Вече не е тайна за никого, че в Челси има сериозни проблеми. Няма и как иначе да бъде, при положение че миналогодишните шампиони към момента са едва 16-и във Висшата лига се борят по-скоро да не изпаднат, отколкото за топ 4, където да си осигурят ново участие в Шампионската лига. Според една камара специалисти най-големият проблем на "Стамфорд Бридж" е мениджърът Жозе Моуриньо, а в един момент в последните седмици той бе фаворит №1 за уволнение сред колегите си в английския елит с обидно нисък коефициент при изгонване. Засега обаче португалецът удържа поста си, а с това и въпросителните около Челси остават. Макар че съществува и една друга версия, според която Жозе е най-малкият проблем в цялата схема…

Докато мнозина във Великобритания бързат да оплюят щуротиите на Моуриньо, малцина са онези, които осъждат шареното минало на Роман Абрамович. Говори се, че издънките на Моу са срам за Челси и неговия собственик Роман Абрамович. Но нека бъдем честни: Моуриньо не би могъл да засрами руския олигарх дори ако се появи на „Стамфорд Бридж” в женски дрехи, продължи да обижда всеки футболен рефер в историята и после уволни 20 души от медицинския си щаб преди закуска.

Не искам да подценявам действията на португалския мениджър, те са наистина срамни но нека не ги сравняваме с един от най-големите скандали в английския футбол. Парите, които се изсипаха в Челси през последните 12 г., донесли множество трофеи, като в същото време лъснаха образа на една от най-подозрителните личности, свързана с британския спорт, са натрупани чрез корупция. Ако не ми вярвате, чуйте го от самия човек.

Това стана във Върховния съд по време на законна битка с Борис Березовски, негов колега олигарх, когато Абрамович призна онова, което мнозина подозираха, но не му даваха гласност поради законите за клеветата. Неговият адвокат Джонатан Съмшън го направи с безупречен анонс: съществувало е „споразумение за продажба на медийна подкрепа на президента на Русия в замяна на привилегирован достъп до държавни активи”. Той определя този тръжен процес като „лесен за манипулиране, който фактически е бил манипулиран”.

Това мизерно „танто за танто” обезпечава Челси. Абрамович и неговите сподвижници са доставили на Борис Елцин (кандидат на изборите през 1996 г.) кеш пари и безплатна тв реклама в замяна на манипулиран търг, който им поднася природните богатства на руския народ на смешна цена. Само за няколко месеца Абрамович става по-богат от Крез, купувайки супер яхти и луксозни палати, докато неговите съграждани умират от глад. “Това е най-мащабният солов обир в корпоративната история”, оприличава го икономистът Пол Грегъри. 

Това е слонът в стаята. Когато показват Абрамович във VIP ложата, коментаторите описват почти с любов неговата ексцентричност, очарователна усмивка и красивата му млада жена. Рисуват го като любовник на Челси. Веднъж един вестник даже го нарече „проницателен бизнесмен”.

Нищо не може да е толкова далеч от истината. Това е един манипулативен и безмилостен късметлия, чиито пари са спечелени по подозрителни начини, а добре калкулираната покупка на Челси няма нищо общо с любовта към футбола.

Тази придобивка Абрамович използва като щит срещу евентуално възмездие от страна на престъпната държава на Владимир Путин. Това е политически трик, който кара да повдигне вежди дори човек с разнородна нагласа към закона като руския лидер – трик, който плътно асоциира Роман с престижния британски актив.

Това обаче не е единствената му застрахователна полица, уверява Карен Давиша, руски учен, в своята книга „Клептокрацията на Путин: Кой притежава Русия?”. “Абрамович харчи $50 млн. за първата президентска яхта на Путин „Олимпия” още преди избирането му за президент”, пише тя. Тя цитира и Сергей Колесников, бизнесмен, превърнал се в глашатай, който заявява, че Абрамович е насочил първите си печалби за построяването на палата на Путин в Геленджик.

Сега виждаме колко успешно е реабилитиран Абрамович, като за него никой не говори с ирония и цялата вина се хвърля върху поведението на Моуриньо. Дори се носят слухове, че бордът на Челси е притеснен за клубната репутация заради действията на португалеца. Това е гротескната фантастична земя, в която сме се спуснали, съблазнени в морална слепота от усмивката на човек, чието минало е грижливо засенчвано.

Може би най-екстравагантното във всичко това е, че дори коментарът за дейностите на Абрамович е смятан за обида. Ние говорим за тактика, трансферен прозорец, дебатираме как треньори обвиняват рефери или вдигат скандали в тунела – но това е част от днешната игра и сапунената опера, в която се е превърнал футболът. Това е добрият, всекидневен билет.

Колко често обаче говорим за по-широкия контекст? Колко често спорим за мотивите на Абрамович, или стратегическите аспирации на собствениците на Манчестър Сити от Абу Даби, или пък набезите на Катар с Пари СЖ? 

Футболът се е превърнал в пионка в игрите с най-високи залагания политически и стратегически: но това не е ли също част от смисъла му?

Много фенове на Челси горчиво съжаляват за самоличността на собственика на техния клуб, други толерират неговото присъствие. Но има и някои, които смятат, че е геройство да защитават неговото минало. “Ами собствениците на други клубове? – казват те. – Дали всички богати хора не са поне мъничко подозрителни?”. Това е своего рода когнитивен дисонанс, който дори социологът Леон Фестингер би определил като смешен. Да осъдиш Абрамович не означава, че плюеш срещу Челси. Онези, които обичат клуба, би трябвало да са най-ядосани, че той вероятно го е опетнил. Дори ако е трудно да си представим как руският народ може да получи обезщетение за измамата през 90-те, съвсем задължително е противопоставянето на начина, по който Абрамович така плавно се интегрира в британския културен живот. Със сигурност подлизурството трябва да спре.

Березовски почина на 23 март 2013 г. сам в заключена баня с превръзка около врата си. Експертът професор Бернд Бринкман заяви на следователя, че според белезите по врата той е бил първо обесен, след което окачен на рейката под душа. Дали олигархът не е бил поредната жертва в т. нар. алуминиеви войни? Няма предположение, че Абрамович е замесен по някакъв начин. Но изглежда символично в предвид на насилието, което бушува в Русия след ерата на Елцин, когато съперничещи банди се борят за контрол върху наскоро приватизираните индустрии. 

Това, което се знае със сигурност, е, че милиарди в държавни активи са връчвани срещу жълти стотинки на избрана група хора, включително Абрамович, който забогатя неизмеримо. Но не само руския народ, който изтърпя толкова много през вековете в ръцете на всякакви политически цветове, има правото да изпитва чувство на ненавист.

Матю Сайед, вестник "Таймс"

Превод на вестник "7 дни спорт"