също наследи тим, завършил десети, но само с хвърляне на един поглед към класирането става ясно, че лондончани са главен фаворит за титлата. И вече никой тук не си спомня за Мауриньо…
Последният, който посочи сините за сигурен шампион, бе Венгер, а Конте бе готов с отговора: „В началото нито един треньор и журналист не вярваше, че този отбор би могъл да се бори за титлата, защото бяхме направили лош предходен шампионат и трансферният ни прозорец не бе добър.Щастлив съм, че мненията се обръщат, но преднината не е толкова голяма“.
Алегри на мушката В началото Челси бе осми на 8 точки разлика от върха, но сега наниза 13 победи (и то срещу трудни съперници като Лестър, Манчестър Ю, Тотнъм и Сити). Това е изравнен рекорд на лигата (заедно с Арсенал) и сега под прицел е рекордът на Алегри в Ювентус. Начело на бианконерите Конте успя да запише поредица от 14, която бе подобрена от тима на Алегри, който достигна до 15. Разбира се, говорим за различни първенства, ала това все пак си остава още един стимул.
Съживени футболисти По време на победния галоп Конте вдъхна нов живот на цяла група футболисти: от забравените Педро и Виктор Моузес, днес господари на десния фланг, до Диего Коста, върнал се към лицето си от първата си година в Англия (до такава степен, че китайците сега са готови да го позлатят); от Еден Азар, който само маркираше присъствие, а днес пак пръска талант всеки мач, до Давид Луис, който отново носи сигурност в системата с трима отзад. Или пък Сеск Фабрегас и Вилиан – първите резерви и решаващи джокери.
Как работи схемата? Серията от 13 победи започна, когато Антонио Конте премина към системата 3-4-3, еволюция от онова 3-5-2, с което завоюва Италия. Това сработва добре, защото в защитната фаза се трансформира в 5-4-1, а в офанзивната един измежду Гари Кейхил и Сесар Аспиликуета излиза по-напред в пространството точно зад Неманя Матич (или Фабрегас) и Нголо Канте. Този ход е труден за блокиране, защото Алонсо (големият улов от италианското меркато) и Моузес удължават офанзивната линия до едва ли не 5 (вариация на 2-3-5 на Хосеп Гуардиола), а Педро и Азар имат нужните характеристики и свобода да рискуват.
Валерио Клари, "ГАДЗЕТА ДЕЛО СПОРТ"