Идеята на Мишел Платини за изравняване на материалното състояние на клубовете в Европа, наречена "финансов феърплей", живее вече 4 г. Достатъчно, за да настъпят промени в трансферните отношения в играта.
В пъти нараснаха цената и броят на свободните агенти
Една от главните задачи в компютърните игри, в които всеки може сам да си комплектува виртуален отбор, е била винаги подписването със свободни агенти. Привличаш момъка срещу прилични разноски, държиш го в отбора половин година, след което го продаваш на достойна цена.
От известно време гонката за момчета без договори е вече реалност. Дори и най-безумните комисиони на агента не могат да се сравнят със сумата за трансфер в друг отбор. Още повече че именно за подобен род сделки УЕФА не налага "вето" дори когато забранява трансферите. Разбирайки това, много играчи с изтичащи договори с чиста съвест завишават своите изисквания за заплата и "разноски". Ако сегашният клуб не е съгласен, той винаги може да си потърси друг отбор.
Някои страдат от подобна ситуация - например цели отбори са били разпускани, без ръководствата да получат и стотинка от това. През миналия сезон сред топ свободните агенти бяха вече поовехтели мъже: Евра, Ашли Коул, Дрогба. Това лято вече можете да поканите срещу нула трансферна сума голмайстора на "Олимпик" (Марсилия) Андре-Пиер Жиняк, Стефан Мбиа, Евгений Коноплянка и Сами Кедира. Сумарната пазарна стойност на квартета е около 55 млн. евро.
Дългосрочен наем и наем със задължителна покупка. Ако играчът е много необходим, а договорът му изтича само след няколко години, той може да бъде привлечен под наем. Включваш в съответния договор едни добри пари за пребиваването на футболиста в твоя отбор и ето че Радамел Фалкао разказва наляво и надясно, че цял живот е мечтал да рита в "Манчестър Юнайтед".
Впрочем дори по въпросите за наема в момента съществуват някои различия. Много неголеми клубове просто събират футболисти за няколко години. Денис Суарес (от "Барса" под наем в "Севиля"), Кристиан Тейо (от "Барса" под наем в "Порто"), Каземиро (от "Реал" (М) в "Порто") – всички те напуснаха своите основни отбори повече от един сезон. Можем да припомним и историята на Тибо Куртоа от "Челси", който според правилата на арендата изигра в "Атлетико" повече време от някои закупени от мадридчани футболисти.
Друга разновидност на "временното ползване" на играча е наемът с право на задължително откупуване. Тоест, Негредо премина временно във "Валенсия", но през лятото "Манчестър Сити" ще получи пари за него и той повече няма да се върне в Англия. Подобен ход позволява на клубовете да си разпределят разходите за няколко години напред, което в крайна сметка им помага да избегнат наказания от проверяващите от УЕФА.
Необходимостта да се продава, за да се купи
"За да продадеш нещо ненужно, трябва да купиш нещо ненужно" – разправяше момченцето от анимационния филм. Във футбола това правило действа обратното. За да купиш, трябва да продадеш. В сегашните условия в това отношение идеално работи "Челси". За миналата финансова година "сините" заработиха от продажба на играчи 146 млн. евро, а похарчиха 138 млн. При това малцина биха изразили мнение, че отборът е отслабнал. Просто трябва мъдро да пласираш Давид Луис за 50 млн., а Лукаку – за € 35 млн. Новият сезон още не е започнал, а "Челси" вече има излишък от 8 млн. към бюджета след продажбата на правата на младия Торган Азар на "Борусия" (Мьонхенгладбах).
Рано или късно всички се изправят пред подобна необходимост. Дори Флорентино Перес се научи да не трупа безкрайни минуси, разделяйки се с играчи. Междувпрочем един от тях - Алваро Мората от "Ювентус", изхвърли неговия отбор от ШЛ, но това са вече шеги на съдбата.
Срив на гръмките сделки и тяхната предсказуемост Необходимостта от контролиране на разходите направи трансферния пазар доста предсказуем. Сега, ако става дума за наистина гръмка сделка, може съвсем уверено да се разсъждава не само за основните участници, но и за по-нататъшния развой на събитията. Например историята с Пол Погба. Към този момент могат да си го позволят само "Барселона", "Реал" (Мадрид), ПСЖ, "Челси" и двата отбора от Манчестър. За тази сделка обаче парижани и Гражданите ще се наложи да продадат минимум няколко футболисти, иначе ще излязат на минус, а финансовият феърплей не им го разрешава.
Засега "Юнайтед" все още може да си позволи безумни трансфери, но в интерес на истината Погба съвсем не гори от желание да се върне в клуба, който го изрита навремето. Остават само три варианта, като при това "Челси" никога не е бил забелязван да проявява интерес към французина. Ако пък Погба се договори с Мадрид, следва да се очаква крупна продажба от испанския клуб. Например завръщането на Бейл в Англия или заминаването на Кристиано в Париж.
Така веригата може да продължи. Финансовият феърплей лиши пазара от безумието, което всички псувахме, но с което свикнахме през последните години.
Офшорните клубове и уникалният случай с МС
За това как се влагат пари в офшорна компания, няма никога да ви разкаже никой чиновник, но "Манчестър Сити" се оказа единственият клуб, който започна да "изпира" играчите. Разбирайки, че УЕФА е наложила лимит върху ежегодните трансферни шопинг кампании, собствениците на "Сити" придобиха два клуба извън пределите на юрисдикцията на Мишел Платини. "Ню Йорк Сити" и "Мелбърн Сити" са два варианта за промеждутъчни звена, чрез които шейховете заобикалят финансовия феърплей. Досега те се възползваха от този метод само веднъж – в случая с Франк Лампард. Напуснел като свободен агент "Челси", първоначално той подписа договор с "Ню Йорк". Оттам той бе даден под наем от американския "Сити" в английския "Сити", което предизвика безсилната ярост на мениджъра на "Челси" Моуриньо.
Възможно е това да е само началото. И след няколко години натиск от УЕФА звездите, формално принадлежащи на великия клуб "Мелбърн", да играят вече с екипа на "Манчестър Сити".