Обичайното ледено изражение и стегнато телосложение, както когато играеше. За Миро Клозе (45 г.) времето сякаш е спряло. Изминаха 8 години, откакто той приключи с футбола и се сбогува с Лацио, за да започне ново приключение на пейката. Той получи треньорски лиценз преди малко повече от две години и сега чака проект, който ще го убеди, а междувременно прие предложението от Amazon Prime Video за коментатор.

„Това е ново за мен. След като ваканцията свърши, ще следя новините от трансферния пазар, за да бъда възможно най-добре подготвен. Току-що подписах договора с платформата в Италия и Германия за този сезон. Със сигурност желанието ми е да бъда треньор. В момента нямам екип, така че реших да опитам това ново изживяване, което ще ме държи близо до терена и ще ми позволи да науча нещо ново“, каза германецът.

Клозе, какво ви харесва най-много в треньорството?

Пътят, по който вървя, ме очарова. Прекарах пет години в Германия между теория и практика, за да получа всички лицензи. Много харесвам да тренирам, вътре в себе си изпитвам желание да предам нещо на играчите и да им помогна да постигнат целите си.

свързани статии

Какъв треньор сте, вдъхновявате ли се от някого?

От всеки треньор се опитваш да вземеш това, което чувстваш, че е най-близо до теб, до твоята представа за играта. Например не можете да гледате Пиоли и да правите всичко като него. Не би било правилно и не го усещам така. Бих бил фалшив, ако се огранича до това да бъда нечие копие, а и ще се изложа пред екипа и няма да изглеждам истински в очите им.

Начело на кой отбор се виждате?

Следя немското първенство, също и Втора Бундеслига. Но трябва да призная, че продължавам да наблюдавам внимателно Серия А, към която останах привързан. Бих се виждал добре в отборите, в които съм играл, следователно Кайзерслаутерн в Германия и Лацио в Италия.

Ако можехте да изберете идеален централен нападател за вашия отбор, кой би бил той?

Левандовски. Бях доста комплексен, имах удар с глава, скорост. Но той е още повече. Левандовски ме превъзхожда физически, с десен и ляв крак, с глава и позициониране в наказателното поле. Наистина е страхотен, предлага пълен пакет.
 

Мбапе също не е лош и е само на 4 гола от световния ви рекорд на мондиали (б.р. – 12 срещу 16), мислили ли сте за това?

Разказах на децата си за това, докато гледахме последните мачове от първенството в Катар. В следващото може би ще ме надмине. Това е животът. Сега участниците на световните първенства се увеличават, а с това и мачовете. Един ден доста играчи ще са пред мен.

От друга страна, какво мислите за Имобиле, последният сезон беше труден за него?

Този ще е по-добре. Играта на Лацио малко се промени, базира се върху къси, бързи подавания и изграждането от дълбочина. И тогава, независимо дали действията възникват отдясно или отляво, всичко винаги се случва с правилната скорост и с перфектните играчи, които да го обслужват.

Как си обяснявате недостига на италиански нападатели?

В Германия е същото. Ролята се промени. Известно време се играеше с „фалшивата деветка“, а сега е по-трудно. От известно време казвам, че има нужда от комплексни нападатели, защото един път играете срещу отбор, който се е барикадирал отзад, а друг пък срещу такъв, който ви атакува. Ето защо трябва да работим с младите играчи, за да създадем нападатели, които знаят как да се справят с всякакви ситуации.

Италия не се класира за последните две световни първенства, докато Германия не е излизала от групата си от 2014 г. Какво се случва с тези два национални отбора?

Въпрос на поколения. Днес, ако погледнем младежките сектори, виждаме, че Франция и Англия вече са силни, което си пролича на европейското първенство до 21 г. Трудно е за обяснение, понякога е и въпрос на късмет и не означава непременно, че има един виновник.

Обръщайки се към актуалните събития, какво мислите за масовото преселване на шампиони към Саудитска Арабия или Катар?

Гледал съм може би двайсетина минути мач от арабското първенство и не мога да кажа на какво ниво е играта. Но много играчи отиват там, дори от Италия. Мисля, че ако сте в края на кариерата си, като например Бензема или Кристиано Роналдо, тогава може да е добър избор. Що се отнася до Милинкович-Савич обаче, аз го виждам малко по-различно. За мен той не е на подходящата възраст за тази стъпка. Виждах го по-добре в Англия или Испания. Но това е негово решение и ние трябва да го приемем.

свързани статии

При практически неограничените икономически ресурси на арабите има ли риск от нелоялна конкуренция на пазара?

В Германия се говори същото за Англия или ПСЖ във Франция, тоест, че имат пари в изобилие. Със сигурност би било по-лесно, ако имаше единни правила. Но във футбола е трудно всички да се съгласят.

Някога имали ли сте арабско изкушение?

Не, но в края на кариерата си можех да отида в Китай. Казах не, защото вече бях на 38 години. Вече бях решил, че ако приключа с Лацио, ще се откажа. Семейството ми искаше да се върне в Германия.

За сбогуването си с Лацио казахте едно, а Игли Таре – друго. Каква е истината?

Не знам защо го каза. Знам какво ми предложи и какво ми каза, мога да говоря само за това. Никога не ми беше представено предложение да продължа, така че си тръгнах. Ако един клуб реши да не продължи с играч, това е нормално, на всеки се случва. Но просто го кажи. От друга гледна точка аз съм много германец: имам семейство, деца, трябва да изберем училище, да планираме. Не мога да чакам да дойде последният ден, 16за да разбера бъдещето си. Не е добре, когато питате, а ви отговарят „още не знаем“. Достатъчно е едно „да“ или „не“ без излишни думи. И това не засяга само мен, но и Лулич, Маури или други играчи. Разликата е, че аз го казах. Съвестта ми е чиста, казах каквото чух. Но това не променя връзката ми с Лацио, който се надявам да тренирам един ден.

Имахте ли вече възможност да говорите за това с Лотито?

За 10-годишнината от спечелването на Купата на Италия през 2013-а говорихме, но не и за това. Но една от целите ми за в бъдеще е именно да водя Лацио.

Какво означава за вас Купата на Италия?

Много. Дори сега, когато се върнахме на „Олимпико“, въпреки че минаха 10 години, беше прекрасно да видя пълния стадион и ентусиазма на тифозите. Няма точна дума, която да опише колко развълнуван бях този ден, да видя отново отбора на Лацио, да бъда толкова щастлив. Това е, което обичам във футбола, тези емоции. Като тези веднага след спечелването на купата, когато влязох в съблекалнята и видях разплакани масажисти, физиотерапевти. В моята кариера съм спечелил много, но и загубил много. Но тези моменти са незаличими в сърцето ми, защото видях истинско щастие в тези очи.

Последен въпрос – все още ли си лягате в 20:30 часа?

Никога досега не съм се прибирал вкъщи на разсъмване (смее се). Но сега определено си лягам малко по-късно.

Марко ЕРКОЛЕ „Кориере дело спорт“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС