Бившият национален селекционер по футбол Христо Стоичков даде поредното си противоречиво интервю, този път пред предаването Зона Спорт по БТВ.- Христо, какво се случи, че напусна националния тим след мача с Албания в София и избра испанския Селта?- Поради много причини, но всичко е минало вече. Предпочитам да гледам само напред, тъй като миналото няма да го върнем. Само можем да съжаляваме, но такъв е спортният живот на всеки един. Независимо дали ще е треньор, президент. Орисията ни е такава.Когато има резултати, когато вкарваш голове, дузпи. Отделно е, когато си треньор. Зависим си от групата, която водиш на лагер. Никога не съм критикувал момчетата, които са били в националния отбор, няма да го направя и сега. Те са професионалисти, знаят за какво играят в националния отбор. Това, че не се получават резултати, не се получават неща, които запалянковците искат да видят на стадиона. Все пак ние трябва да обърнем внимание на това, което идва отдолу. Все пак за последните няколко години, отдолу почти нищо не дойде в първия отбор, което за нас е един минус. Без да търсим оправдание, когато младежкият отбор, когато юношеските отбори подхранват постоянно и се качват в следващите генерации, е много по-добре за всеки треньор – дали ще бъде на младежкия или на първия отбор. Опасявахме се само от това, от кога да разчитаме на футболисти, които са извън граница. Сами се убедихме, че това, което е зад граница е малко и недостатъчно. Трябва да се съобразяваме с тези, които малко или много са на друг режим, друго мислене, други мачове. Интензивността е много по-голяма в мачовете зад граница. Неща, които общо взето са характерни за нашия футбол.- А защо избра Селта в един такъв доста деликатен момент за националния отбор?- Аз винаги съм обичал предизвикателствата, винаги съм търсел трудности. В моя живот е имало много трудности. Винаги съм успявал да ги преодолея. С моя помощ, с помощта на моите треньори, на моите колеги. Така че за мен това беше крачка напред. Едно е да работиш на лагер с националния отбор по 4-5 дни, друго е да тренираш всеки ден. Имаш повече аргументи как можеш да направиш състава за даден мач.- Тогава ли беше удачният момент да поемеш Селта?- Нали трябва да се направи първа крачка. Така съм преценил, така съм мислил, че първата ми крачка трябва да бъде трудна.- Всички бивши наставници на националния отбор загатваха за външен натиск, интереси, вмешателство в работата им, напрежение...Какво не се получи при теб?- Вмешателство? На мен никой не ми се е месил в моята работа. Знам, че постоянно се рови, че постоянно се търси, че някой ми е нареждал кой да играе и кой не. Нека да излезе и да каже: "Аз му казах кой футболист да играе".- Има ли го този външен натиск?- (смее се) За теб може да го е имало, за мен не. - Чувстваш ли се предаден от свои?- От мои колеги не. Нито от Боби Михайлов, нито от Данчо Лечков, нито от Наско Сираков, нито от Емил Костадинов, които са в управата на футболния съюз. . Мисля, че много години сме го показвали като футболисти, а след това и като ръководители.- Появи се едно такова мнение, че си използвал националния отбор за трупане на стаж за треньорски лиценз. Как ще отговориш на тези нападки?- Всеки има право да мисли и да дава неговото мнение. Това, дали аз ще ги приема или не, е личен мой проблем. Така че за стаж – ето в Кремиковци да правят стаж колкото искат. Или да копат тука по улиците, или по селата – да копат краставици и домати. Стаж? Не сме на училище, за да трупаме учителски стаж. Това е нашата практика, това е нашият занаят.- Често сме си говорили с теб, обаче без да достигаме до истината – кои са виновни за провалите на националния отбор – треньорите или играчите?- В световния футбол треньорите са виновни.- А в България как стоят нещата?- На този въпрос си отговорете вие сами, като правите анкети.- Ицо, защо избра точно Селта?- Защото е един отбор с традиции в Испания. Един отбор, който в последните 10-ина години винаги е бил в челото, но през последните 10 години 3 пъти е бил и във Втора дивизия. След като са играли в Шампионска лига, в УЕФА. Може би силите не им достигат да поддържат това ниво. Е оттам идва тази криза, в която навлезе отбора. Иначе миналата година в цялото първенство на Испания са записали едва 8 победи. Няколко равни и другото всичко загуби. Трябва да се коригират нещата, трябва да се работи. Не ме е срам, че съм поел отбора, който беше изпаднал. Те бяха на предпоследно място, когато отидох аз.