Далеч не всички от тези футболисти са оправдали очакванията в новия си тим, нито цената, платена за тях, като в някои от случаите техният трансфер е останал на практика незабележим за медиите. Не става дума и за най-скъпите сделки в историята. Всеки от тези играчи обаче е донесъл огромна полза на съответния отбор. Успешността на един трансфер невинаги може да се измери с числа.

Робиньо

От Реал М в Ман Сити (2008).

Цена: 40 млн. евро

Бразилецът не се представи кой знае колко силно през двете си години в Манчестър и не спечели нито един трофей. Този трансфер обаче беляза началото на новата ера в историята на Гражданите, които се превърнаха в един от колосите на пазара.

Може да се каже, че именно благодарение на привличането на Робиньо по-късно играчи като Тевес, Яя Туре, Балотели, Насри и Кун Агуеро сложиха небесносиния екип.

Патрик Виейра

От Милан в Арсенал (1996)

Цена: 5 млн. евро

Виейра беше изиграл само един сезон във френския елит с екипа на Кан, след което бе отишъл в Италия едва на 19 години. По онова време обаче в Серия А можеха да играят само трима чужденци, а присъствието на Бобан, Десаи, Савичевич и Уеа не оставяше място на младока в Милан. Нищо чудно, че той се премести в Англия, веднага щом сънародникът му Арсен Венгер, новият мениджър на Арсенал, го повика.

В Северен Лондон Виейра се превърна в абсолютен лидер и помогна на Топчиите да спечелят три шампионски титли (една от които без загубен мач) и четири Купи на Англия.

Именно успехът на младия Виейра създаде репутацията на Венгер като отличен откривател на млади таланти.

Руд Гулит

От ПСВ Айндховен в Милан (1987)

Цена: 7,5 млн. евро

Цената на трансфера в онзи момент превърна холандеца във втория най-скъп играч в историята след Диего Марадона. „Ще видите, той е още по-добър от него“, обеща босът на росонерите Силвио Берлускони на тифозите.

Още в първия си сезон Гулит стана шампион на Италия, като росонерите стъпиха на върха за първи път от девет години. По-късно атакуващият халф и сънародниците му Ван Бастен и Рийкард станаха символи на „холандския“ Милан на Сака, спечелвайки заедно още две шампионски титли, две КЕШ, европейски суперкупи и Междуконтинентални трофеи. Този отбор се превърна в един от най-добрите в историята.

Роналдиньо

От ПСЖ в Барселона (2003)

Цена: 30 млн. евро

Барселона изживяваше тежък период и още не бе преглътнала „предателството“ на Луис Фиго. Роналдиньо пък чувстваше, че френското първенство е твърде малка сцена за него.

Новият президент на каталунците Жоан Лапорта бе обещал да доведе на „Ноу Камп“ Бекъм, но в крайна сметка изпревари Манчестър Юнайтед за подписа на Роналдиньо.

За пет години в Барса Роналдиньо не само спечели две титли и една Шампионска лига, но най-вече върна радостта на хората по трибуните на „Ноу Камп“ с атрактивния си стил на игра.

Златан Ибрахимович

От Милан в ПСЖ (2012)

Цена: 21 млн. евро

От 2003 до 2011 г. Ибрахимович игра в пет различни отбора – Аякс, Ювентус, Интер, Барселона и Милан. В целия този период той неизменно печелеше титлата на съответната страна. На следващата година забележителната серия на шведския национал приключи и скоро той смени тима за пореден път.

Малко по-рано катарски консорциум бе купил френския ПСЖ и шейховете заложиха на Златан. Изборът им се оказа изключително успешен. Оттогава парижани имат две поредни титли, превръщайки се в безспорни господари на френския клубен футбол. Ибра пък и в двата случая ставаше голмайстор и най-добър играч на сезона.

Жан-Пиер Папен

От Брюж в Олимпик М (1986)

Цена: 2 млн. евро

Бернар Тапи, ексцентричният нов президент на клуба от Марсилия, се бе заел да върне славата на Олимпик, който не бе ставал шампион на Франция от 1972 г. и дори бе прекарал няколко години във втора дивизия. Магнатът решил да се довери на младока, прочул се в белгийския Брюж, който бе участвал на световното през 1986, отбелязвайки два гола в Мексико.

