Съставът от 1992 година бе почетен със специален документален филм, в който Пипън разкрива защо не е желал легендарния гард на Детройт да бъде негов съотборник.
“Айзея бе генералът на Пистънс. Той бе този, който казваше на останалите какво да правят и как да играят. Презирах начина, по който се държеше на полето” споделя Пипън.
Досега се считаше, че Майкъл Джордън е бил в основата на пренебрегването на Томас, но Въздушният признава в лентата, че това не е вярно и решението е взето на високо ниво.
Съперничеството между Детройт и Чикаго от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и досега е легендарно. Буталата бяха известни с твърдия си и безкомпромисен стил на игра, който им спечели прозвището Лошите момчета.
Пистънс отстраниха Чикаго 3 пъти поред от елиминациите през 1988, 1989 и 1990 година, стигайки до финала в Лигата и печелейки 2 титли (1989 и 1990). През 1991 Биковете ги елиминираха с 4-0 и тогава започна техният възход.
Смята се, че влияние върху решението Томас да не бъде повикан в отбора и това, че в края на последния мач от серията презц 1991 Айзея нарежда на съотборниците си да напуснат игрището секунди преди края, без да поздравят победителите от Чикаго.
“Избирахме отбора малко след като Булс бяха елиминирали Пистънс. Това бе лош момент за Айзея и всеки си спомнямаше какво направи” разказва тогавашният изпълнителен комисионер на Лигата Ръс Граник. Интересно е, че именно треньорът на Детройт Чък Дейли водеше състава на Олимпиадата в Барселона, но явно и той не е могъл да направи нищо.
Самият Томас прояви характер, след като изгледа филма. “Поздравявам Дрийм Тийма за неговата годишнина. Гордея се със своята кариера в НБА и имам хубави спомени от сблъсъците си с всеки един от играчите в отбора. Не мога да коментирам въпроса по селекцията на отбора, тъй като не съм участвал. 20 години по-късно обаче, техният златен медал остава страхотно постижение” написа той в Туитър.
И досега онзи отбор е считан за най-великия в историята на баскетбола. Той бе съставен от Майкъл Джордън, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг, Скоти Пипън, Чарлз Баркли, Карл Малоун, Джон Стоктън, Клайд Дрекслър, Крис Мълин, Дейвид Робинсън и Крисчън Летнър.
По пътя си към Златото звездите от НБА спечелиха мачовете си със средно 43,7 точки разлика, като “най-трудно” им бе на финала срещу Хърватия, спечелен едва със 117:85.