Заключителният турнир на АТР – очаквания и амбиции

Докато в Лапландия пада първият сняг и коледния дух започва да обхваща милиони хора по света най-важният празник в мъжкия тенис е току зад ъгъла. След броени часове в Лондон ще започне Заключителният шампионат на АТР.

Първият в историята заключителен турнир се е състоял още преди учредяването на Международната мъжка тенис-асоциация (АТР) – през далечната вече 1970г. в Токио. Тогава шестте най-добри тенисисти в света, във формат всеки срещу всеки, определили най-добрия сред тях.

Шампион станал американецът Стан Смит, който успял да изпревари неостаряващия Род Лейвър само с по-добро геймово съотношение. На следващата година в Париж румънецът Илие Настасе бил безапелационен, а другото паметно събитие от тази година е, че  е взето решение да се разшири и промени формулата на турнира, като крайният резултат може да видим и в наши дни.

Да се изброяват имената на великите тенисисти победители от надпреварата е безсмислено, доколкото форматът, по който се провежда състезанието е такова, че изключва “случайно попаднали”. В настоящето три големи легенди поделят помежду си рекорда за най-много победи в шампионата: Иван Лендъл, Пийт Сампрас и Роджър Федерер  имат по пет спечелени титли от турнира. Тазгодишното издание дава прекрасната възможност на Маестрото да излезе с едни гърди пред другите и да стане единствения (за сега) в историята шесткратен победител.

Между другото заключителния шампионат на АТР е може би единствения значим турнир, който все още Рафаел Надал не е покорил. Това пък ще е сериозната мотивация за испанеца да вземе онова, което изпусна миналата година в Лондон. От всички участници, които ще излязат на кортовете в “О2 Арена” през следващата седмица освен Федерер само Джокович е вкусвал от триумфа.

Впрочем самото участие на сърбина на турнира напоследък често е поставяно под въпрос. Периодично обаждащата се травма в рамото на световния номер едно го провали в много важни моменти през сезона – финала на Мастърса в Синсианати, полуфиналния мач за Купа Дейвис срещу Хуан Мартин Дел Потро- и разбира се този път също може да му изиграе лоша шега.

Да се прави статистика на мачовете между Джокович и останалите му съперници от група “А” е безсмислено, защото от всички само на Анди Мъри се отдаде да победи Новак през този сезон (макар и след отказване).

Що се отнася до Томаш Бердих той се намира в добра форма и усилено се готви за новото предизвикателство – да се превърне във втория чех, след легендарния Лендъл, който е печелил Заключителния шампионат, но едва ли това ще се случи точно през тази година.

Да, не бива с лека ръка да отписваме шансовете и на Давид Ферер, който вече достигна до финала на Заключителния шампионат (2007г, когато изгуби от Федерер) и без съмнение ще даде всичко от себе си да повтори този свой успех. По изреченото от испанеца той прави най-успешния си сезон в досегашната си кариера, така че е логично да подкрепи с действия тези свои хубави думи.

В другата група “В” с нетърпение ще чакаме поредната серия на “класическия” двубой от последното десетилетие между Надал и Федерер. Роджър е в страхотна форма след два поредни спечелени турнира, а Надал изигра своя последен мач преди повече от месец в Шанхай, когато отстъпи на Флориан Майер. През този период Рафаел прекара много време на снимачната площадка, но никой не може да даде ясен отговор за спортната му форма.

Ако състезанието в Лондон се провеждаше през лятото в сметките трябваше да броим и Марди Фиш. Американецът затегна своята физическа подготовка и в момента е способен да “надбяга” всеки свой съперник. Вярно е, че върховата си форма той стигна по време на US Open, а към края на сезона леко е изостанал, а като прибавим и леката травма от Париж – оптимизмът е в умерени форми. Каквото и да се случи той вече постигна набелязаните си цели – ще играе в Лондон.

И накрая Жо-Вилфред Цонга, който в края на сезона рязко набра скорост и няма намерение да се откаже лесно от своето в “О2 Арена”. Последният и единствен път, когато французин е играл на финала на Заключителния турнир е преди 10 години, когато Себастиан Грожан изгуби от Лейтън Хюит. Какво ще се случи този път? Ще видим – остана малко за чакане.

Рекордьорите в надпреварата: