По времето, когато Роман Абрамович и подбраните му подчинени си тръгнат от „Стамфорд Бридж” към 23,50 ч. утре вечер, Челси може вече да е аут от Шампионската лига. А дори и по стандартите от последните седмици стадиона ще е много бурно място.

Но има нещо много по-дълбоко, което се случва. Не само Челси от английските клубове страда в Шампионската лига този сезон. Отпадането на Манчестър Сити за втора поредна година е симптом на нещо, което не може да се отрича. Неоспоримото отслабване на силата на Висшата лига в Европа.

Някои ще си заровят главата в пясъка и ще кажат, че няма такова нещо. Ще цитират невероятните телевизионни договори като резултат от продукт, който продължава да очарова. И това наистина е така. Други ще поклатят глави и ще предположат, че трудностите на Челси и Сити – шампиона на Европа и на Англия, са нещо мимолетно. Локализирани проблеми създадени от самите клубове и тежкия жребий.

Ще кажат, че за разлика от Примера, във Висшата лига все още има топ 4 от който се страхуват. Други ще обявят, че английската доминация в Шампионската лига по принцип е мит.

Затова е време за малко статистика. Ако Челси отпадне утре ще стане четвъртия английски клуб в последните 2 сезона и петия в последните 4, който не успява да прескочи групите. В петте сезона преди това имаше само един провал (Манчестър Юнайтед през 2005/06). Между 2006/07 и 2008/09 Висшата лига осигури девет от 12-те полуфиналисти в турнира. В последните 3 години имаше едва два от общо 12 полуфиналисти.

Между началото на 2007/08 и полуфинала на следващия сезон, Висшата лига бе толкова доминантна, че единственият начин някой английски тим да отпадне бе като се срещне с друг английски. Така беше докато Барселона не дойде и не изхвърли Челси след невероятни скандали на полуфинала през 2009, а после не победи и Юнайтед на финала в Рим.

Лесно е да забравиш колко добри и доминантни бяха отборите от голямата четворка от Висшата лига – Арсенал, Челси, Ливърпул и Манчестър Юнайтед по онова време. Достатъчно добри да държат на голямо разстояние останалите на домашната сцена, достатъчно добри да преодоляват без проблем групите на Шампионската лига във всеки сезон, достатъчно добри да се изправят срещу Рома, Ювентус, Реал Мадрид и Интер на осминафиналите през 200/09 и всичките да продължат като вкараха 11 гола и допуснаха 3. Общият успех на Ливърпул с 5:0 над Реал Мадрид беше пикът на тези успехи.

Но трите сезона на доминация бяха по-скоро сребърна ера, а не златна. Изглеждаше, че английските отбори са развили господство в европейския футбол. Те показваха контрол, авторитет, дисциплина и сигурност.

Погледнете защитните валове на отборите. Юнайтед имаше Ван Дер сар, Рио Фърдинанд, Видич, Карик, Скоулс. Челси беше с Петер Чех, Карвальо, Тери, Макелеле, Лампард и Есиен. Ливърпул имаше Пепе Рейна, Джейми Каръгър, Дани Агер, Чаби Алонсо, Хавиер Масчерано. Арсенал разчиташе на Йенс Леман, Коло Туре, Вилям Галас и Жилберто Силва. Това бяха отбори пълни с опит, знание и интелигентност.

Между 2005/06 и 2008/09 въпросните четири тима изиграха 120 мача в груповата фаза на Шампионската лига и допуснаха едва 13 загуби, като запазиха 48 чисти мрежи (тези цифри включват мачовете между Челси и Ливърпул в груповата фаза през 2005/06, когато истинските дефанзивни стандарти поставени от Моуриньо и Бенитес реализираха две нулеви равенства).

В последните 3 сезона английската солидност в защита сякаш излетя през прозореца. 72 мача в групите, 14 загуби и едва 28 сухи мрежи. Този сезон рекорда в отбрана е още по-зле. 20 мача, 6 загуби и едва три мача без допуснат гол.

Сити имаше проблеми в тежка група и уязвимостта им при статични положения и на контраатаки се видя ясно. Съперниците често надбягваха играчите в средата на терена, като това се видя най-ясно срещу Борусия Дортмунд на „Етихад”.

Челси, който спечели трофея миналия сезон с организация и устойчивост под натиск, беше още по-пропусклив, като допусна поне два гола в четири от петте си мача. Сините, също като Сити и Юнайтед не могат да спрат атаките на съперника.

Челси, Юнайтед и Арсенал са в различен етап на реконструкция, докато Сити, който трудно отстъпва в мачовете от Висшата лига, не можа да се нагоди тактически и психологически към изискванията на Шампионската лига.

Юнайтед преодоля група, която изглежда лека и то рано, рано. Но тенденцията да дават шансове на съперниците, както бе и през миналия сезон, не окуражава хората, които очакват да се противопоставят на силата на Реал, Барселона, Борусия Дортмунд, Байерн. Колкото до Арсенал, загубата 0:2 от Шалке у дома засили усещането за слабост, което се вижда на домашната сцена.

И четирите английски отбора имат слабости, които съперниците използват. Противниците преодоляват вратарите, които правят грешки или защитниците със странни прически. Дори в средата на терена няма нещо, което да изглежда под контрол.

Свидетелствата за пробойните се виждат всяка седмица във Висшата лига. В последните сезони от английския елит видяхме редица странни резултати 8:2, 1:6, 3:5, 4:4, 3:3, 5:2, че дори 3:4 между Рединг и Юнайтед през уикенда.

Мнозина ще кажат, че винаги е било така, но не е. В онези споменати сезони между 2006/07 и 2008/09 голямата четворка на Висшата лига допусна съответно общо 113, 107 и 112 гола. В последните 3 сезона отборите, окупиращи първите четири места в класирането, инкасираха 142, 146 и 142 гола. Този сезон Арсенал, Челси, Сити и Юнайтед вече са пуснали 62 гола след 15 кръга, което ако се запази като среден резултат ще означава, че ще завършат със 157.

Да, многото голове означават зрелище, но липсата на добра защита намалява шансовете на английските отбори в Шампионската лига. Отбраната на Челси миналия сезон в турнира бе невероятна по много начини, но въпреки това тя допусна във Висшата лига 46 гола. При Жозе Моуриньо отбора инкасираше средно по 20 на сезон.

Всичко това показва, че английските отбори започват да показват тактическа наивност, която бе характерна за тях през 90-те, веднага след края на наказанието от УЕФА и европейското изгнание. Защитата и най-вече наличието на защитноориентирани играчи са пренебрегвани. Съперниците, може и да не са най-добрите, но Дортмунд и Шахтьор се оказаха твърде хитри за английските отбори.

Може би елитът от Висшата лига прекара твърде много време в съзерцаване на пика си и не обърна внимание на задаващите се проблеми. Ако Челси отпадне утре ще е още един зов за събуждане. Ако обаче сините продължат, притеснението остава, че това ще е просто отлагане на неизбежния край. Освен ако Челси и останалия английски футболен елит не преоткрие изгубеното изкуство на защитата.

ВИДЕН ПЕТРОВ