"Ще е успех, ако изобщо излезем от групата", е мнението на мнозина футболисти от самия отбор на Рой Ходжсън. Букмейкърите също не слагат Англия сред фаворитите.
Феновете пък започнаха да се шегуват със състоянието на своя отбор:
"В тези времена на криза, от особено значение е правителството да се нагърби с отговорността и да предприеме действия. Нека разменим фолклендските острови за Лео Меси", бе един от майтапите, който използва болната политическа тема за спора между Англия и Аржентина за въпросната територия.
След години заблуда за състоянието и шансовете на Англия да стори нещо на голям футболен турнир, сякаш най-сетне очакванията към този отбор станаха малко по-реалистични.
И има защо. Проблемите и ударите, които понесоха "трите лъва" напоследък сякаш дойдоха в повече. Първо бе наказанието на Уейн Руни от три мача, което впоследствие бе намалено на две срещи. Но дори и това може да се окаже прекалено много, защото до третия мач вече всичко може да е предрешено.
После дойдоха расистките скандали, в които се въвлече Джон Тери. Това от своя страна стана причина за спор между селекционера Фабио Капело и ФА, което доведе до оставката на италианеца само три месеца преди началото на първенството. Неговият заместник Рой Ходжсън пое отбора съвсем наскоро и определено не е имал време да повлияе особено.
Последва вълната от контузии, жертва на които паднаха Франк Лампард, Гарет Бари и Гари Кейхил. За заместник на последния изненадващо бе викнат абсолютния аутсайдер Мартин Кели, а бе пренебрегнат ветеранът Рио Фърдинанд, което предизвика вълна от недоумение към решението на Рой Ходжсън.
За капак пък днес настроението в лагера на отбора бе помрачено от новината за смъртта на бащата на Джърмейн Дефоу. Освен че това ще се отрази на морала на футболистите, трагедията лишава Рой Ходжсън от още един от нападателите му поне за първия мач.
Изглежда, че логиката наистина вещае катастрофално първенство за Англия. Това е така, но... тънкият детайл е, че футболът не е логична игра.
Някъде в ранната пролет всичко вещаеше катастрофален сезон и за Челси. Тогава отборът също остана без треньор, играта също не вървеше. Моралът бе лош, нямаше изгледи за нищо добро.
Когато с огромна доза късмет тимът стигна до финала на Шампионската Лига, пък бе ударен от липсата на цели 4 основни футболисти. Как завърши всичко това? С най-големия триумф в историята на Челси и сбъдване на отдавнашната мечта на Роман Абрамович за спечелване на Шампионската Лига.
Да, Челси не бе сред фаворитите за спечелването на трофея. Да, отборът не показа особено добър футбол. Но спечели.
"Не винаги по-добрият печели", е поговорка, която е доказана многократно. Доказана бе и на ниво европейско първенство. През 2004 година никой не броеше Гърция, а отборът на Ото Рехагел седна на европейския трон. При това без да разполага с кой знае какви футболисти.
Макар да показаха много по-приятна игра, през 1992 година датчаните практически бяха събрани от плажовете, за да заместят изгонената Югославия. Те също бяха сред аутсайдерите. Но и те триумфираха.
Примерите са много. Затова драги читатели, моля не подценявайте този състав на Англия. Точно сега, лишени от напрежението на големите очаквания, англичаните са способни да извършат някой подвиг. Филип Георгиев, Gol.bg