За организирането на тазгодишната Олимпиадата в Лондон например вече са похарчени  14,5 млрд. долара. И едва малка част от вложените средства ще се върнат обратно. Въпреки това се оказва, че от Игрите може и да се печели и то съвсем не зле.

Азбучна истина е, че организирането на Олимпиада е скъпо удоволствие със съмнителни резултати. Подобно мащабно мероприятие рядко излиза на печалба, а често дори носи допълнителни бюджетни дефицити. В повечето случаи остава само престижът, че си бил олимпийска столица.

Основният проблем са стадионите, от които щедрите организатори се  опитват да създадат архитектурни шедьоври. След края на надпреварата обаче те остават пусти, прашни и излишни като едновременно изискват огромни средства за поддръжка.

Така беше в Барселона, Сидни, Атина, така може да стане и в Лондон, който много пъти съжали, че е влязъл в капан на олимпийската истерия. Твърде оптимистично звучат и думите на британския министър-председател Дейвид Камерън, който в близките години очаква икономически прираст от 16 млрд. евро.

Почти всички страни-домакини не се замислят за това какво ще се случи след края на Олимпиадата, а именно там е разковничето, когато инвестираш милиарди долари.

И така какви са разходите на държавата-организатор?

Строителство на спортни съоръжения, изграждане на инфраструктура, жилища за спортистите, оперативни разходи, свързани с откриване/закриване, церемонии по награждаване и др.

От какво може да се печели?

Приходи от права за ТВ излъчвания, спонсори и партньори, продажба на билети и лицензи, лотарии, монети и сувенири, туризъм, реклами и др.

А възможно ли е въпреки липсата на достатъчно приходи да се извлекат ползи?

Американски учени извеждат т.н. “олимпийски ефект”, който изчислява как се е развивала икономиката и приходите на съответната държава-домакин след техния край. Те с почуда установяват, че почти при всички “домакини” имат растеж на външната търговия и съживен пазар на труда.

Впрочем има и такива Олимпиади, които не успяват дори да постигнат този т.н. “ефект”. За цялата олимпийска история само две успяват да излязат с положително салдо – тази в Лос Анджелис от 1984г и Атланта 1996г. Икономистите все още се разминават в цифрите и изводите. Някои изчисляват само непосредствените печалби, други настояват за косвените и продължителни ефекти свързани с положителния имидж, развитието на туризма, търговията и др., а статистиката остава крайно любопитна:


Токио – 1964г.

Бюджет: 6,7 млрд. долара, от които 460 млн. долара са изразходвани за строителството на спортни съоръжения, а останалите са вложени в благоустройство и инфраструктура
Печалба: няма данни; вероятно няма
С какво ще се запомни: Япония дава златна възможност за реклама на своите производители. Олимпиадата е особено успешна за японската компания за часовници “Сейко”, увеличила продажбите си впоследствие с 50%.

Мексико: 1968г.

Бюджет: по-малко от 900 млн. долара
Печалба: излизат точно на нула
С какво ще се запомни: скромен бюджет и Мексико се въздържа от широкомащабно строителство. Вместо това организаторите решават да украсят дизайнерски съществуващите постройки и околната среда. Ефектът е евтин, но за това пък весел и забавен

Мюнхен – 1972г.

Бюджет: между 520-580 млн. долара
Печалба: няма; загуба от 100-130 млн. долара
С какво ще се запомни: въпреки, че организаторите се опитват да осигурят сигурността и безопасността на надпреварата – не успяват. Историята с палестинските терористи оказва съществено негативно влияние върху имиджа им.

Монреал – 1976г.

Бюджет: 1,2-1,5 млрд. долара
Печалба: няма; загуба от 800 млн. долара
С какво ще се запомни: организаторите правят изключително грешни прогнози за разходите. Така вместо плануваните 300 млн. долара са похарчени повече от пет пъти. Монреал буквално потъва в дългове, а общината въвежда допълнителни данъци.

Москва – 1980г.

