Днес, 26 години по-късно, отново двата отбора се срещат като равни на върха на класирането. Този сблъсък ще привлече всички пред екрана, директен мач, двубой който може да изстреля един от двата тима напред. Но преди всичко това е сблъсък, който е написал важни страници в историята на италианския футбол. От Алтафини и Сивори през 70-те, до магическите моменти от 80-те и невероятните двубои между Платини и Марадона. Чак до 90-те и пречистването на Наполи през Серия В, до новото възраждане на южняците в момента, което завърши с победа именно над Юве на финала за Купата на Италия през май.
Преди почти 50 години. Ювентус – Наполи може да започне от там. От 60-те на миналия век. Датата е 1 декември 1966 г. Наполи побеждава 2:1 в последния мач на Омар Сивори със светлосиния екип срещу Юве преди да премине при Старата госпожа. Сивори получава червен картон и е наказан за 6 кръга. Аржентинецът казва в края на срещата „В Торино може да играем и с 6 души. За да ви бием не ни трябват повече”.
Втората епична дата е десет години по-късно – 6 април 1976 г. Там героят е друг – Жозе Алтафини. Бившият играч на Наполи вкарва решителния гол на „Сан Паоло”. С този успех Ювентус печели 16-ата си титла, което поражда и ненавист от тифозите на Наполи към бившия им играч. На трибуните се появява надпис „Алтафини, едно неблагодарно сърце”. Същият този Алтафини, който е в основата на разгромното 6:2 за Юве на „Сан Паоло”.
През 80-те години Наполи не е толкова конкурентен, макар още през 1981 г. да се опитва да отмъкне титлата от Ювентус. Нещата се променят през 1984 г. когато под Везувий акостира Диего Армандо Марадона. От тогава започват епичните му сблъсъци с Краля – Мишел Платини. Един мач обаче се откроява от всички – 3 ноември 1985 г. деветия кръг на сезона, Старата госпожа гостува в Неапол.
Бианконерите са с осем победи от осем мача, на пейката е Трапатони, а Платини – на терена. Да, но на терена е и Марадона, който изобретява гол, който е извън законите на физиката. От двоен фаул в наказателното поле на съперника над стената и в ъгъла.
Другият исторически мач е именно онзи от 9 ноември 1986 г. когато Наполи след 29 години чакане побеждава шампиона Ювентус в Торино с 3:1. Епичен е и сблъсъка на двата отбора на четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1988/89. Ювентус печели 2:0 у дома, но след това неаполитанците правят знаменит обрат с успех 3:0 на „Сан Паоло”, който праща небесносините напред и след това те печелят трофея.
През 90-те епопеята на големия Наполи приключва. Отборът изпада в Серия В, докато Ювентус тогава записва едни от златните страници в историята си. Последните удари на Наполи в този сблъсък са именно през 1990 г. – победи с 3:1 и 5:1 за Суперкупата. В следващото десетилетие бианконерите властват и взимат 12 победи, 6 равенства и една загуба срещу Наполи в Серия А и Купата на Италия. До фалита на Наполи и затъването на клуба в Серия С.
Първият сблъсък на двата отбора след това е през октомври 2007 г., когато Наполи се завръща с убедителна победа 3:1 над Юве. За да дойде и феноменалният обрат на южняците през 2009 г. когато Юве води с 2:0 след попадения на Джовинко и Трезеге, но Наполи печели с три гола за 22 минути на Хамшик, Датоло и отново Хамшик.
Последната глава от този епос бе миналия сезон. Наполи попречи на Ювентус да вземе дубъл, като го победи с 2:0 на финала за Купата на Италия в последния мач на знамето на бианконерите Алекс Дел Пиеро за клуба. За да се стигне и до скандалния мач за Суперкупата в Пекин през август, когато Юве спечели с продължения, но президента на Наполи Де Лаурентис напусна церемонията в знак на протест. Онова беше един мач с много напрежение, скандали и неприятности по време и след мача.
Сега идва нов епизод от този непримирим сблъсък. Марадона и Платини ги няма. Няма го Сивори и Алтафини. Но пък имаме Кавани и Вучинич, Хамшик и Пирло, Пандев и Маркизио. Чакат ни нови незабравими минути със спектакъла Ювентус срещу Наполи.
ПЕТЬО ПЕТЕВ