Възникнал обаче един проблем: Папен вече се бил разбрал с Монако. За Тапи това не било пречка. Той се обадил на нападателя по телефона и му предложил двойно повече пари, отколкото му обещали в княжеството.

Папен не само стана голямата звезда на марсилци, но проправи пътя за следващите звезди. След него на „Велодром“ дойдоха Пеле, Франческоли, Уодъл, Дешан, Стойкович и много други. Така Олимпик стана най-добрият френски тим в историята и  единственият, спечелил европейската клубна корона.

Габриел Батистута

От Фиорентина в Рома (2000)

Цена: 35 млн. евро

Аржентинецът бе вече почти на 32 години и съветниците на президента на Вълците Франко Сенси се опитали да го убедят, че привличането му няма да е добър ход.

Босът, засегнат в гордостта си от успеха на градския съперник Лацио, току-що спечелил скудетото, обаче настоял. Тифозите на Рома се довериха на президента си и повярваха на Батигол. И всичко свърши добре: година по-късно джалоросите триумфираха с титлата след почти 20 години суша.

Въпреки че Батистута направи само един силен сезон във Вечния град, вкарвайки 20 гола в Серия А по пътя към заветното скудето (следващите две години не бяха толкова успешни нито за Рома, нито за него), той е смятан за един от най-добрите футболисти в историята на клуба.

Луис Фиго

От Барселона в Реал (2000)

Цена: 62 млн. евро

Каталунците и Кралския клуб винаги са били големи съперници, но този трансфер ги превърна в смъртни врагове.

Не става дума за сделка, задоволила и двата клуба: Белия балет просто плати клаузата за разтрогване на капитана на Барса.

Именно обещанието да купи Фиго изстреля на власт Флорентино Перес, като му помогна да спечели клубните избори. Строителният магнат дори бе предложил да покрие годишните вноски на всички членове на клуба, ако португалецът не дойде на „Бернабеу“.

В крайна сметка обаче той изпълни обещанието си, а с идването на Фиго започна първата „галактическа“ епоха в Мадрид. Реал приложи стратегията да купува по една суперзвезда всяко лято и бе най-силният отбор в света в периода от 2000 до 2004 година.

Роналдо

От Барселона в Интер (1997)

Цена: 27 млн. евро

Смята се, че именно този трансфер срина всички мислими и немислими ограничения и привлече вниманието на целия свят, включително и на хората, които не се вълнуваха особено от футбол.

Когато попитаха Масимо Морати не са ли това прекалено много пари за един футболист, при положение, че по света има толкова мизерия и нещастие, той отвърна: „На света няма по-нещастни хора от тифозите на Интер“.

Сумата по трансфера бе оправдана заради класата на Роналдо, чийто прякор неслучайно бе Феномена. За една година в Барса той отбеляза 47 гола в 49 срещи. С екипа на нерадзурите той малко свали темпото, като имаше нещастието да пропусне над две години след две последователни тежки контузии на коляното.

По-късно Феномена стана световен шампион и премина в Реал М. Днес той е смятан за един от най-добрите нападатели в историята на футбола.

Диего Армандо Марадона

От Барселона в Наполи (1984)

12 млн. евро

Рекорден за времето си трансфер, но може би това са най-добре похарчените пари в историята на играта. Привличането на Марадона хвърля цял Неапол в екстаз.

Въпреки че за сделката се знаело предварително, приключването на трансфера се забавило доста. Неаполитанците били готови да щурмуват консулството на Испания.

В крайна сметка, когато Марадона най-после каца в града, лудост обзела Неапол. Екстатичното състояние трае седем години, в които среднякът от юга започва да мери (често пъти успешно) сили с грандовете от севера. Благодарение на дон Диего Наполи печели два пъти титлата на Италия, веднъж Купата на страната и веднъж Купата на УЕФА.

Заб.: Сумите са дадени в евро, макар че в голяма част от случаите трансферите са осъществени преди въвеждането на тази валута

„Евроспорт“