Красива вечер, класическо „Класико”, галактически кастинг за това, кой е най-добър и въпреки това, накрая изхода бе решен от обувките на двамата най-добри футболисти в света.

Както Марио Балотели би казал „Защо винаги те”? Защо винаги Лионел Меси и Кристияно Роналдо?

След като и двамата вкараха по два пъти и счупиха поредната порция рекорди, вдъхновявайки своите отбори, старият въпрос подобен на „яйцето или кокошката” изникна отново. Кой наистина е най-добрият. Кой ще бъде избран за футболист №1 на церемонията през януари, когато ще бъде връчена Златната топка на ФИФА?

Разбира се, това е от толкова голямо значение. Жозе Моуриньо, човек, който може да започне спор даже и на празния „Сантяго Бернабеу” дори иска този дебат да бъде забранен.

Не е ли достатъчно да се каже, че и двамата бяха фантастични. Или „Не от тази планета”, както той заяви, добавяйки още блясък към представянето на двамата. Скромният Меси звучеше сякаш иска да е някъде другаде, когато го попитаха дали ще влезе в историята като първия спечелил приза за най-добър играч за четвърти път (и то поред). Да изпревари победители като Зинедин Зидан или бразилската оригинална версия, за който някой ще каже, че беше по-добър – Роналдо.

„Не съм се фокусирал върху тази цел или да изпреваря някой”, смотолеви той. Това е точно отклонението на въпроса, което всеки би очаквал да чуе от Роналдо, който попитан същия въпрос през май, заяви че не мисли по темата, преди все пак да каже „Някои хора казват, че съм по-добър, други казват, че той е по-добър. Но в края на краищата други ще решат кой е най-добрия в момента, който според мен съм аз”!

Това бе казано като шега, но човек не може да си представи Меси да каже нещо от този сорт дори и като майтап. Това е само една от разликите между двамата, която би накарала всяка по-скромните да гласуват за Меси, който няма какво да доказва, а само да показва своя гений на терена.

Нека други да бъдат негови адвокати. В последните седмици Уейн Руни и Гути, бивш съотборник на Роналдо, се присъединиха към нарастващата група, предполагайки, че Меси е по-добрия футболист.

А дори и ако Моуриньо искаше в неделя да изтъкне Роналдо като победител за „Златната топка”, треньора на Барселона Тито Виланова не беше срамежлив и заяви, че в това отношение няма надпревара.

„Той (Меси) е най-добрия в света с огромна преднина”, каза Виланова. „Двамата са фантастични футболисти и ако Лео не играеше сега, Роналдо щеше да получи повече признание. Но той имаше този късмет или нещастие, да съжителства с този играч, какъвто никога повече няма да видим”.

Човек може да разбере неговата теория. Роналдо беше наистина превъзходен отново, вкарвайки два отлични гола, втория от които бе изработен и реализиран майсторски, въпреки че по това време Роналдо бе измъчван от травма получена при опит за акробатичен удар.

Но като цяло представянето му отново подхрани мита, че той е егоистичен сърдитко. Роналдо никога не спря да се бори и като първия играч в историята вкарал в 6 поредни „Класики”, кой би оспорил, че той е футболист за големите мачове? Това е глупост!

Но въпреки това, мнозина си тръгнаха от мача мислейки магическия пряк-свободен удар на Меси за коронния миг от мача.  Не се чудете защо понякога Роналдо би се вайкал „горкия аз” и би се самосъжалявал.

Меси го надцаква толкова често. Неговите най-добри моменти са малко по-сензационни, по-впечатляващи. Индивидуалната му креативност е малко по-бляскава, неговият Х-фактор е по-скоро с тройно Х. Както бразилския Роналдо каза когато бе попитан да избере между двамата „Меси ни очарова повече”.

Но това не е универсална вяра. Кака може да е съотборник на Роналдо, но не е единствения, който предполага, че Кристияно играе еднакво добре с двата крака и силата и атлетизма му го правят „по-завършен играч” от Меси.

А освен това начина по-който Роналдо вдъхнови Реал за впечатляващ триумф в Примера, е още един аргумент за това да си върне наградата на ФИФА, която спечели през 2008 г. преди да започне любовната история между Меси и националните капитани и треньори.

Пакет от футболни журналисти също са част от журито и избора почти сигурно ще е между Меси, Роналдо и Андрес Иниеста, който през август бе избран за най-добър играч в Европа на УЕФА, след като изведе Испания до триумф на Евро 2012.

Но макар да е трудно да не обожаваш краката в стил „Фред Астер” на Иниеста, за индивидуална награда не можеш да направиш нищо друго освен да избереш ежеседмичния тур на силата или един от големите двама.

Лудата статистика просто го изисква. Роналдо със 160 гола в 155 мача за Реал Мадрид? Или пък Меси със 185 гола в 179 мача за Барселона?

За мен е невъзможно да видя повече от човека, който постави нови стандарти за вкарани голове през миналия сезон. Меси трябва да бъде награден отново за това, че постигна едно от най-забележителните като брой голове вкарани от един човек, постижения. Неговите 73 попадения в 60 мача – невероятните 82 гола, ако добавим и тези за Аржентина – той подобри постижението от 67 гола на Герд Мюлер за Байерн през 1973 г.

Без неуважение към великия Мюлер, но много от головете на Меси бяха плод на индивидуалния гений, а не вкарани от близо.

За съжаление в това, което един испански вестник описа като „Сблъсък на титани”, може да има само един победител. Едно отлично решение, което ФИФА може да вземе в тази година на годините е да раздели приза и да предложи по една хемисфера на всеки.

Но в края на краищата може би Меси ще надделее, защото, както Йохан Кройф най-добре го описа, никой не може да помогне, а само да гледа и да вярва, че вижда нещо магическо „човек, който е влюбен в топката”.

Автор: Йън Чадбанд, вестник "Дейли Телеграф"