Роберто Манчини и Жозе Моуриньо преминават през едни и същи врати от толкова дълго време, че изглежда наистина странно, че двамата не са се изправяли един срещу друг по-често край тъчлинията в Европа. Често пътищата им са минавали през едни и същи места. Това е съдбата да си млад, модерен и ценен треньор. Когато някой от останалите в професията освободи територия, друг идва и я завладява.
Моуриньо и Манчини повече от останалите треньори представят постоянния успех за 21-и век във Висшата лига. Това, което португалеца направи за Челси, италианеца го постигна за Манчестър Сити. И двамата не се отказват никога и донесоха титли на клубове, връзката на които с първото място в класирането отдавна бе прашасала. И двамата показаха способност да възстановят позабравената слава на Интер. Манчини донесе на нерадзурите скудетото за първи път от повече от над 15 години. Моуриньо пък изведе същия клуб обратно на върха в европейския клубен футбол. Нещо, което Интер не бе изпитва от 60-те години на миналия век.
Във вторник Манчо и Моу ще споделят една тъчлиния за първи път от почти десетилетие насам. Двамата ще водят шампионите на Англия и Испания в епичен сблъсък, с който се открива 21-ия сезон в Шампионската лига.
Ако вторият случай, в който двамата се изправят в директен сблъсък, повтаря първия, ще има много скандални мигове. През 2003 г. в първия мач от полуфиналите на Купата на УЕФА Порто на Моуриньо победи с 4:1 Лацио на Манчини. В този мач имаше червен картон за треньора на португалците, който блъсна опитващ да изпълни тъч играч на Лацио. В края на реванша Манчини знаеше доста повече за приомите на своя съперник. Моуриньо откри метод да наставлява пейката въпреки наказанието, което го постави на трибуните на „ОЛимпико” в Рим. И Порто удържа аванса си.
Пропагандаторите на Моуриньо твърдят, че Специалния и Манчини не са се срещали след това в евротурнирите, защото когато надпреварата стигне до заключителната фаза отборите на Манчини вече са отпаднали. Това е доста жестоко, но носи някаква истина.
Европа е голямата реклама на Моуриньо. Европа е черното петно на Манчини. Периодът на италианеца начело на Интер включваше спечелването на скудетото три пъти, но бе характеризиран от разочароващо представяне в Шампионската лига, където неговия отбор на Ман Сити отпадна още на първото препятствие миналия сезон.
Челси е единственият клуб на Моуриньо, който той е ръководил повече от един сезон и е напуснал без да спечели КЕШ. Той триумфира с Порто, донесе купата и на Интер, а сега е начело на Реал Мадрид. Очакванията са и тук да направи същото.
Трябва да се предположи, че следващият президент или собственик на клуб ще привлече Моуриньо с идеята да спечели Шампионската лига. Имаше време, в което Моуриньо скачаше като убоден, когато чуеше името на Манчини. От времето му в Интер е историята, която наподобява на тази на Брайън Клъф и Дон Реви. Моуриньо казал на своите играчи от Интер, че трите титли, които току що са спечелили в Серия А са дошли „по подразбиране” в период, в който Ювентус и Милан са отслабени от наказанията след Калчополи.
Футболистите, които са работели заедно с Манчо и Моу, подчертават вниманието и на двамата към детайлите. Но те имаха доста различни вкусове в определени моменти. Себа Верон, скъпа покупка в Челси по време на първия голям харч на Абрамович, бе освободен след като Моуриньо пое отбора. Верон бе приютен в Интер на Манчини, с когото едно време играеха заедно. Марио Балотели ядосваше Моуриньо много пъти по време на двата им сезона заедно в Интер, а опитите на Жозе да го вкара в правия път не сполучиха и отношенията им се развалиха. Балотели отиде при Манчини в Сити и макар понякога да го ядосва, все още е там, играе и дори има медал на шампион от Висшата лига и е фаворит да играе на Бернабеу утре.
Още един отцепник, шведа Златан Ибрахимович, бе ценен в Интер под ръководството и на Манчини, и на Моуриньо. Неговите предпочитания са за стила на работа на Жозе. Ибра уважаваше Манчини, като бивш изключителен играч, който познава футболистите и емоционалните им нужди, като например да го освободи когато сина на Златан се разболя сериозно.
Но Ибрахимович също така определя края на главата „Манчини” в Интер през сезон 2007/08 като много неприятна. Провал в Европа (Интер е елиминиран от Ливърпул) доведе до дълбок спад във формата у дома и това заплаши защитата на титлата в Серия А. А и имаше проблеми в отношенията. „Манчини, обяви че напуска клуба, а после се отметна. Това направи атмосферата в отбора отвратителна и доверието в него изчезна. Той трябваше да се бори, за да си възвърне уважението”, признава Ибахимович.
Моуриньо, човек който не е имал кариера в голямата игра или пък е печелил титла на терена, никога не е бил поставян под съмнение от играчите си. „Той изгражда лоялност. Харесах го веднага. Той дойде и веднага отиде при играчите, които си мислеха, че са недосегаеми и ги разкара”, казва Ибра.
В Мадрид Моуриньо направи същото, макар да има фракции в съблекалнята, където той е приеман хладно, като от ярки индивидуалности като Серхио Рамос или Икер Касияс, с който Жозе имаше явни конфронтации. Тези пререкания може да не са толкова ярки като конфликтите на Манчини в Сити с Карлос Тевес или Балотели, но не са и подминати от пресата като незначителни.
Испанското приключение на Моуриньо е още по-голямо предизвикателство за неговото желание за пълен контрол, отколкото това в Англия или в Италия.
А Моуриньо най-вероятно има по-малко отсрочка от своите работодатели, за да донесе върховната награда на своя клуб, отколкото Манчини има в Сити. Мадрид има 9 купи на Европа във витрината си, но изминаха 10 години, от последния триумф. Сити няма нито една. Място на осминафиналите ще е прогрес за Гражданите – успех за Манчини. Всичко по-малко от полуфинал ще е сигурен провал за Моуриньо и Реал.