Много малко, разбира се. Но ние трябва да помним, че международния футбол не е само за големите. Не е само за тези, които отиват на световно първенство или на европейско.
За малките такива мачове са като участие на голямо първенство. Играчите на Сан Марино ще разказват и на внуците си как са играли срещу Уейн Руни. Ще разказват как са играли на „Уембли”. И че са издържали половин час преди да се огънат и то след гол от дузпа.
Сан Марино е загубил последните 55 състезателни мача от 2001 г. насам и никога не е вкарвал повече от 2 гола в историята си. Дели последното място в ранглистата на ФИФА с отбори като Бутан и Островите Търкс енд Кайкъс.
Сега футбола е обсебен от своя елит. На клубно и национално ниво всеки гледа най-големите и най-добрите. Но всъщност малките са истинската есенция на играта. Не можем да мислим само за богатите и силните, този спорт е за всички и затова е най-популярния в света.
През 1995 г. Ирландия гостува на Лихтенщайн в европейска квалификация. Тогава стадиона има само една трибуна и хората стоят прави около терена. Всички си мислят, че мача е предрешен, но той завършва 0:0 и това си остава едно от най-големите унижения в историята на Детелините (да паднеш даже и с 1:6 у дома, но от Германия не е толкова срамно). За Лихтенщайн това си остава един от най-големите успехи в историята.
И докато преди време да победиш „футболно джудже” не беше трудно, днес нещата не стоят така. През 70-те и 80-те години имаше поне дузина национални отбори в Европа, които нямаха никакъв шанс срещу големите. Но почти всички от тези нации се подобриха драстично.
Вчера Фарьорските острови например поведоха срещу Швеция. Населението на фарьорите е 50 000 души, колкото един квартал на Стокхолм. Но за един час (да не кажа и повече ) националния им отбор се държа равностойно срещу звезди като Ибрахимович, Исаксон, Олсон и т.н. И поведе в резултата! Преди да загуби 1:2 главно заради гения на Ибрахимович.
Но за тези хора по трибуните, които са прекарали последните 2 месеца в морето да ловят риба, това си е изключителен успех. Настроението бе като на празник. Мексиканска вълна (не цунами), песни. Даже едно конче, което пасеше до стадиона се учуди на шумотевицата.
Малта, Кипър, Исландия, Казахстан, Албания дори Люксембург вече редовно се опълчват и създават проблеми на големите момчета. А Черна гора и Босна и Херцеговина дори не са в графата на аутсайдерите. Снощи Казахстан взе точка от Австрия, Молдова измъкна 0:0 от Украйна.
Има много малко неща, за които ФИФА да се гордее в последно време, но едно от тях е развитието на националните отбори на малките държави. Днес в Европа има може би само три или четири – Сан Марино, Андора и Лихтенщайн – които не могат да представляват поне мъничко препятствие за най-добрите отбори.
Европа не е единственият континент където малките се развиват. Йордан например победи Австралия вчера. Съединените щати се нуждаеха от гол в последната минута, за да победят Антигуа и Барбуда!
Навсякъде любовта към играта кара местните да се развиват. А във всяка страна има потенциал, може да не са тактически грамотни и обучени, но играчите обичат футбола.
Защо да казваме, че малките отбори са ненужни препятсвия и губене на време? Защо да твърдим, че те нямат значение. Да, може би мачове като този на Англия със Сан Марино не могат да донесат много на англичаните. Тази сутрин едва ли Ходжсън е бил по-наясно с това дали да използва Кайл Уокър или Глен Джонсън като десен бек. Или дали Руни работи добре зад Дани Уелбек.
Но не това е важното. Картината е много по-голяма и не бива да изпускаме значението на играта. Тя е много по-важна за малките, които са мнозинството в този спорт. Точно в такива мачове те разбират дали се развиват и колко. Големите може да не научат много и да забравят бързо такива срещи, но за малките са важни.
ПЕТЬО ПЕТЕВ