Бюджет: 1,4-2 млрд. долара
Печалба: няма; загуба от 200-300 млн. долара
С какво ще се запомни: минава изцяло под знака и противопоставянето на Желязната завеса. СССР обаче дори не се опитва да проведе икономически изгодни Олимпийски игри. По този повод са построени международния терминал на летището “Шереметиево” и телевизионния център “Останкино”. Загубите не изглеждат толкова катастрофални, защото построените обекти продължават и до днес да се ползват от всички.

Лос Анджелис – 1984г.

Бюджет: между 550 – 1,2 млн. долара
Печалба: 215-335 млн. долара
С какво ще се запомни: С името на бизнесмена Питър Юберот който поставя началото на спортния маркетинг. Когато той застава начело на организационния комитет и обявява, че няма да похарчи и един цент бюджетни средства – никой не му повярва. Само половин година по-късно обаче той вече привлича “Кока-кола”, “Макдоналдс”, “Америкън експрес”, “Канон”, “Дженеръл мотърс”, “Моторола” и др.

Юберот дава специални права на спонсорите. Така например “Кока-кола” става официална напитка на първенството. Общия приход от средствата на спонсорите е на стойност 150 млн. долара.

Сеул - 1988г.

Бюджет: 700 млн.- 4 млрд. долара (специалистите се разминават доста в цифрите може би заради различна трактовка на курса на долара)
Печалба: 0-560 млн. долара
С какво ще се запомни: Корея тръгва по пътя на Лос Анджелис в пестенето на средства за строителство. Всъщност повечето основни обекти тя има още от Азиатските игри. Прилична сума отива само за реконструкцията на жп линията и аерогарата. След края на игрите брутния вътрешен продукт на Корея се увеличава с 1,4%.

Барселона – 1992г.

Бюджет: 1,8-3 млрд. долара
Печалба: 0-3,5 млн. долара
С какво ще се запомни: Спечелена е благодарение на лобирането на президента на МОК Хуан Антонио Самаранч. Страната привлича огромен приток от туристи, а 86% от средствата са похарчени за развитие на градската инфраструктура и само 14% за спортни обекти, които днес пустеят. За първи път приходите от спонсори надхвърлят цифрата от половин милиард.

Някои от анализаторите смятат, че Олимпиадата отваря дупка в бюджета на стойност 4 млрд. долара, а за бюджета на Барселона тя е 2,1 млрд. долара.

Атланта – 1996г.

Бюджет: 1,7-1,8 млрд. долара
Печалба: 600-900 млн. долара
С какво ще се запомни: най-печелившата Олимпиада. Само за права за телевизионно излъчване са платени почти 1 млрд. долара. Гигантските постройки са заменени с временни съоръжения, които след края благополучно са демонтирани. А Олимпийското село днес се е превърнало в студентско градче на местния университет.

Сидни – 2000г.

Бюджет: 3-4,3 млрд. долара
Печалба: 0-290 млн. долара
С какво ще се запомни: Целта на Сидни беше чрез Олимпиадата да привлекат множество туристи и ако се вярва та туристическите агенции това се случва.  Австралийската икономика получава ръст от 6,5 млрд. долара или 2,78%.

Атина – 2004г.

Бюджет: 10,5-14 млрд. долара
Печалба: загуба от 4-10 млрд. долара
С какво ще се запомни: Повтаря пътя на Монреал и прави най-скъпата и с най-големи загуби Олимпиада. Последицата от безсмисленото прахосване на средства гърците усетиха при глобалната икономическа криза. Почти всички спортни обекти пустеят или за затворени изцяло (поради липса а пари за поддръжката им). Олимпийското село се е превърнало в приют за бездомните.

Пекин – 2008г.

Бюджет: 25-42 млрд. долара
Печалба: 0-146 млн. долара
С какво ще се запомни: най-амбициозните и мащабни Олимпийски игри, за които Пекин не пести средства.  Почти всички обекти се ползват, благодарение на мощния вътрешен туризъм. Градът получи ново летище, а промишлените зони бяха изместени далеч извън жилищната част

Данните за бюджетите на Игрите са взети от различни източници, които се разминават, а понякога си противоречат заради курса на долара.