Този път Жозе Моуриньо няма да има никакви оправдания. През миналия сезон Специалния имаше пълното право да заяви, че отборът е в процес на обновяване, макар че в крайна сметка той прекали, повтаряйки за щяло и за нещяло, че Челси няма шанс за титлата. Все пак конкурентите на сините също имаха сериозни проблеми.

Когато Челси отнесе Тотнъм с 4:0 в началото на март, сините оглавиха класирането 9 кръга преди края. В този момент тимът от "Стамфорд Бридж"  контролираше битката за титлата, но сдаде първото място, след като загуби от Астън Вила, Съндърланд и Кристъл Палас (и завърши наравно с Норич у дома). Тази серия може и да не превърна Моуриньо в специалист по провалите, но го направи да изглежда малко неадекватен. Но ако португалецът остане с празни ръце трета поредна година, заяжданията на противниковите фенове, че той вече не е Специалния, ще се окажат доста близо до истината.

Трябва да уточним обаче, че има голяма вероятност този, който ще се смее последен, да бъде именно мениджърът на Челси. В края на краищата той използва отлично летния трансферен прозорец, за да отстрани повечето дефекти на тима си.

Португалецът винаги е разчитал на солиден гръбнак. Изграждането му този път започна още през януари, когато Неманя Матич бе върнат обратно на "Стамфорд Бридж". Сърбинът веднага осигури на лондончани внушително присъствие в средата на терена, каквото им липсваше, откакто Михаел Балак напусна, а Майкъл Есиен рязко свали нивото си.

Този път Моуриньо ще разчита на Матич още от началото на шампионата, а освен това ще има на разположение Сеск Фабрегас, както и възстановения Марко ван Гинкел, който впечатли в летните проверки. Тримата би трябвало да заличат напълно усещането, че в центъра на халфовата линия на сините зее дупка, каквото възникваше понякога в предишното първенство.

Ще бъде любопитно да видим как ще се промени постройката на Челси с идването на Фабрегас. На моменти през миналия сезон сините впечатлиха в мачовете, когато използваха трима атакуващи халфове зад гърба на самотния нападател, но остана впечатлението, че подобен подход противоречи на вижданията на Моуриньо. Присъствието на бившия капитан на Арсенал може би е знак, че Челси ще се върне към предпочитаната от португалеца разновидност на схемата 4-3-3. Една полузащитна линия в състав, да кажем, Матич–Оскар–Фабрегас би могла да осигури надмощия срещу всеки съперник.

Но едно от най-притеснителните неща около лондончани през миналия сезон не беше не толкова тактическата постройка, колкото липсата на достатъчно характер. Младите атакуващи полузащитници на Моуриньо показаха непостоянство, като формата на Оскар падна в последните месеци на първенството, а Еден Азар често пъти не бе в състояние да накланя везните в полза на своя тим. Не веднъж и дваж в играта на Челси се прокраднаха нотки на безотговорност и това трябва да е вбесило португалския мениджър, който бе неспособен да се пребори с тази тенденция. Нищо чудно обаче този сезон Оскар, Азар, а също и Анди Шурле, Вилиан, Рамирес и Мохамед Салах да се представят по-убедително, отколкото преди година.

Най-големият проблем за сините доскоро беше липсата на достатъчно смъртоносен нападател. Моуриньо не успя да подобри представянето на Фернандо Торес, Демба Ба и Самуел Ето'о, чиято слаба форма, както и дефанзивната на моменти тактика на тима, бе причината Челси да не успее да вкара гол в 21% от шампионатните си двубои.

Специалния беше длъжен да реагира и той го направи, като привлече Диего Коща срещу 32 млн. паунда. Испанският национал е от типа на централни нападатели, които Моуриньо обожава. Освен че умее да завършва атаките на тима си, той може да бъде използван като типичен таран.

Дидие Дрогба бе върнат на "Стамфорд Бридж", до голяма степен за да наставлява Коща, след като Ромелу Лукаку явно се стори твърде капризен на португалеца. Голямата сума, предложена от Евертън, направи продажбата на белгийския национал логична, но ако не привлече още един нападател, Специалния може да се окаже твърде зависим от бившия ас на Атлетико М. Моуриньо трябва да стиска палци испанския национал да започне да бележи отрано и да остане здрав през целия сезон.

Португалецът също така ще трябва да намери начин да накара играчите си да проявяват повече хитрост и изобретателност, тъй като неспособността им да побеждават отборите от долната половина на таблицата попречи на Челси да спечели титлата в предишния шампионат (13 победи от 20 мача срещу тимовете, заели от 11-о до 20-о място).

Ако сините намерят начин да вкарват повече голове, те ще се окажат основни фаворити за шампионската титла. Няма причина да предполагаме, че защитата на лондончани ще стане по-несигурна. Моуриньо със сигурност разчита Джон Тери и Гари Кейхил да продължат успешното си партньорство в центъра на отбраната, макар че има и други опции в тази зона в лицето на Бранислав Иванович и обещаващите младоци Калаш, Зума и Ормеру. Бековете също изглеждат солидни – през миналото първенство Сесар Аспиликуета беше безупречен отляво, но сега може да се премести на другия фланг, за да освободи място на новопривлечения Фелипе Луис.

На вратата Моуриньо може да избира между двама от най-добрите играчи в света. През годините Петър Чех се доказа като един от най-сполучливите трансфери при управлението на Роман Абрамович, но блестящата игра на белгиеца Тибо Куртоа може да накара португалеца да се отнесе с чеха като с Икер Касияс в Реал М. Може би не е справедливо един от двамата вратари да търка пейката, но Специалния няма начин да сбърка, защото във всички сили ще има сигурен страж на игрището.

Можем да обобщим, че ако този път Моуриньо започне да омаловажава шансовете на Челси за първото място, това ще са или пълни глупости, или една от любимите му психологически игри със съперниците.

Пол Дойл, "Гардиън"