Капитанката на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска даде любопитно интервю пред "7 дни спорт".

Чаровната гимнастичка разкри как преживява грешката от олимпиадата в Лондон, кого е искала да срещне и от какво се лишава.

Маевска не пропусна да разкаже и за предстоящата си сватба и еуфорията около подготовката.

- Как попаднахте в ансамбъла по художествена гимнастика?
- Стана преди 16 години, когато бях в първи клас и ни дадоха едни бележки за гимнастика. Избраха някои момичета, които смятат, че ще станат гимнастички. Когато се прибрах вкъщи и казах на майка ми, че е задължително да ме заведе, отидохме на стадиона. В началото започнах в клуб Академик, след това смених много треньорки. В началото бях индивидуална състезателка, но мечтата ми беше да вляза в ансамбъла и на 16-17 години влязох в националния отбор, но бях резерва. Чаках 3-4 години, за да заиграя и аз. След това влязох като основен състезател и като капитан на отбора.

- Как попаднахте при Илиана Раева?
- Преди Илиана да стане треньор на националния отбор, аз бях при друг треньор, така че не съм избирала специално Илиана.

- Случвало ли ви се е да ви писне от всичко и да искате да се откажете от художествената гимнастика?
- Да, много пъти съм имала такива моменти, в които съм си казвала, особено като съм била резерва и съм чакала, а не ми е идвал моментът да играя. Задържа ме надеждата, че все някога ще стана основен състезател и ще мога да играя като другите момичета.

- Преди олимпиадата обявихте, че се отказвате от спорта, след това променихте решението. Какво всъщност е вашето окончателно решение?
- Все още не съм взела това решение. Много ми е трудно да реша. На 3 септември сме на тренировка и казах, че тогава ще обявя моето окончателно решение. Естествено, че мечтая за медал от Рио. Като цяло мечтата ми беше да отида на олимпиада, но трябваше да имам по-голям успех.

- Ако все пак решите да останете в спорта, това ще се отрази ли на личния ви живот?
- В никакъв случай няма да навреди. Естествено, има много лишения, не мога да присъствам на много места с мои роднини и още куп други неща. Приятелят ми, който ще ми стане съпруг, никога не ми е казвал, че не иска повече да тренирам, напротив, винаги много ме е подкрепял. Дори в момента той повече от мен иска да продължа. Има лишения, но щом съм открила, че нещо ме задържа в залата, явно и там не е толкова лошо

- Какви са отношенията ви с останалите момичета?
- Естествено, случвало се е да има някакви конфликти между нас по време на тренировка. Получават се разминавания, но това е за 5 минути и всичко отминава. Извън залата никога не сме се карали, винаги сме били много задружни и винаги сме заедно. На мен това са ми приятелките в моя живот. Аз нямам контакти с други момичета.

- Как гледат на теб останалите гимнастички, когато направиш грешка?
- Никога не застават срещу мен. Винаги ми помагат. И на мен ми се е случвало да помогна на някого. Не може да съдиш някой за грешка, защото на всеки може да се случи в следващия момент.

- А как реагира Илиана Раева на грешките?
- Естествено, че на всеки треньор не му е приятно да се греши, но тя знае, че наистина има елементи, които са сложни и не може винаги на 100% всичко да се получава. Една от грешките на олимпиадата беше моя и ми е тежко.

- А вие как преживяхте тази грешка?
- Тежко. Много ми беше гадно и все още ми е така защото го мисля постоянно. Затормозявам се. Понякога от толкова много мислене защо така се получи, главата започва да ме боли. Просто този елемент ми беше най-труден от всички и не бях сигурна в него.

- Може ли да се каже, че напрежението си е казало думата?
- Напрежение не е имало. Всичко беше много спокойно. Аз мисля, че просто психически не издържах на това, което беше. Просто между двете съчетания концентрацията не ми стигна. За съжаление все още не можем да открием защо бяха тези грешки.

- Какво всъщност ви дава художествената гимнастика?
- Дава ми много емоции, които не могат да се заменят с нищо в личния ми живот. Това може би е единствената причина, която може да ме задържи. Тези емоции после няма да ги има, това как караме хората да се гордеят с нас, просто тези емоции след това никога няма да се върнат.

- Олимпиадата в Лондон беше първа за вас, какво ви впечатли там?
- Всъщност исках да видя Майкъл Фелпс и Юсейн Болт и да се снимам с тях, но не можах да ги видя, защото ние не бяхме в олимпийското село. Бяхме само на закриването, но очевидно те си бяха тръгнали. Все пак имам спомен от Лондон, купих си талисманите на олимпиадата и нищо друго, защото не можах да се разходя, нямаше абсолютно никакво време за нищо.

- Знаем, че диетите на гимнастичките са много строги, от какво се лишавате?
- Ние почти никога не сме се лишавали от това, което ни се яде. Винаги сме си хапвали това, което искаме. Единствено се е случвало месец преди голямо състезание, както преди олимпиадата, сме се ограничавали, за да може да изглеждаме малко по-добре. Ограничавали сме се от тестени неща, от шоколад и от други, от които може да се напълнее най-бързо.

- А как се справихте със сладките изкушения във Франция докато бяхте там на подготовка преди олимпиадата?
- Във Франция бяхме изолирани в една база, която всъщност беше много хубава. Имаше абсолютно всички спортове. Там хората бяха ученици, само учеха и тренираха. В тази база имаше само един стол, в който се хранехме и нищо повече. В един от почивните ни дни, в който се разхождахме, вече много ни се ядеше нещо сладко и се спряхме на един щанд с много бонбони и близалки. Нямаше откъде да си купим нищо друго сладко.

- Скоро се омъжвате, разкажете ни за мъжа до вас?
- Мъжът до мен също е спортист, затова и ме подкрепя толкова много. Той знае какво дава спорта, знае какво искам аз от спорта, какво него ще го зарадва. За мен той е стабилен мъж и заради това се съгласих да се омъжа за него

- Как ви предложи брак?
- Предложи ми на Нова година, т.е. на 31 декември през деня. Бяхме в Мелник и отидохме до Роженския манастир и там в една стая падна на колене и ми предложи и аз приех.

- Как върви подготовката за сватбата? Как си представяте този специален ден?
- Всичко върви добре. Роклята ми е дълга с много хубав дълъг шлейф. Мечтая да съм най-красивата булка, да съм най-щастливата и се надявам след това семейният ми живот да е щастлив.

- Мислите ли за деца?
- Разбира се, всяка една жена иска да има деца. Но зависи дали ще остана да тренирам. Ако остана, още четири години няма да имам деца, но ако взема другото решение, може би ще последват и деца.