Само няколко дни по-рано Червените дяволи бяха преживели една брутална вечер в Истанбул. Юнайтед отпадна от Шампионската лига от Галатасарай, а Ерик Кантона бе изгонен от съдията и ударен с палка от турски полицай.
На „Мейн Роуд” не беше съвсем като „Добре дошли в ада”, но Рой Кийн си спомня, че феновете на Сити „ни засипаха със стотици локуми, когато излязохме за загрявката”. А след това имаше и друга сладост за феновете на Сити – Юнайтед се прибра на почивка с пасив от 0:2.
Какво стана после? Очевидно е. Кантона вкара два пъти, за да изравни резултата и неизбежното се случи – Юнайтед спечели мача с 3:2, когато Кийн засече топката 4 минути преди края. Кийн бе играч на Юнайтед само от няколко седмици, но написа в автобиографията си 9 години и 6 титли по-късно, че тази победа е повлияла на неговия тим.
„Идеята за психиката на победителите, честно е засягана във футбола. Аз съм победител, какво по дяволите значи това? Всеки може да каже такива думи. Топ професионалистите го доказват. Чак сега напълно оценявам професионализма на отбора, в който бях и който наистина бе сътворен от шампиони”.
В ерата на сър Алекс Фъргюсън на „Олд Трафорд” да си победител означава повече от просто да станеш шампион на Англия. Означава да го правиш отново и отново. 12 пъти в неговия случай. И на Райън Гигс също. Означава независимо от всеки успех да го приемаш като начало и предпоставка за бъдеща слава. Колкото до провалите, те са още по-голям извор за мотивация.
Спомените за това, което дербито от 1993 г. означаваше, в уикенда, в който манчестърското съперничество се възобновява отново, изглеждат на място. Сега Сити е шампион, но също като Юнайтед по онова време излиза след провал на европейската сцена. Събитията от 13 май 2012 г., когато Серхио Агуеро с последния удар за сезона донесе първата титла от 44 г. на Гражданите за сметка на Юнайтед, ще живеят дълго в спомените.
Но факторът на задоволство бе помрачен от представянето в Европа. Толкова лошо, че феновете на гостите няма да могат дори да пеят на съперника познатия рефрен „Четвъртък вечер, Ченъл 5”. Сити стана най-слабият английски тим в историята на Шампионската лига, спечелвайки само 3 точки.
Като имаме предвид неспособността на Юнайтед да запази вратата си суха, дори срещу по-скромните отбори във Висшата лига, щеше да е интересно да видим как Юнайтед ще се справи с група, в която са Реал Мадрид и Борусия Дортмунд. Но това може би ще го видим по-късно този сезон.
Дори и когато не поставяме под въпрос класата на Фъргюсън през 2012, който - не бива да забравяме, че пропиля 8 точки аванс в последните 6 кръга миналия сезон - остава усещането, че Сити ще измъкне титлата, ако покаже нагласа и дух, който да съответства на класата в тима.
Нито един от манчестърските отбори не е впечатлил до момента този сезон. Това, че се намират толкова далеч от преследвачите (на 7 и 10 точки съответно) не говори добре за съперниците. Юнайтед силно зависи от Робин ван Перси, който лекува раните отворени от слабата защита. Сити пък явно страда от синдром след титлата. Макар Джо Харт и Венсан Компани да изглежда, че оставиха грешките от началото на сезона зад гърба си, формата на Яя Туре и Агуеро е притеснителна. Самир Насри и Марио Балотели пък въобще не са в час.
Нещо не е както трябва в Сити откакто се върнаха от предсезонната подготовка. Роберто Манчини прекара лятото в спорове с шефовете относно трансферите. Той искаше Дани Агер, Ван Перси и Хави Мартинес или Даниеле де Роси. Получи Майкон, Настасич, Родуел, Хави Гарсия и Синклер. Сред състава от миналия сезон имаше проблеми в съблекалнята, а и през този не изглежда, че Манчини напълно контролира всичко.
Когато попитаха Гигс защо Сити, който е непобеден, но с 5 точки и 21 гола по-малко от миналия сезон, има трудности, уелсеца отговори, че причината са съперниците. „Отборите играят по-добре срещу нас, защото сме Юнайтед. Сити се оказа в същата ситуация, защото е шампион и защото похарчи толкова много пари”, каза Гигс.
Може би теорията не е напълно убедителна. Някои отбори наистина играят по-силно срещу най-добрите, но други започват със страх. Манчини може би вече разбра, че проблемите на Сити идват отвътре. След като показаха страхотна сила и характер, за да спечелят първата си титла, индивидуално и колективно, този сезон играчите просто не показват същото.
Те спечелиха 7 и завършиха наравно в 3 от последните 10 кръга. Форма на шампиони. Но това са единствените им победи в последните 19 мача във всички турнири.
Може би възобновяването на враждата с Манчестър Юнайтед ще запали искрата, която липсва до момента. Също както онова дерби преди почти две десетилетия съживи след европейския провал Кийн, Кантона и компания.
Сити показа „характер на професионалисти” както го казва Кийн, за да спечели титлата за сметка на Юнайтед миналия сезон. Изпитанието сега е, че те трябва да покажат, че са достатъчно добри, за да се превърнат в серийни победители. Миналият сезон двете победи над Юнайтед решиха титлата. Сега може да се случи същото.