Кейси Стонър: С всяко състезание се приближавахме към титлата

Поздравления Кейси, какво е усещането да си Световен шампион в Moto GP за 2011г.?

Чувствам се страхотно. Този момент го чакахме вече няколко състезания. Знаехме, че имаме възможност да триумфираме още в Австралия, но осъзнавахме, че възможността това да се случи бе много малка.

Хорхе бе така последователен и убедителен през този сезон и направи отлични последни няколко старта, така че инцидента в подгряващата сесия преди надпреварата в неделя бе напълно неочаквано.

Въпреки че искрено съжаляваме за неговото нараняването трябваше да се възползваме от отворилата се възможност и да се опитаме да спечелим Шампионската титла още този кръг, което за щастие и направихме.

Колко специално се чувстваш да триумфираш с титлата пред родна публика?

Това определено е нещо, което малко хора са в състояние да изпитат. На състезание на Grand Prix у дома и особено навръх рождения си ден да спечелиш пета поредна победа! Нещо като трипъл-дабъл в баскета. Това наистина е много специално и съм сигурен, че ще го помня много дълго време.

Това е твоята втора световна титла в MotoGP след четири годишно чакане от първата през 2007г. Можеш ли да направиш сравнение между двете?

Тази титла определено я чувствам по-специална. През 2007г. малко ме подценяваха и се опитаха да омаловажават постигнатото мен и екипа в “Дукати”. От тогава насам и особено тази година хората осъзнаха на какво сме способни.

До тук в шампионата постигнахме 11 Пол-позишъна и девет победи, което само по себе си говори за класата на моя екип и аз искам горещо да им благодаря. Безкрайно съм щастлив, че Repsol Honda ми предостави възможността да разгърна потенциала си.

Сега като поглеждаш назад можеш ли да определиш някакъв определен момент, който да е бил повратна точка в шампионата?

Мисля си, че твърде много хора се вглеждат и търсят специални моменти и повратни точки. Смятам, че сезонът просто се разви брилянтно за нас и единствената повратна точка ще е, когато шампионата приключи.

Аз не откривам истинска повратна точка или нещо друго през този сезон. Не го намирам и през изминалите сезони. Ние запазихме самообладание, печелихме състезание след състезание и така трупахме точки в класирането, които ни изведоха до заветната цел.

Коя за теб беше най-сладката ти победа през този сезон?

Мога да кажа, че триумфът ми на “Лагуна Сека” беше най-сладката ми победа. Трасето в Катар също бе фантастично, първото състезание с новия екип, но след успеха ми там, остана впечатлението, че аз просто съм специалист на тази писта и записах поредната си победа на “Лосаил”.

Докато на “Лагуна Сека” ситуацията бе коренно различна. По това време на шампионата силите бяха изравнени, не стартирах от първа позиция и дори не ме слагаха сред фаворитите.

Ние обаче доказахме, че сме подготвени перфектно и нанесохме поредния си удар.

Да поговорим за състезанието ти тук в Австралия. Ти водеше в надпреварата и изведнъж времето започна да се променя. Какво ти мина през ума, когато заваля?

Началото на уикенда бе перфектно. Успяхме да настроим отлично мотора, а и опасенията, че трябва да водя люта битка с Хорхе впоследствие се оказаха, че са напразни. Знаех, че трябва да съм максимално концентриран на старта и бързо застанах начело на колоната.

Когато първите капки паднаха аз все още имах убедителна преднината и се стараех да я запазя такава каквато беше. Когато заваля повторно стана доста по-трудно и трябваше да бъдем безкрайно предпазливи и внимателни през следващите две обиколки, но след това настилката бързо изсъхна. Имах известни опасения, но направих всичко каквото беше необходимо за да победя.

Какви бяха очакванията ти в началото на сезона?

Мисля, че нямах никакви очаквания. Не гледах на сезона като на нещо цяло, а се опитвах да се концентрирам върху всеки отделен старт. Да се взираш в края на сезона от самото началото – не е най-добрата стратегия. Затова ние се опитвахме да дадем максимума във всяко състезание и постепенно да набираме точков актив.

В началото на сезона изгубихме доста от тях и трябваше много да наваксваме и върху това се бяхме фокусирали да излезем, да дадем най-доброто от себе си, за да спечелим повече точки. Нещата не вървяха добре през цялото време. Имаше моменти, в които губихме позиции. Но в края на краищата свършихме чудесна работа.

През целия сезон ти изглеждаше много отпочинал, спокоен и съсредоточен, но все пак имаше ли моменти, в които започваше да чувстваш някакво напрежение или нещо подобно?

Не, нямаше много такива моменти ако трябва да бъда честен. Може би напрежението дойде след Jerez Grand Prix, когато изгубихме много точки, след което дойде надпреварата в Португалия, където положих всички усилия, но не се чувствах добре по време на състезанието, а чувствах и болки в гърба.

След този момент ние започнахме да гледаме само напред и всичко се получи добре. Знаехме колко силни и постоянни са Дани и Хорхе и колко трудно ще ни бъде да се преборим, особено с Хорхе.

Ти си израстнал като фен на Мик Дуган и несъмнено си го гледал много пъти. Как се чувстваш сега да си част от същия екип, с който той жънеше своите успехи?

Това беше моята голяма мечта – да се състезавам за Repsol Honda и да вървя по стъпките на Мик, в същия отбор. Първата година, когато той се е състезавал с тези цветове е спечелил шампионата. Същото се случи и на мен. Ние успяхме да спечелим 100-та победа за Repsol Honda в кралския клас, което бе фантастично.

Представянето на Кейси Стонър до момента в шампионата: