Най-голямата футболна легенда на Германия Франц Бекенбауер почина в неделя, но смъртта му беше обявена официално вчера в късния следобед. Кой обаче беше той (колкото и да е трудно да се говори за него в минало време)?
Роден е на 11 септември 1945 г. като по-малкият син на пощенския служител Франц старши и съпругата му Антония в работническия квартал Гизинг четири месеца след края на войната. Запалва се по футбола, когато майка му го завела до централна гара, където световните шампиони от 1954 г. пристигнали с влак. Той вижда своите идоли и се зарича сам да стане велик футболист.
На 18 години получава първия си договор с Байерн Мюнхен. На 19 е национал, на 23 е шампион на Германия, на 27 е европейски, на 29 е световен шампион. На 31 години той спечели Европейската купа, сега известна като Шампионска лига, за трети пореден път. След това стана световен шампион като треньор - през 1990 г.. Тогава той е на 44 и тогава е направена най-известната снимка в живота му. Императорът върви сам през Олимпийския стадион в Рим, далеч от церемонията по награждаването. Златният медал е на врата му...
Той облича фланелката на Байерн на 18-годишна възраст, въпреки че преди това е голям фен на градския съперник Мюнхен 1860. По-късно той цитира конфликт с играч като причина да не носи фланелката на любимия си клуб.
В началото Байерн е в сянката на градския си съперник, но именно поколението, водено от Бекенбауер, заедно с вратаря Сеп Майер и голмайстора Герд Мюлер и под ръководството на югославския треньор Златко Чика Чайковски проправи пътя към славата, който ще създаде от Байерн не само най-добрия баварски и немски клуб, но и един от най-големите в Европа и света. Машина!
Като капитан на Байерн Бекенбауер е четири пъти шампион на Бундеслигата, също толкова пъти печели Купата на Германия и три поредни пъти е европейски шампион, има и една Купа на носителите на купи и титлата Световен клубен шампион.
12 поредни години е избиран в идеалния отбор на Бундеслигата и четири пъти е избиран за футболист на годината в Германия. Два пъти, през 1972 и 1976 г., е избиран за най-добър футболист на Европа.
По-късно печели шампионската титла на Германия с Хамбургер, а завършва кариерата си в американския Ню Йорк Космос, с който три пъти е шампион на Северноамериканската професионална лига.
Той беше също толкова успешен футболист и в националния отбор на Западна Германия. Участва на три поредни световни първенства и след загубения финал през 1966г. в Англия и третото място четири години по-късно в Мексико, той най-накрая вдига Световната купа през 1974 г. в Мюнхен като капитан. Две години по-рано в Брюксел Бекенбауер става и европейски шампион като капитан на Германия, а след това през 1976г. играе финал на Стария континент в Белград.
Пионер! Той е един от тримата, наред с бразилеца Марио Загало и французина Дидие Дешан, които по-късно печелят световната титла и като треньор - през 1990 г. в Италия на финала срещу Аржентина, след като четири години по-рано в Мексико губи битката за титлата от Марадона и гаучосите.
Байерн беше и все още е неговият клуб, въпреки че като служител той имаше други важни роли в германския и световния футбол. Години по-късно той беше президент на баварците и завинаги остана футболна икона в Мюнхен и Германия.
С милиона, който получава на прощалния си мач в Хамбург през 1982 г., той основава фондация, с която до последно подкрепя хората в нужда.
Съдбовната година за Кайзера е 2015 г. През юли синът му Стефан, най-малкият от първия му брак, почива от мозъчен тумор. Той е само на 46. Баща му е с него до последно.
През октомври 2015 г. “Шпигел” излиза със заглавието “Унищожената лятна приказка.” Става дума за "присвояване" на 10 милиона швейцарски франка. И въпреки че нищо не е доказано към днешна дата около "купуването" на домакинството на Световното първенство, Бекенбауер е почернен за няколко години напред.
През есента на 2017 г. Бекенбауер трябваше да претърпи тежка сърдечна операция. Следващата година - също. Той получи очен пристъп и вече не виждаше с дясното си око. Получи и изкуствена тазобедрена става и напоследък все повече се оттегляше от общественото внимание.
Малко преди 75-ия си рожден ден той каза пред репортерите на BILD: „Ние имаме душа. Идва отнякъде. И вярвам, че тя ще се върне там в един момент. Не знам къде ще бъде това.“ И разкри, че се моли всеки ден: „Благодаря ви за красивия живот, който ми беше позволено да водя. Уместно е да благодарим всеки ден.“
Бекенбауер няколко пъти е заявявал, че вярва в прераждането. Дали ще се роди отново? Едно е сигурно - както Линекер казва - всички играят футбол, но накрая германците печелят. Германия обаче в последните часове загуби най-голямата си футболна легенда... месеци преди да организира първенството, на което ще й гостува целият футболен елит на Европа.
Материал на "Труд"