"Наистина беше тежка Олимпиада. Аз съм човек, който е минал през този път. В един четиригодишен олимпийски цикъл трябва да си направиш стратегията така, че върховата спортна форма да бъде на олимпийските игри. Олимпиадата е каймакът на спорта, едно е да си първи, друго е да си втори или четвърти", заяви Костадинова.
"Второто място в Сеул ми тежеше повече от четвъртото в Барселона 1992 година. Ние бяхме водеща сила, не случайно 88-а година бяхме с най-много медали, с най-силното участие като нация", добави Стефка Костадинова в интервю пред bTV.
"Много по-трудно е да си от другата страна на бариерата. Ако си спортист, знаеш към кого да погледнеш, търсиш треньора си на трибуните. Аз бях на двете крайности и горе и долу. Не съм на 20 години."
"Ако можеше да се върна 20 години назад, може би щях да сложа шпайковете в Лондон. Аз съм изстрадала всичко това, счупен крак, контузии, родих, станах олимпийска шампионка, но не е лесно."
"Няма лесно никъде. Не е това, което трябва да е. Не е това системата и схемата за добро представяне след четири . Станка е златна, не е доволна от среброто. Тя е силен характер, приятелка ми е. Знам, че човекът, който най-много съжалява, е тя самата."
"Когато я погледнах видях себе си в Сеул, тогава за мен животът свърши. Благодарение на хората, приятели, моето семейство успяха да ме успокоят. Казаха ми, чакай, втори в целия свят, много малко хора стават сребърни медалисти."
"Вярвам, че Станка може. Не е това и мястото на борбата. Говорих с Вальо Йорданов, бяхме рамо до рамо, той как го изживя, нямам думи", завърши Костадинова.
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар