Книгата с историята на световните първенства ясно показва, че нито една страна не е успяла да вдигне най-голямото спортно отличие, когато е разчитала на чуждестранен треньор. В последните години, най-близо до целта бе Гуус Хидинк, който успя да изведе Южна Корея до четвърто място на Мондиал през 2002 година. Въпреки тази статистика, дванадесет национални отбора са решили да заложат на чуждото, вместо на родното тази година. Някои от тях ще се надяват да преминат групите, а други откровено излизат с амбицията да спечелят титлата.Може би домакините са най-емблематичният пример, тъй като заложиха на чуждото, но изпитаното. Бразилецът Карлос Алберто Перейра ще води ЮАР на Мондиала, като това ще бъде негово шесто участие на турнир от такава величина, след като досега е водил два пъти Бразилия (1994 - шампион и 2006), Кувейт (1982), ОАЕ (1990) и Саудитска Арабия (1998). На 67 годишна възраст той е изпитал почти всичко от футбола, но не се залъгва с мечти за злато тази година: "Ще бъде нелепо ако кажа, че имаме шанс да спечелим Световната титла, но мога да кажа спокойно, че сме готови да се изправим срещу всеки." Изглежда обаче тактиката му е сполучлива, тъй като в наскорошно проучване, цели 14 процента от южноафриканците смятат, че могат да станат световен шампион, като по оптимизъм по-напред са единствено бразилците с 37 процента.Англия е не по-малко интересен казус. След поредица разочарования, излизащата винаги с амбиции за първото място Англия този път изглежда най-подплатена откъм игра и качество, след като заложи на опитния Фабио Капело. Италианецът изглежда способен да се адаптира към най-различни условия, а каква е тайната му, той самият разкри преди време в интервю за ФИФА: "Най-важното е да разбереш средата, в която ще работиш. Трябва да разбереш манталитета на футболистите. Например в Милано са по-резервирани, в Рим са по-страстни и т.н. Само ако разбереш това, можеш да приложиш най-подходящите методи."Ако финалистите на Световното се определяха спрямо това коя нация има най-много треньори, то тази година за отличието щяха да спорят Англия и Германия. Освен техните собствени селекционери, всяка страна ще бъде представена от още по двама специалисти. Аржентинците Марсело Биелса и Джерардо Мартино ще водят съответно Чили и Парагвай, докато германското дуо Отмар Хитцфелд и Ото Рехагел ще дърпат юздите на Швейцария и Гърция.След като Австралия впечатли през 2006 година под ръководството на Гуус Хидинк, "кенгурутата" решиха да заложат на друг холандец - Пим Вербеек. Колумбия пък може и изобщо да не играе на финалите, но има своя треньор там - Рейналдо Руеда ще води Хондурас.Това е първият Мондиал в Африка и ще бъде отбелязан от двама специалисти, които са родени там - алжирският наставник Рабах Саадан и роденият в Мозамбик селекционер на Португалия - Карлош Кейрош. Без Алжир, всички африкански отбори са заложили на чужденци. Така шведът Ларс Лагербак ще предвожда Нигерия и самият той се надява да класира "Супер Орлите" поне на полуфинал: "Нигерия може да стигне далеч. Ако не вярваш в собствения си потенциал, нямаш право да си на този турнир."Още един швед ще се подвизава на стадионите в ЮАР и това е добре известният Свен Горан Ериксон, който пое по спешност Кот д'Ивоар точно преди турнира. Французинът Пол Льо Гуен ще води Камерун а сърбинът Милован Райевац - Гана. Всеки един от дванадесетте чужденци ще трябва да работи с коренно различен по манталитет отбор. Кой от тях обаче ще се справи най-добре със задачата си, предстои да разберем.Ето и всички чуждестранни треньори:
Страна Треньор Националност
ЮАР Карлос Алберто Перейра Бразилия
Англия Фабио Капело Италия
Австралия Пим Вербеек Холандия
Чили Марсело Биелса Аржентина
Парагвай Джерардо Мартино Аржентина
Швейцария Отмар Хитцфелд Германия
Гърция Ото Рехагел Германия
Нигерия Ларс Лагербак Швеция
Кот д'Ивоар Свен Горан Ериксон Швеция
Камерун Пол Льо Гуен Франция
Гана Милован Райевац Сърбия
Хондурас Рейналдо Руеда Колубмия