В схемата, която управлява по-голямата част от съблекалните по света Гуардиола беше лошото ченге – строг и изискващ много. Докато помощника му Тито Виланова беше добрия полицай, възпитан, спокоен, готов винаги да помогне на играч, който е в трудна ситуация. Но когато „добрият” помощник стане главен треньор има две алтернативи: Да си намери помощник, който да е „лощият”, но Жорди Рура не отговаря на тази характеристика, или да наложи различна форма на управление. Тито избра втория път, като увеличи индивидуалните разговори с всеки от играчите си, докато Пеп говореше преди всичко на целия отбор. Може би заради това Барса изгуби малко от интензитета в играта си.

Липсата на напрежение у играчите доведе и до логично леко отпускане. Барселона изоставаше в пет от десетте мача, които изигра до момента. Огромна цифра, която обаче донесе и четири обрата. Единственият случай, в който допускането съперника да поведе бе срещу Реал за Суперкупата на Испания (Барса завърши мача с човек по-малко).

Миналата събота грешките на съдията срещу Севиля помогнаха на Барса да влезе в Ел Класико с пълен актив от 6 победи в 6 мача в Примера. Това показва, че Виланова, въпреки че страда повече от своя предшественик, изравни най-добрия дебют на треньор на Барса. И докато класическото за тима 4-3-3 не се дискутира, от тактическа гледна точка каталунците показаха интересна вариативност в моментите, в които се нуждаеха от нещо различно.

Преминаването в 3-4-3 като цяло е първия избор. Използвано от Гуардиола, за да намери място на терена за Фабрегас заедно с Шави, Иниеста и Бускетс, тази система рискува да централизира твърде много играта на Барса, което при солидни защити като тази на Челси например, носи трудности. Тито никога не е започвал с тази схема, но когато я е използвал в хода на мачовете винаги е опитвал да дава ширина с използването на новото попълнение Жорди Алба, който вече равноправен на Дани Алвеш от другата страна.

Истинската иновация обаче се видя в Памплона, когато Барса дълго изоставаше (от 16-а до 74-а мин) и това даде на Виланова време да мисли. Тогава Барса превключи на 4-2-3-1 с Шави до Бускетс, Педро и Вия по двата фланга и Меси зад гърба на Алексис Санчес. Това донесе обрата и победата с 2:1.

Каквито и промени обаче да прави Виланова позицията на Сеск Фабрегас е големия въпрос, който даже и Гуардиола не успя да разреши. Когато замина за Лондон на 16 г. Сеск бе определян като наследник на Шави. Този, който се върна в Барселона след 8 години в Арсенал е играч който наподобява повече на Андрес Иниеста. И не е случайно, че блесна в мача със Севиля, точно когато Иниеста отсъстваше. Фабрегас е играч по-скоро който е роден да бъде големия лидер на един отбор, отколкото равностойна част от голям отбор.

И докато Виланова си има своите ребуси за решаване, същото важи и за Жозе Моуриньо. Неговият Реал е вече опрян до стената, защото изостава с 8 точки от Барселона.

„Мадрид може да те убие на контраатака. Има много бързи играчи и преминаването от защита в атака отнема не повече от 5 секунди. Не им е нужно да играят добре, за да вкарат 3 гола. Те са способни да създадат много ситуации за гол. От нищото създават положения”, думите са не на кого да е а на Лео Меси в едно от малкото интервюта, които даде наскоро. 

Анализът е перфектен. Това е истинският Реал на Моуриньо. Скорост, изненада, бързо превключване на оборотите. Мадрид е като мълния, която може да те удари всеки момент. Преди година по това време „Марка” определи тима на Моуриньо като „Болт Тийм”, заради бързината. 

През миналия сезон след първите 10 мача Реал беше вкарал 14 от 28-те си гола за по-малко от 20 секунди след като овладее топката. Рекордът бе 9,4 секунди, който бе регистриран срещу Райо Валекано. Впечатляващи данни които описват машината, която Моуриньо конструира с Роналдо, Ди Мария, Игуаин или Бензема, Марсело, Серхио Рамос, които са отлични в бързата игра. 

Тази година обаче нещата се развиха различно и ако трябва да потърсим тактическо обяснение за осемте точки разлика, основните аспекти са два. Първият е апатията при статичните положения. Три от петте гола, които Реал инкасира в първенството идват от статични положения. Проблемът се видя още през миналия сезон, а сега сякаш се влоши. Нещо,  което накара самия Моуриньо да използва тежки думи срещу своите играчи. 

Вторият аспект е липсата на това, което на испански се нарича „чиспа” или искра при началото на тези контраатаки. В първите 10 мача тази година Реал е вкарал 23 гола (с пет по-малко от миналата година), получи с едно попадение повече и само 2 пъти Касияс не допусна попадение. Но голямата разлика е, че едва 5 от 23-те гола са „със сто километра в час”. Те стават 6, ако се брои и спечелването на дузпата срещу Райо Валекано. 

Спадът е видим дори и при цифрите. Според някои от играчите на Реал причината е в подготовката и тежките натоварвания в тренировките. Критики, които Моуриньо изслуша неспокойно и с голяма доза ярост, посочвайки с пръст абсурдните според него контроли на националните отбори като например тази на Испания в Пуерто Рико на 15 август, 4 дни преди началото на Примера. 

Като добавим, че съблекалнята е разделена от „тъгата” на Кристияно Роналдо, критиките на Моуриньо, който така и не е приет от испанците в тима и открития конфликт със Серхио Рамос на тактически теми, става ясно защо Реал не е в оптимална форма в началото на сезона. Единствено в двата мача с Барселона този сезон кралския клуб показа най-доброто си лице. В сравнение с миналата година създава по-малко положения, вкарва по-малко голове и използва по-рядко своето убийствено оръжие – скоростта. 

И двамата треньори имат пред себе си задачи да решават, но за това има време след Ел Класико, защото в този мач най-важна е победата, а не как си я постигнал. Утре Виланова няма да мисли как да интегрира Сеск в състава, нито Моуриньо ще търси позабравената бързина. Мачът обаче е много по-важен за Жозе, който рискува да се окаже извън борда в битката за титлата още в началото на октомври.