- Съжаляваш ли за това как се развиха нещата във Виго?- Не. Напротив. Даде се път на много млади момчета. В момента, с изключение на 4-5 момчета, които са някъде на по 28-29 години, останалото е под 20 години. Това е една перспектива, един начин на работа, който започнахме от миналата година. Но, знаете, когато отборът не върви, или искат след една победа веднага да се върне в Първа дивизия... Населението в града може би е разделено на две. Едните са от Депортиво Ла Коруня, другите са от Селта Виго. И там е голямото напрежение около отбора. След изпадането 17 момчета напуснаха отбора. Някои аз не ги желаех в отбора, тъй като не можеше да се плащат високи трансферни суми, високи заплати, каквито самите футболисти и мениджърите им искат. В крайна сметка се спряхме на футболисти, които в един период от 3-4 години... Мисля, че е правилният път, който Селта пое.- Христо, както в националния отбор, така и в Селта се чуха доста оплаквания, относно методите ти на работа. Какво представляват тези методи на Стоичков?- Тези "методи" са за тези, които не разбират от футбол и са застанали в градинката пред Банята и играят шах. Може би никога не са играли футбол, може би никога не знаят каква е тази игра. Защото е просто запалянко. Иска във всеки мач да вкарваш по 5 гола. Просто невъзможно. Трябва много труд, много дисциплина, отговорност от всеки един. А някои идват от държави, които не могат да понасят дисциплината, която се влага в тренировъчния процес. За мен винаги е било много важно тренировъчният процес, не е важно 90-те минути от даден мач. Както тренираш, както се готвиш през седмицата, мисля, че това е показателно. 90 минути минават много бързо.- Да разбираме, че "методът Стоичков" е здрава дисциплина?- И то много здрава! Тъй като аз съм имал много треньори в моята кариера и знам как са използвали моите качества и как във всеки момент съм могъл да бъда мотивиран.- Какво научи от дебюта си на клубно ниво и не бяха ли много високи целите?- На клубно ниво просто целта беше да оставя отбора в Първа дивизия. Всеки е виновен, в това число и аз. Бях при тях 9 мача. Не успяхме да постигнем тези няколко мача, които загубихме, но имахме възможността да спечелим или да завършим наравно. Отборът не успя, но все пак имаше отговорност във всеки един . Играхме с отбори, които тая година са в европейските турнири – Сарагоса, Виляреал...- Защо и с какви чувства се раздели със Селта?- Много са задълбочени, за да се връщам назад. Това е просто един отминал период...- Ти влезе в полемика с българския народ след едно твое интервю в едно родно списание. Христо, обичаш ли България?- Този въпрос ще го оставя на критиците. Те да мислят. Да отговарям на двама или трима, файда няма.- А защо не обичаш държавата?- Защото са две различни неща.- Имаш достатъчно доводи за това, така ли?- Много са поводите, но моят живот така е уреден, че не мисля въобще за това какво може да стане тук. От 16-17 години съм на Запад и за малко съм тук.- Много хора се обидиха от едно твое изказване, че ЦСКА не ти е дал нищо. Така ли е наистина? Знаеш колко болна тема е това за привържениците на ЦСКА...- ЦСКА е един период от моята кариера. Както ЦСКА ми е дала възможност 5 години да играя. Завършил съм ги и са ме продали. И са ме продали. Той вече не съществува там. Бях в Барселона, бях продаден на Парма. Завърнах се в Барселона. Отидох в Америка. Отидох в Япония. Това са неща в кариерата ми на спортист. Каквото съм могъл, съм дал за ЦСКА. И каквото ЦСКА са ми дали, са ми дали. Кой повече спечели? Мисля, че ЦСКА повече спечели от моя трансфер.- Хората обаче ги интересува дали милееш по същия начин за ЦСКА, както и за Барселона, което нееднократно си показвал?- Аз винаги съм казвал, че имам два етапа в моята кариера. ЦСКА - националния отбор и националния отбор – Барселона. Това са нещата, която трябва да са наясно за моите така наречени критици. - Оставам с впечатление, че някак си никой не успява да те разбере или не иска да те разбере...- Злобата не иска да ме разбере. Завистта не иска да ме разбере. Виж колко съм спокоен. Какво ще се притеснява. От кого? От тези, дето стоят на улицата? Те да ме критикуват? Кой да не критикуваме? Критикуваме президента Първанов, Бойко Борисов, Боби Михайлов, Емил Костадинов. Кой ли не критикуваме? Критикуваме сега и учителите, и павета, защо са такива. Трамваят, защо залива наляво и надясно... Цялата държава е такава – крива. Всеки трябва да критикува някого. Да се погледне в огледалото – по-крив от него няма.- Христо, не са ли прекалено първосигнални реакциите ти, въпреки че винаги си бил болезнено директен?- Не. Реакциите са директни. Това, което го казвам, го казвам както е. Защо трябва да си кривя душата?- Мислил ли си обаче какъв отзвук има мнението ти в България?- Аз не живея в България, та да трябва да се съобразявам с някой и неговото лично мнение в нашите вестници. Стигаме до Югославия, Македония, до Гърция, Турция и до Румъния. И оттам нататък не можем да ги преведем.- Става въпрос за отзвука на твоите думи за хората, които живеят в тази държава?- На мен хората нещо дали ли са ми? Да са ми платили училището на децата? Да са ми купили кола, жилище? Не виждам защо трябва да витае във времето, че България нещо ви е дала. Или народът ми е дал нещо? Какво ми е дал народът?- Смяташ ли, че има кампания срещу теб?- От българските журналисти – да! Само като погледнеш физиономиите какви са. Или предаванията, които се правят. Жалка история.- Трън в очите ти ли са българските журналисти?- Да!- Защо?- Защото сте други. Ти, независимо че си ми приятел, и ти си един от тях. И ти си ме критикувал. Но знаеш как. Когато си ме хвалел, също знаеш как. Другото е от злоба. От завист. Те никога няма да стигнат до мен. Националният отбор бие. Когато загуби – Стоичков загуби. Но оттука влезе, оттука излезе. Вашето мнение няма покритие.- Коя е най-голямата лъжа, казана за теб?- Ама въобще не обръщам внимание. Толкова съм над тези неща, че въобще не им обръщам внимание – какво пишат, какво говорят. Затова са далече от мене.- А най-голямата истина?- Същото знаят. Аз журналист не мога да нахраня. Мога, защото ние даваме хляб на журналистите. Ако няма спорт, какво ще пишете, какво ще говорите? Ако няма световен шампион по шахмат, волейбол, борба, лека атлетика, футбол, Шампионска лига, УЕФА, какво ще пишете, какво ще правите цял ден? Ще седите в градинката и ще събирате кестени? Там е веселото, ако няма спорт. Това е живата истина... - Този стандарт тебе те притеснява, вбесява?- Просто не е нормално. Говорим, че сме вече в Европа. Е, какво, като сме в Европа? Какво спечелихме, че сме в Европа? Не дай си Боже, и Европейският съюз да се разпадне. Има някаква такава тенденция. След време може да се развие и да няма Европейски съюз. Какво правим тогава? Мечтите ще останат във въздуха.- Добре! Нека да завършим тази наша среща нетипично. В Бразилия се решава съдбата във Формула 1. Кой е твоят фаворит?- Аз обичам много Ферари. Бих заложил на Райконен, макар че с най-големи шансове е Хамилтън. Но не по-малки възможности има и Фернандо (Алонсо). Той е изпечен борец, който знае в такъв момент как се воюва. Това е да бъдеш два пъти световен, при условието че Майкъл Шумахер беше там. Има качества и има голяма дарба.- А в Шампионската лига? Вярваш ли, че Барселона може да стигне до края?- Мисля, че Барселона тази година прави много силен сезон. Има много добри футболисти, които правят много ярък състав. В сравнение с предните 2 години, мисля, че отборът е много по-добре комплектуван. Във всичките линии е добре подсигурен. Затова Франки е спокоен, независимо, че Ето`о е контузен и няма да играе дълго време, че Деко или някой друг няма да играе. Или както беше Пужол – 4-5 месеца извън строя. Мисля, че тази година Чики, Лапорта и Франк направиха една много голяма заявка за спечелването на шампионата в Испания и в накрая в Лигата. Първо обаче да стигнат до финала, което е мечта за всеки футболист и отбор – да играеш за трофея.- А как виждаш конкуренцията в Испания в лицето на Реал (М) и тази в Шампионската лига?- Нещата са много различни. Шампионатът на Испания е едно, Шампионската лига съвсем друго. Там са няколко мача. И нямаш право на грешка. Догато в Ла Лига може да направиш и грешки, а после да наваксаш. Но мисля, че това, което показа Реал Мадрид в първите два мача. В първия мач беше много отговорен, показа много силна игра, но във втория, когато играха в Италия, се видя, че има слабости в отбора. Барселона и в двата мача, които игра, постигна добри резултати, които им дава спокойствие, че в най-лошия случай ще завършат втори.- Чувстваш ли се сам срещу всички?- И продължавам да съм така. И затова съм спокоен. Както гледаш, нямам нито охрана, нито бодигардове. Сам си хода по улицата. Така че, "който прескочи паветата, пада сам".- Благодаря ти за това интервю.- Тенк ю вери мъч.- Надявам се и на нови срещи...- Догодина. Интервю на Тодор Кирков, БТВ