Цифрите са зашеметяващи. 22 титли на сингъл в Големия шлем, рекорден брой седмици (377) и осем години като номер едно. И все пак най-забележителното постижение на Щефи Граф е като тийнейджър. През 1988 г. тя спечели всичките четири култови турнира, плюс златен медал от олимпиадата в Сеул. Двадесет години по-късно 39-годишната германка изглежда в чудесна форма, готова отново за размяна на форхенди в професионален турнир. Родена и израснала в Германия, днес бившата кралица на корта живее в Лас Вегас със съпруга си, другата тенис легенда Андре Агаси, и двете им деца Джейдън (7) и Джаз (5). Списание "Тенис" й гостува, за да научи повече за историческия триумф и живота след тениса. - Точно 20 г. изминаха от вашия "Златен шлем". Кой мач от 1988 г. си спомняте най-добре?- Имам много спомени, но не мога да посоча конкретен мач. Тогава очевидно имах невероятен старт. Представих се чудесно в Австралия и Париж. Най-трудно ми беше на US Open, където непрекъснато ме бомбардираха с въпроси. Бях на 19 г. и ми трябваше добра концентрация във всеки мач. На финала срещу Габриела Сабатини бях съкрушена, а предстоеше люта битка. В средата на третия сет се схванах, но за мачпойнта изцедих всичко от себе си. Ако не бях спечелила онази точка, щях да загубя мача. - Същата година с аржентинката направихте няколко шоута. Тя ли беше препятствието ви към Златния шлем?- Най-трудният ми противник беше Мартина НавратиловаТревните кортове бяха необичайна настилка за мен и на "Уимбълдън" Мартина беше много мощен противник. - За разлика от Пекин олимпиадата в Сеул се проведе непосредствено след US Open. Какво си спомняте?- Същата нощ след триумфа в САЩ летях за Германия, а на следващия ден - за Южна Корея. Самолетът ми беше пълен със спортисти лекоатлети. Аз обожавах 800-те метра и когато пристигнахме, отидох при момчетата. Макар и капнала, опитах се да спринтирам с тях. Смяната на спортовете ме освежи приятно. Хареса ми да бъда част от олимпийския тим и олимпийското село. - Най-ценен ли беше златният медал от Сеул?- Не. Беше по-специален, но за мен винаги най-важни са шлемовете. Това е нашият спорт. Четири пъти в годината трябва да си в топ форма за две седмици. - Кой беше най-коравият и най-талантливият ви съперник?- Моника Селеш беше свиреп боец. Не мирясваше през целия мач. С нея се играеше изключително интензивно - тя удряше силно топката, беше много мощна и притежаваше страхотен ляв сервис. А най-талантливи бяха сестрите Винъс и Серена Уилямс - невероятно атлетични, те покриваха целия корт. Имаха реален потенциал да бъдат най-добрите. - Успяваха ли да го реализират?- От време на време. Липсваше им постоянство. Докато Навратилова работеше върху всеки аспект от играта и физиката си, а Енен буквално изстискваше всичко полезно от себе си. Сестрите Уилямс просто не успяха да достигнат нивото, което заслужават. - След оттеглянето ви в женските турнири няма постоянен, доминиращ шампион. Защо, според вас?- В този спорт вече гъмжи от звезди и е трудно да се задържиш задълго на върха. Истински кралици са сестрите Уилямс, Мария Шарапова и всички руски тенисистки - На тема доминация, миналата есен Роджър Федерер счупи рекордави от 186 последователни седмици като номер 1. - Честно казано, за пръв път го чувам (смее се). Много-много не следя тези неща. - След оттеглянето големите спортисти се борят с живота. Как мина този преход при вас?- Винаги съм чувствала, че тенисът е част от живота ми, но не целият живот. Имах достатъчно други хобита и интереси, които ми помогнаха по-лесно да превключа. - Имате доста проекти извън корта, включително линия за мебели с Крейс и рекламна кампания с Люис Вюитон. Как правите избора си?- Знаете ли, най-доброто, което ми даде тенисът, е семейството. На второ място е луксът какво да правиш със свободното време. Аз пътувах по света, посещавах музеи, изложби, различни култури и архитектури и смятам да въплътя преживяното в проекти. - Друг проект е Airflow, линия на Head за ракети за жени. Доколко участвате в него?- Преди две години при мен дойде Кевин Кемпин, вицепрезидент на Head за продажби и маркетинг, и обсъдихме идеята за производство и модернизиране на различни модели. Искахме да направим нещо за женския тенис, за да стане по-лесен за някои жени. - Като по-млада вярвахте ли, че ще живеете в Лас Вегас?- Не, но тук се чувствам благословена. Живея с двете деца, мама, брат ми и неговите 4 деца. Андре е роден и израсъл тук, така че ние сме сплотено семейство сред приятелски кръг. - Кое най-много ви липсва от Германия? - Тук е почти цялото ми семейство, а където е семейството, там е и домът ми. Но в Германия имам фондация "Деца за бъдещето", заради която често ще прескачам. Освен това там имам още бизнес и приятели. - Смятате ли да ориентирате Джей и Джаз към тениса?- Те сами решават кое най-много ги забавлява. Предлагаме им различни спортове: футбол, бейзбол, ски, сноуборд. Всички харесват зимните спортове. Тенис обаче играят малко. Ако не го харесат, няма да имам нищо против.