Най-големият мит, който Германия някога е продавала на света, е нейната собствена дисциплина. Почти всичко в страната затваря в неделя. Повечето малки магазини приемат само пари в брой. Компаниите си комуникират по факс. Дори най-простите административни задачи се давят в тежестта на собствената им абсурдна бюрокрация. Когато най-накрая ми беше предоставено право на пребиваване в Германия – процес, който отне почти година, получих информация, че мога да сваля разрешението си онлайн от интернет. Оказа се, че сайтът не работи…
Всичко това е потвърждение на неотдавнашните коментари на организаторите на Евро 2024, които публично разкритикуваха бюрократичната неефективност на страната домакин. „Ако имаме конкретни въпроси, Берлин ни препраща към федералните провинции. Ако попитаме там, ще бъдем препратени към правителството. От там пък въобще не реагират. Трябва да има ясни насоки и ангажираност“, каза управляващият директор на турнира Мекс Шер.
На пръв поглед Евро 2024 това лято трябва да бъде истински празник. Първото европейско първенство в обединена Германия. Нация, чиито вени са закачени за футбола. Страната има опит в домакинството на големи събития, а почти цялата инфраструктура вече е изградена. И на фона на беззаконията на Русия 2018, Катар 2022 и САЩ/Канада/Мексико 2026, може би Германия 2024 ще послужи като противоотрова на едно десетилетие със странни и обединени турнири.
И все пак, както извън терена, така и на него Германия е развила нещо като навик да пропуска чисти голове. Остават точно 100 дни до началото на състезанието, а в страната има много малко видим отпечатък, че ще има турнир. Изключваме, разбира се, футболните медии и неизбежните гигантски копия на трофея, монтирани на няколко места. Железниците в страната са засегнати от стачки, закъснения и хронична липса на инвестиции. Има информации, че нидерландските фенове имат толкова малко вяра в транспортната мрежа, че около 100 000 от тях планират да пристигнат с велосипеди.
Естествено интересът, брандирането и логистиката ще се засилят през следващите месеци. Но въпреки цялата солидна работа, извършена от 10-те града домакини, въпреки целия ентусиазъм, който може да се види от ранното търсене на билети (б.р. – 2,3 млн. души са кандидатствали да присъстват на финала), има явна липса на стратегия. А Германия наистина има нужда от голямо лято.
Когато директорът на турнира Филип Лам описа Евро 2024 като „повратна точка за Европа, обществото, за всички нас“, той инвестира откровено колосална степен на очакване в това, което всъщност е малко повече от 4 седмици международен футбол. „Този турнир е възраждане на европейската идея, за да издържаме по-добре на кризи и конфликти в бъдеще. Европа и нейните ценности като демокрация и свобода, многообразие и толерантност, интеграция и приобщаване трябва да бъдат укрепвани и празнувани“, написа Лам в статия за Kicker през октомври.
Това, за което бившият играч на Байерн дръзко се застъпва тук, е футболът като вид универсална обвързваща сила срещу популизма и разделението не само за Германия, но и за континента като цяло. И ако звучи малко идеалистично, тогава може би Лам е повлиян от собствените си спомени от домашния мондиал през 2006-а, когато Бундестимът стигна до 1/2-финалите, носещ се на вълна от добра воля и възвърнат патриотизъм. В страната наричат този турнир „лятна приказка“ и дори сега той заема привилегировано място в немската културна памет.
Тогавашният член на отбора Томас Хицелшпергер казва: „Беше просто едно голямо парти. Времето беше страхотно, всеки ден беше една огромна радост“. Мондиал 2006 сякаш изкристализира момент в германската история, когато те просто бяха преценили всичко. Нация, която се чувстваше комфортно в собствената си кожа и символи, либерална и толерантна, с процъфтяваща и оживена културна сцена, свръхбързи влакове и модерни футболни стадиони. „Лятна приказка номер две, това е идеалът. Ще направя всичко, за да гарантирам, че това ще се случи отново“, обяви Юлиан Нагелсман, когато стана селекционер на Бундестима през септември.
Но Германия от 2024-а е много различна страна – по-ядосана, по-счупена, по-малко сигурна за мястото си в света. Войната в Украйна показа нейната прекомерна зависимост от евтината руска енергия. Войната в Газа разкри дълбоките обществени разделения относно дългогодишната си подкрепа за Израел. Крайнодясна партия пък е втората по големина в страната, което вдъхнови антифашистки протести в редица градове.
В тази тенджера под налягане влиза Нагелсман – краткосрочното решение след 3 последователни турнирни провала и уволнението на Ханзи Флик през есента. Той наследи силно неравномерен отбор, лишен от защитници и нападатели, който все повече се отдалечава от публиката. която представлява. Играчите от Мондиал 2022 дори открито се съмняваха в подкрепата, която получават у дома.
„Преди време Германия винаги намираше начин да печели турнири. Напоследък винаги намира начин да ги загуби. Те не винаги играят толкова зле, но просто не става. Имаме някои брилянтни индивидуалности, но в дефанзивен план все още сме уязвими, дори когато владеем топката. А в предни позиции няма футболисти от най-високо качество. В Катар отборът понякога смяташе, че хората у дома искат те да загубят, което не е правилно. Но това увеличава още повече напрежението в един домашен турнир“, казва Хицелшпергер.
За първи път Германия влиза в домакински турнир, борейки се с вълната на историята. Те изоставаха във всеки от последните си 11 мача на голям форум. Не са печелили елиминационен двубой от 2016-а. И жребият им сега не е никак лесен. Унгария не е губила от Бундестима в официален мач от 1954-а насам. Швейцария не е падала в нито един двубой срещу тях от 2008-а. И двете страни имат солидно ядро от играчи с опит в Бундеслигата. Шотландия пък бързо се развива и ще се наслади на възможността да шокира Европа в нощта на откриването. За да триумфира, Германия ще трябва да впрегне качествата, които са я изоставили напоследък – единство, целенасоченост, решителност и ефективност.
И все пак футболът може да свърши магични неща в живота. Хицелшпергер завършва: „Животът стана по-труден. Имаме война, COVID-19 и много други негативни заглавия. Хората наистина искат да си починат от тези лоши неща. А футболът може да го достави. Пък било то макар и само за четири седмици“.
Джонатан Лю,Guardian, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС