17 февруари 1963-а година е паметна дата за тези, които обичат баскетбола. Причината е, че точно тогава се ражда човек, който завинаги ще промени играта и ще се превърне в икона. Майкъл Джефри Джордън ще празнува своя 50-годишен юбилей и все още продължава да бъде считан за най-великия баскетболист на всички времена.

Американският баскетбол винаги е имал своите герои. Такива продължават да бъдат Бил Ръсел и Уилт Чембърлейн, Меджик Джонсън и Лари Бърд, Карим Абдул-Джабар и Карл Малоун, Чарлз Баркли, Патрик Юинг и Хакийм Олауджуон, а сега ЛеБрон Джеймс, Коби Брайънт, Кармело Антъни и Дуейн Уейд.

Може би никой от тях обаче не може да направи това, което стори Джордън. Не става дума за неговите постижения на игрището, спечелените безброй индивидуални отличия, титлите с Чикаго Булс или това, че и на 40 години вкарваше без проблеми по 20-25 точки с екипа на Вашингтон Уизърдс. Те могат да бъдат надминати и както е започнал ЛеБрон ще го изпревари по много компоненти.

Всъщност мнозина са готови да се обзаложат, че ако сега се завърне на игрището, макар и на 50 години, той без никакви проблеми ще завършва с двуцифрен актив всяка вечер. Не случайно 19-годишният Майкъл Кид-Гилкрайст, който играе за притежавания от Джордън Шарлът Бобкетс споделя, че на тренировка няма никакъв шанс срещу Въздушния, когато играят един на един.

Става въпрос за това, че почти 20 години, в които бе на терена, той увеличи неимоверно популярността на играта и накара хлапетата поцелия свят да мечтаят да бъдат като него. Направи така, че мнозина да се влюбят в баскетбола и то единствено заради него. Тези, които не са го гледали наистина са изпуснали много.

Истината обаче е, че никой не може да бъде като него. Напоследък ЛеБрон Джеймс е сравняван с Майкъл, но всъщност подобни паралели нямат никакъв смисъл. Джордън е единствен и неповторим и такъв ще бъде винаги.

Защото той притежава излъчване и харизма, които имат само най-великите спортисти. Като добавим гениалните му баскетболни качества и възможности на полето не е никаква изненада, че е считан за най-великия. И наистина е точно такъв.  

Не случайно ппрез 1986-а година, когато Джордън отбеляза 63 точки в плейофен мач срещу Бостън, легендата на Селтикс Лари Бърд каза: „Бог слезе на игрището в тялото на Майкъл Джордън”.

Докато играеше Джордън бе обожаван от всички. Всъщност дори и тези, които не харесваха Чикаго Булс (защото никой не обича силните), не можеха да не приемат неговото величие. Той просто нямаше как да не бъде харесван. Дори Маями Хийт, за който той никога не бе играл, извади от употреба неговия №23 още през април 2003-а, при това при положение, че още не бе прекратил кариерата си.

С небрежна усмивка на лицето Майкъл изпитваше удоволствие от това което прави. И точно това е най-важното, независимо с какво се занимаваш. Като добавим огромната му амбиция за победа и изпълнения на игрището, които бяха считани за невъзможни преди влизането му в НБА, Джордън бе истински пример за подражание.

Самият факт, че на два пъти се завърна в баскетбола e показателен. Първо го направи след като през 1993-а се отказа след смъртта на баща си и реши да играе професионално бейзбол, обявявайки, че вече няма желание да бъде на игрището. След това същото се случи и през 2001-а, въпреки че 3 години по-рано бе спрял и обявил, че 99,9% е сигурно, че няма повече да бъде на игрището.

Сега Майкъл има амбиция да се справя добре и като ръководител и той остава свързан с баскетбола. Той е мажоритарен собственик на Шарлът, но нещата не вървят добре за Рисовете, които регистрират много повече загуби, отколкото победи.

Дори и да се провали обаче Въздушния няма да загуби нищо от своя ореол, защото когато бе на игрището той праваше така, че когато го гледаш да затаяваш дъх и да очакваш неочакваното. А след поредното невероятно изпълнение да скачаш от мястото си и да не можеш да повярваш на очите си.

Ето и някои от постиженията на Джордън:

Отбелязани точки - 32 292 (средно по 30,1), трети в историята след Абдул Джабар и Карл Малоун
Борби – 6672 (средно по 6,2 на мач)
Асистенции – 5633 (средно по 5,3 на мач)

В плейофите е вкарал 5987 точки

6 кратен шампион на НБА с Чикаго Булс
6 пъти избиран за най-полезен играч на финалите
5 пъти печели отличието за най-полезен на редовния сезон
10 пъти е най-добър реализатор
14 пъти участва в Мача на звездите, като 3 пъти е МВП на двубоя
11 пъти попада в идеалния отбор на сезона, 9 пъти е в тима на защитниците
2 пъти печели състезанието по забиване – 1987, 1988
Най-добър защитник в НБА за 1987-88
2 пъти печели Олимпийското злато със САЩ – 1984, 1992
Избран в Залата на славата през 2009-а

Рекорди през редовния сезон

Отбелязани точки в мач 69 срещу Кливланд с продължение през 1990
Отбелязани точки за 1 полувреме 39 срещу Атланта пред 1987
Отбелядани точки за една част 30 срещу Денвър през 1989
% успеваемост при стрелбата в мач 82,8% 24 от 29 срещу Филаделфия през 1988
Отбелязани тройки в мач 7 Голдън Стейт през 1990
Борби в мач 18 два пъти
Асистенции в мач 17 срещу Портланд през 1989
Окраднати топки в мач 10 срещу Ню Джърси през 1988
Чадъри в мач  6 срещу Сиатъл  през 1986

Рекорди в плейофите

Отбелязани точки в мач 63 срещу Бостън след 2 продължения през 1986
Отбелязани точки за 1 полувреме 37 срещу Маями през 1992
Отбелядани точки за една част 24 срещу Филаделфия през 1990
% успеваемост при стрелбата в мач 83,3% 15 от 18 срещу Лейкърс през 1991
Отбелязани тройки в мач 6 срещу Портланд през 1992
Борби в мач  19 срещу Филаделфия през 1991
Асистенции в мач 14 срещу Ню Йорк през 1993
Окраднати топки в мач 6 4 пъти
Чадъри в мач  5 срещу Детройт през 1991


Още факти:
Само в 15 от общо 1264 мача в кариерата си вкарва по-малко от 10 точки.
Минава границата от 20 точки в 1106 двубоя
Отбелязва повече от 30 точки в 673 срещи
Вкарва повече от 40 точки в 212 мача, стига границата от 50 в 39, а 60 в 5.
Има 8 сезона, в които завършва средно по над 30 точки на мач.
Поредни мачове, в които вкарва поне по 10 точки – 866 – от 25 март 1986 до 26 декември 2001.

Gol.bg